23 Септември 2019понеделник07:54 ч.

Санкциите: едно притъпено сечиво

Защо Русия се развива все по-добре, въпреки наказанията на Чичо Сам?

/ брой: 111

автор:Петър Герасимов

visibility 1454

За начало се обърнах към тълковния речник. Санкция е нарицателно име от женски род:
1.В правото част от правната норма, включваща правните последици при нарушаването.
2.Мерки против нарушителя на закон, договор или споразумение.
3.Потвърждаване на решение от по-висша инстанция. А по-простичко санкцията си е едно наказание - дали от кметството за непочистен сняг по тротоара, или от пътния полицай. И в двата случая хвърчат банкноти - сиреч глоба.
Но това са дребни работи: друго е, когато една държава налага санкция на друга. Тогава вече нещата загрубяват. И както винаги, първенец в подобно международно санкциониране е Чичо  Сам, чийто цилиндър е украсен със звезди и райета - символите на американския флаг.
Вече почти век и половина въпросният Чичо Сам си е внушил, че трябва да изпълнява ролята на световен полицай, да следи за глобалните (?!) ред и закон и да раздава надясно и наляво санкции. Обикновено тези мерки са  неприятни  финансови и икономически ограничения, както и забрани, та санкционираният да ги усети предимно по джоба си.
В последните няколко години САЩ са започнали да санкционират непослушната Русия - главно за това, че се е осмелила да наруши дебелашкото спокойствие на чиновниците от Вашингтон, заспали удобно върху пораженческия, нихилистичен, извънредно мек дюшек на бранда "Горбачов & Елцин".
Към днешна дата отношенията между Русия и САЩ  са сведени почти напълно към един и същ въпрос - какви  нови санкции Чичо Сам може да приложи към Москва?
Неотдавна  Дмитри Песков, секретар по печата на президента Путин, цитира любопитни цифри: за цялото изтекло столетие по цялото земно кълбо са приложени 174 санкции като автор на 110 от тях е Вашингтон.

И това ако не е световна полицейщина!

Но да се върнем още малко по-назад. Всъщност в главата на тогава младия Чичо Сам започва да бръмчи идеята за  специален закон за санкциите. И така, през 1807 г. във Вашингтон приемат "Закон за ембаргото" - налагащ пълна забрана(!) на търговията между Америка и Европа като отговор на натиска, оказван върху "младата демокрация" - сиреч САЩ, както гласи въпросният юридически текст. Разбира се,  подобен закон в Новия (свръхсвободен) свят е равносилен на врата в... полето. Или както казва световноизвестният комбинатор Остап Мария Бендер-Задунайски, винаги могат да се открият  хиляди "сравнително честни" хитринки за избягването на подобна санкция. Всъщност този  период на мъртво роден закон продължава почти век и половина - до средата на миналото столетие, когато Щатите вече добиват самочувствието на активен играч на световната сцена и Чичо Сам със своя характерен цилиндър започва да обикаля земното кълбо и да раздава правосъдие.
А освен това, тъкмо  в средата на ХХ век, заиграването с американските санкции води до много печален резултат. Според военно-исторически експерти жестокият и унищожителен удар на японската авиация върху Тихоокеанския флот на Щатите в Пърл Харбър (Перления пристан) на Хаваите, е отчасти провокиран от факта, че президентът Рузвелт въвежда икономически санкции срещу Япония. В тези мътни години Чичо Сам е въвел дори и някои санкции срещу бъдещия си военен съюзник СССР. Причината е, че руски експерти, затруднени от съществуващите тогава технологични ограничения, са си позволявали да закупуват хайтек от нацистка Германия (по онова време в съюзен договор с Москва).
Но елата да видите Чичо Сам след победоносната за съюзниците Втора световна война. Тук вече той е във вихъра на санкциите. Дори през 1956 година Щатите въвеждат

наказания и срещу вярната си приятелка Великобритания,

заради военната агресия на кралския Албион срещу Египет (известната в историята "Суецка криза"). Това е първата американска санкция в ХХ  в. след приемането на споменатия закон от 1807-ма. Но това е нищо - най-мощният удар е след четири години и е насочен срещу островна Куба (1960 година). Санкции, който впрочем не са отменени напълно и досега. Всъщност пълната икономическа блокада на Острова на свободата е доста неефективна. Това е свързано със съществуващата по онова време политическа биполярност - два взаимно отричащи се геополитически блока, единият от които се ръководи от СССР.
Хавана на Фидел Кастро успява да устои на силния икономически натиск на Вашингтон именно заради безкористната помощ от страна на Москва.
Разбира се, въпросните санкции вървят често ръка за ръка с чисто диверсионни, военни мерки за "наказание". Да си припомни жалко провалилия се опит на Чичо Сам да дебаркира с въоръжени противници на режима на Кастро в т.нар. Залив на свинете.
Според изчисления на компетентни международни икономисти в периода от 70-те години до края на миналия век санкциите на Чичо Сам са имали успех едва в...13% на сто от случаите. При това годишно икономиката на Щатите губи между $15-$20 милиарда преки щети от неосъществен експорт на стоки и суровини.
Въпреки това Чичо Сам  трескаво разширява географията на санкциите си. Икономически наказания се въвеждат срещу Либия, Ирак, Иран, Пакистан. Според изчисления на американската Национална асоциация на индустриалните производители, "към края на ХХ век  вече

42% от населението на света живее под ударите на  американски санкции.

