Санитарният кордон се оказа виртуален

Полското председателство на ЕС си беше поставило като основна задача развитието на проекта "Източно партньорство", който има за основна цел сближаването на Евросъюза с шест от бившите републики на СССР - Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан. И макар че целта звучи напълно благозвучно, за никого не беше тайна, че истинската причина за появата на този интеграционен проект бе намерението на американската администрация да откъсне от орбитата на Москва въпросните държави и да пренасочи тяхната политика в нужното за нея русло. За това говорят редица обстоятелства, но дори фактът, че самата идея бе инициирана от две страни с традиционно обтегнати отношения с Русия - Полша и Швеция, отношения, които не са характерни за водещите европейски страни, е много показателен. Впрочем в началото на октомври се появиха и документални потвърждения на тази теза, за които ще стане дума по-долу.

Връх на полските усилия по развитието на проекта "Източно партньорство" трябваше да бъде срещата на върха във Варшава на 29 септември. Резултатите обаче се оказаха разочароващи за домакините. На първо място, една от ключовите страни в проекта - Беларус, не взе участие в срещата. Причината за това са критиките и санкциите срещу режима на президента Александър Лукашенко от страна на Евросъюза, за това че той нарушава човешките права и ограничава политическите свободи. Официален Минск реагира с декларация, в която посочи: "Те (организаторите на срещата - бел.ред.) отказаха да изпратят покана на беларуския държавен глава, след което участието на назначения от Беларус ръководител на нейната делегация в мероприятията на срещата беше ограничено."
Но не само празният стол на Беларус допринесе за липсата на резултати от самита във Варшава. Коментарите на наблюдателите бяха почти убийствени. От Полша до Русия коментатори отбелязват, че усилието по създаване на "санитарен кордон" около руската държава е завършило едва ли не само с изпускане на излишните газове от напъна за напълването на "Източно партньорство" с реално съдържание.
Разбира се, на срещата имаше нужната помпозност и неизбежните за подписване документи, сред които и най-важният за бившите съветски републики - финансовата рамка за 1,9 млрд. евро за периода 2010-2013 година. Или по около 600 млн. евро на година. Полският политолог Збигнев Парафянович коментира пред руското списание "Експерт": "Едва ли в 2013 г. ще е възможно да се получат поредните 600 млн. евро. Има три фактора в света, които гарантират лошите перспективи пред "Източно партньорство" - договорите по новия бюджет на ЕС след 2013 г., дълговете на еврозоната и арабската пролет". Допълва го Михаил Потоцки, експерт по Източна Европа: "Всички искат пари. На фона на кризата Париж спешно търси пари, за да спаси банковата си система. Белгия година и половина е без правителство - заплашва я разпад. В тази ситуация на никого не му е интересно "Източното партньорство".
Парите са важен критерий за определянето на интереса спрямо даден проект. И тези 1,9 млрд. за четири години ни дават предства за истинското отношение на ЕК към "Източно партньорство", защото в същото време за т.нар. южно направление в политиката на ЕС - Северна Африка, се отделят наистина големи ресурси. Еднократните помощи за Тунис, Египет и Либия са съответно - 100, 100 и 150 млн. евро без текущите разходи, а за възстановявянето на целия регион след "арабската пролет" са предвидени още 20 млрд. евро. На този фон въпросът кое направление е по-важно за ЕС няма нужда от отговор. Всичко е ясно.
Но има и много по-фундаментални причини, които правят от "Източно партньорство" политически мираж в сегашната му концепция. Журналистът от опозиционното полско издание "Nasz Dziennik" Кшиштоф Шчерски в статия, озаглавена "Миражите на "Източно партньорство", определя четири групи от обстоятелства, които правят тази инициатива невъзможна.
Първо - политическата слабост на самите страни, обхванати от програмата.
Второ - тези държави имат различни потенциал, амбиции, вътрешна ситуация и геополитически ориентири. "Ако зададем въпроса: Родило ли се е общото политическо пространство на "Източно партньорство", отговорът ще бъде отрицателен", смята Шчерски.