Само по  времето на Бил Клинтън, американски санкции са "раздадени" на 75 държави, като се почне - по азбучен ред от Ангола и се свърши със Сирия и Заир.
Ето пример за "резултатността" на тези мерки. Американските санкции срещу Индия и Пакистан съвсем не възпрепятстват двете държави при създаването на атомни оръжия.
Естествено въпросният икономически наказателен "инструмент" широко се прилага срещу главния политически противник - СССР. Още през 1974 година САЩ приемат небезизвестната поправка "Джаксън-Веник, която действа  повече  30 години. Според нея Съветският съюз, а по-късно и Русия,  са лишени от равноправна търговия със САЩ. При поредното т.нар.зърново ембарго, наложено през 1979 година във връзка с влизането на съветски войски в Афганистан, Кремъл просто започва да внася пшеница от други страни, което жестоко удря по бюджета на американските фермери. Преди ерата Путин, Москва редовно внася по 20 млн. тона пшеница  годишно от САЩ.
След "гениалния" ход на Горбачов, който намалява огромната си страна с 8 млн. кв. километра и я поставя едва ли не на колене пред САЩ, Чичо Сам вече се чувства напълно в ролята си на световен полицай. Стига се до такива парадокси като  наложени санкции "за варварско отношение към дивите животни", например срещу китове или делфини. През 1996 г. жертва на подобни наказания са Белиз и Колумбия, Коста Рика и Италия, Мексико и Панама, Вануату и Венецуела.
Според  много стария закон на ентропията прекалената и дълга употреба на едно сечиво води до неговото захабяване и непригодност.
Съвременна Русия е нагледен пример в това отношение: при вълните от санкции, заливащи страната не само откъм Щатите, но и откъм Европа, Русия продължава уверено напред. От сериозен вносител на 20 млн. пшеница годишно днес Русия е

на едно от първите места в света по добив на хлебно зърно

и е европейски лидер в това отношение. Да не говорим, че увеличаването цената на петрола и газта в световен мащаб отново попълниха златните и валутни резерви на Москва. Преди дни Путин, между другото, заяви, че миналата година ръстът на петролните цени е донесъл на Русия...130 милиарда (!) долара  профицит. Тоест - обратното на дефицит. Ами тази и следващата година, когато черното злато се е устремило към цена от 80 долара и нагоре за барел?
Обратният ефект от санкциите се чувства все по-силно. Все по-често в най-големите европейски страни и главно в Германия се чуват гласове против санкциите на Чичо Сам. Съпредседателката на фракцията Лява партия в германския Бундестаг  г-жа Сара Вагенкнехт заяви  неотдавна на висок глас от трибуната на немския парламент, че "Сближаването с Русия е в интересите на Европа и това ще осигури сигурността на Стария континент и ще съдейства на процеса за разоръжаване."
Санкциите са основен причинител на проблеми за европейските и в частност за немските предприятия, изтъква г-жа Вагенкнехт.
От своя страна, канцлерът на ФРГ Ангела Меркел по време на неотдавнашното си посещение в Сочи заявява, че "поддържането на добри отношения с Русия

е елемент от стратегическите интереси на Германия".

Но да чуем и самия президент Путин, който преди броени дни заяви: "Разгръщаната спирала на санкциите и ограниченията бие по все повече страни и компании, включително и такива, които са били напълно уверени, че към тях никога няма да се приложи режим на търговски ограничения, че подобни проблеми ще ги заобиколят...Но произволността и безконтролността - подчертава президентът  Путин - неизбежно пораждат съблазънта да се използват инструментите на ограниченията - отново и отново, все по-широко и широко, надясно и наляво..."
Известната агенция Ройтерс цитира  пасажа в словото на Владимир Путин от Сочи, в която той изтъква, че "в глобален мащаб подобно поведение на цели държави, на определени силови центрове  гъмжи от най-негативни, дори разрушителни последици."
И не без основание политикът №1 на Кремъл подчертава, че подобно стечение на фактори може да доведе до системна криза, с която светът още не се е сблъсквал или поне отдавна не се е сблъсквал. Тази криза, изтъква Путин, ще засегне, без изключение, всички участници в световните икономически отношения.



 

Почина проф. Юлиан Вучков

автор:Дума

visibility 0

23 мерки до 2023 г. обявява Мая Манолова на 23 септември

автор:Дума

visibility 134

Земетресение край Кърджали

автор:Дума

visibility 117

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 427

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 521

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 759

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 629

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 503

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 491

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