Трета група проблеми се крие в отсъствието на солидарна подкрепа за иницативата вътре в Евросъюза. Полският жураналист пише, че тази идея е до такава степен непопулярна в ЕС, че по негова информация полските дипломати са срещнали трудности, за да докарат на срещата във Варшава достатъчно представителни делегации. В същото време Кшиштоф Шчерски с ирония отбелязва, че на фона на слабия интерес на отделните държави "Източно партньорство" е приета добре от евробюрокрацията с всички отличителни черти на нейната дейност, най-важната от които е умението да се прави, че работи. Ако попитате какво се прави в рамките на "Партньорството", съответните служби от ЕК "ще ви подготвят десетки отчети за различни кръгли маси, обмени, мрежи за сътрудничество, предаване на опит и т.н., които струват маса пари", пише Шчерски. "Проблемът е само в това, че тяхното влияние върху разположението на силите на Изток е равно на нула", коментира той.
И накрая четвъртата група проблеми - прохладното отношение на Русия и нейните опасения, че проектът е насочен срещу интересите й, както и реакцията на някои държави от ЕС, които по думите на поляка действат по принципа "Русия преди всичко", което означавало, че всяка инициатива на изток не бива на вреди на отношенията с великата сила.
В самата Русия отдавна наричат нещата с истинските им имена и нямат особени илюзии. Сам министърът на външните работи Сергей Лавров заяви преди време, че страната му се сблъсква с това, "което е трудно да бъде въприемано иначе освен като възсъздаване на санитарния кордон на запад от руската граница". Лавров явно има предвид съществувалия през 20-те години срещу СССР "санитарен кордон", който е включвал тогава Полша, Румъния, Чехословакия и други страни.
Интересно е, че известният руски журналист международник Фьодор Лукянов, главен редактор на свързаното с руското външно министерство списание "Русия в глобалната политика", отбелязва сериозна промяна в руската позиция спрямо "Източно партньорство" след срещата на върха във Варшава. В статията си "Безопасното "Източно партньорство" той отбелязва, че миролюбивата позиция, която Москва е заела по време на срещата във Варшава, се дължи на осъзнаването на факта, че от мащабното европейско начинание не е излязло нищо.
"Източно партньорство" няма да се напълни със съдържание в обозрима перспектива, коментира Лукянов. "На европейците сега не им е до това", допълва той.
Още не бяха изстинали столовете, на които седяха дипломатите и държавните глави във Варшава, когато "Източно партньорство" понесе неочакван и тежък удар. Случайно или не, на 2 октомври информационният ресурс "Уикилийкс" разпространи поредната порция американски дипломатически телеграми, които засягаха точно този проблем. От кореспонденцията се вижда, че това, което говори Лавров, е самата истина - от началото до края. В секретните донесения до Държавния департамент щатските дипломати в Европа откровено пишат, че целта на "Източно партньорство" не е никакво сближаване на шестте страни с ЕС, нито пък налагането на някакви европейски демократически стандарти в тях. Истинското намерение е противопоставянето им на Москва с цел накърняване на руските интереси в най-различни области.
Забавно е, че освен че лъжат Москва за истинските причини за създаването на "Източно партньорство", западните дипломати се заблуждават и един друг. Например в една от телеграмите е посочено, че проектът е "изящен и силен отговор на руската агресия в Грузия" и "наказание за Русия". Работата е там обаче, че "Източно партньорство" бе обявено офицално на 26 май 2008 г., т.е. три месеца преди нападението на Грузия срещу Южна Осетия. Да не говорим, че представянето му пред публика е искало минимум още няколко месеца подготовка.
Със сигурност "Източно партньорство" не може да бъде никакъв отговор, но пък възниква въпросът дали някой не е знаел, че ще има война, и предварително не е подготвял дипломатическо настъпление към Русия, което да последва военното.
Телеграмите, публикувани от "Уикилийкс", разкриват и цялата двуличност на американските и европейските политици спрямо режима на Александър Лукашенко в Беларус. От една страна, той е наричан "последния диктатор на Европа" и срещу него и хора от обкръжението му са въведени санкции, но, от друга страна, той се оказва желан партньор при провеждането на антируска политика. В телеграма до Държавния департамент зам.-посланикът на САЩ в Берлин Джон Кьониг съобщава, че германският дипломат Франк Хартман му е съобщил, че макар Беларус да се нуждае от реформи, тя е приета в "Източно партньорство" и без тях, защото основна задача на програмата била отделянето на Беларус от Русия.
Беларус действително се очертава като крайъгълен камък в конструкцията на "Източно партньорство". Изненадващо миналия месец България взе участие в натиска на ЕС срещу Беларус за демократизиране на политическата система. Не трябва да забравяме обаче, че този натиск е далеч от декларирания алтруизъм на западните политици и е подчинен на цел, насочена срещу трета държава.
В края на септември външният министър Николай Младенов посети Минск, за да предложи от името на ЕС сделка на Лукашенко - освобождаване на политически затворници срещу смекчаване на санкциите. Напомняме, че това бе в навечерието на самита във Варшава и в никакъв случай не може да се разглежда като изолирана акция. Любопитно е, че Младенов се нагърби с тази мисия, след като от нея се отказаха Литва и Италия. Въпреки че външният министър обяви, че е постигнал някакви договорки с Лукашенко, отсъствието на Беларус от самита във Варшава показва, че нещата стоят малко по-различно. По този повод бившият външен министър на България и кандидат за президент от БСП Ивайло Калфин коментира: "Има солови акции на външния министър. Ето, той отиде в Беларус, обяви, че ще освободят политическите затворници, видяхме, че това не се случи. Това са едни показни действия, които не носят нищо на българската външна политика."

Залезът на беларуското "икономическо чудо"

Натискът върху Александър Лукашенко от последните месеци съвпадна с тежката финансова криза, която връхлетя Беларус в началото на пролетта. В страната практически изчезна чуждата валута - долари и евро могат да се обменят само срещу паспорт. Пред сарафските бюра има опашки от хора, които чакат някой да продаде валута, за да я купят на мига. Потребителската инфлация в края на година може да достигне 50 процента. Беларуската рубла реално беше девалвирана и загуби до 70% от стойността си, макар официалните власти да не го признават. По някои изчисления загубите на спестяванията на населението от девалвацията се равняват на 1,6 млрд. долара. Официалните данни за безработицата сочат 600 хил. души, които са спрели да работят. Неофициално се говори за 1,5 млн. безработни или всеки трети работещ, включително тези, които са пуснати нарочно в продължителен отпуск.
Какво се случи? Ако вярваме на Лукашенко, чуждите медии, включително руските, са провокирали паника на потребителския пазар, като са принудили населението да купува масово валута, а при последвалата девалвация - и стоки.
Реално обаче за пореден път се провали опитът за построяването на комунизма в отделно взета страна. След идването си на власт през 1994 г. Лукашенко взе курс към създаването и поддържането на квизисъветска система в икономиката, при която държавата контролира 70% от стопанството - предприятията изпълняват план, спуснат им отгоре, имаше фиксиран валутен курс, поддържаше се изкуствено висока заетост при остарели технологии и оборудване. Беларусите имаха по-ниски доходи от съседните страни, но и социалното разслоение, което е основен дразнител в обществото, беше по-ниско. При това допреди няколко години режимът в Минск благодарение на договора за съюзна държава с Русия получаваше евтини суровини, които дори реекспортираше, и свободен достъп до огромен пазар. В същото време Лукашенко периодично влошаваше отношенията с Москва, като не желаеше да изпълнява интеграционните условия по договора. В крайна сметка на Кремъл му писна от бившия директор на совхоза "Городец". Руските субсидии за Беларус, които достигаха пряко и косвено до 8-10% от БВП, бяха последователно намалени. В условията на кризата от 2008 г. възникнаха проблеми и със кредитите от Запада. Въпреки това до последно време ръстът на беларуския БВП беше впечатляващ - 7,6% през 2010 г. Но само на хартия, защото специалистите отчитат непазарната същност на този ръст.
В края на м.г. Лукашенко хвърли последната сламка, която счупи гърба на камилата - увеличи предизборно заплатите до 500 долара и започна програма за жилищно и инфраструктурно строителство, основана на външни заеми. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс скочи до 16% от БВП, без страната да разполага с механизми да се справи с този шок - гъвкав валутен курс или големи валутни резерви.
Сега страната чака помощ от Русия, която вероятно ще дойде, но срещу нея Беларус ще трябва да се раздели със собствеността си върху ключови стратегически предприятия. Говори се, че беларуските икономисти предлагат да се смени националната рубла с руската, което беше едно от условията на договора за съюзна държава, но сега самата Русия не иска и поставя като условия преминаването на местната икономика на пазарни релси.
Така или иначе зависимостта на Лукашенко от Москва само ще нараства. Западът при цялото си желание да му помогне, с цел да откъсне Беларус от Русия, сега няма нужните финансови ресурси, а и няма какво да предложи на Минск като перспектива. В Кремъл обаче имат и двете неща - пари и визия, за общо икономическо пространство.