28 Май 2020четвъртък12:21 ч.

Карикатура АНАТОЛИЙ СТАНКУЛОВ

Фейлетон

Сън в съня

Или как се отрекох от заблудите си и заобичах извънредното положение

/ брой: 63

автор:Георги Георгиев

visibility 13666

Във връзка с извънредно необичайното положение, образуването на дела за всяване на смут и безпокойство сред гражданите (което само по себе си всява смут и безпокойство) и, за да предложа решения на хората, а не "непечеливша" опозиционност, и предвид неудържимо растящия рейтинг на министър-председателя, което (какво друго) е доказателство за правотата на действията му и за нищожността на опонентите му, и поради съдбовния момент за отечеството, реших - ще се обединя около фигурата му. Ще мина на другия бряг, и без това стана модерно. Един вид да се поставя в услуга на държавата в момент на заплаха, която идва с "невиждана ярост" и защото "времето ни изтича". Не обичам да ми изтича времето, макар че, обективно погледнато, всеки ден точно това се случва, но айде, че се разприказвах. Запитах плахо, защото очаквах да ме бият: Какво желаете Мисир? 

Да не си помислите нещо, че в последно време от телевизора се говорят много простотии. Пояснявам. "Ми" е съкратена форма на Мой (нещо като "ма" - то и без това така си говорим, когато не сме под напрежение), а "сир" е от френското sire, т.е. мой господине, господарю. Уважителна форма на обръщение в средните векове към феодала. Айде сега, не сме били в Средновековието, по-сериозно, моля ви се! Пак се разсеях. 

Тук, около фигурата на Мисир, разбрах, че онова, дето сме си мислили за мисирките, хич не било същото. Това било умалително и умилително название на хора от йерархията, с важна и все още недооценена роля във функционирането на държавния организъм. Обаче конкуренцията е жестока. 

- Мисир - започнах пак аз.

- Монплезир (демек "мое удоволствие", не че зная френски) - извика отстрани една от мисирките, очевидно в опит да затапи овреме сервилността ми. Сакън, да не я изместя от сърцето на министър-председателя.

- Сус, ма, гювендийо - рече й Мисир Монплезир, защото бяха само свои хора и нямаше напрежение в отношения им.

- Ти сега какво искаш? 

- Да се поставя в услуга на собствената си страна най-накрая. 

- Хубаво, хубаво, аз откога разправям, че ще хвърчите, ще хвърчите и накрая пак на... айде стига толкова, че пак ще извъртите какво съм казал. Ти какво умееш? 

- Почти нищо. 

- С какво се занимаваш в момента? 

- Пиша студия на тема: "Завръщането на езоповия език в българската журналистика", щото нали времето й изтича и я таковат с невиждана ярост... 

- Каква студия, бе? Аз помня "Студио X", дори гадовете ме обвиняват, че съм в главната роля. 

- Клеветници, Мисир! 

Министър-председателят гледаше навъсено. Благият му поглед от каноничната фотография към официалната му биография отдавна бе минало. Гадовете бяха убили последните останки от детското в него покрай продажбата на ЧЕЗ. 

- Разкайваш ли се за отношението си към мен?

- Да!

- Молиш ли ме за прошка?

- Да!

- Ще ме обичаш ли, както би обичал Шиши, ако можеше да го обичаш?

- Ами да!

- Ще ме обичаш ли, както би обичал Каскета, ако времето ти изтичаше?

- О, да, да, да!

- Отричаш ли се от досегашните си заблуди?

- Да, отричам се.

- Как ще го докажеш?

- Ще измъкна пейка изпод пенсионерски задник, както ги измъкват в Бургас. 

- За тяхно добро е. Не слушат. Отречи се три пъти.

- Отричам се, отричам се, отричам се. Отричам се от "Капитала"...

- Ааа, не. От капитала няма да се отричаш. Капиталът е всичко, което имаме. Кирооо....

- Отричаш ли се от Корни?

- Вижте, Мисир, аз дори не съм член...

- Не ми се обяснявай. Отричаш ли се от ереста на Шестоапартаментника? 

- Че аз не съм му се вричал. Други бяха. Обаче той разобличи нашите фалшиви новини, фалшиви коментари и фалшиви медии, и...

- Мазниш ли ми се?

- Не, Мисир. Пак се отричам от заблудите си. 

- Ще спреш ли да четеш книги, да търсиш познание и да се правиш на умен?

- Мисир, аз...

- Свети Августин е казал: "Хората се стремят да знаят заради самото знание, въпреки че знанието не им носи никаква полза."

- Монплезир, забихте ме в земята. 

- Ще се подиграваш ли на водопровода от Мало Бучино?

- Ама той тръгна ли вече?

- Искаш ли да ти шибна един по главата? Като те гледам, и ти си кубе. Тука най-близките в извънредното положение сме си все такива. С писти. Само Маргинала има коса, ама то всичко на тоя свят е до време. Епилираш ли се на гърдите?

- Не.

- Не боли много, каза той и потъна в себе си. Усетих, че се връща в миналото, към нещо много лично. 

- Мисир, може ли да попитам нещо?

- Кажи.

- Защо всички глоби в извънредното положение са по пет хиляди лева?

- Ще ти кажа само на тебе, щото си пич. На Маргинала му е по-лесно да смята така. Малките числа го изнервят. Беше добро момче, но от пернишкото земетресение насам нещо му стана. Хубаво, че имаше добри хора, които го прибраха у тях, да живее без пари, че не му стигаше заплатата. Закрепихме го. Дано да няма пак земетресение в Перник. 

- Дай Боже, дай Боже!

- Ще се подиграваш ли на коронавируса?

- Мисир, животът по принцип свършва прекалено зле, за да се отнасяме сериозно към разни дребнотемия като пандемия с "невиждана ярост". Друго нещо е извънредното положение, то дава възможност...

- Обичаш ли извънредното положение?

- Вече да.

- Обичаш ли да носиш маска?

- Обичам. Изглеждам по-красив от обикновено.

- Обичаш ли щаба?

- Кой от трите? 

- Пак ти знае много устата. Внимавай, защото или 5000 лева глоба, или 4x5 - 20 000 лева гаранция. Да не мислиш, че ми е лесно! Обичаш ли актуализацията на бюджета?

- Обичам я.

- 10 милиарда?

- Да!

- 20 милиарда?

- Ухааа. 

- Знай, ще има мазно за всички.

- Мисир, имам предложение. Да направим глобите по 15 000 лева, да конфискуваме колите на нарушителите, да ги продаваме, за да се плащат заплати, и освен това три месеца да работят ангария на малобучинския водопровод или на магистрала "Хемус".

- Защо пък на "Хемус"?

- Знаех си, че за Мало Бучино няма да има проблем. Защото, колкото повече ръчен труд има на "Хемус", толкова по-бавно ще се строи, а вие ще сте по-дълго на власт. Нали намекнахте, че ще се откажете от политиката, когато магистралата е готова.

- Хм. Може и да стане човек от тебе. Последно - кажи пак, обичаш ли ме?

- Мисир, обичам те! Шиши, обичам те! Каскет, обичам те! 

Мисирките нададоха колективен гюл-гюл-гюл-гюл, защото ревнуваха. Усещаха, че Мисир има нов любимец и това не им се нравеше. Мисир подаде ръка да я целуна. Наведох се. Миришеше на мас. Ти пък, викам си на акъла, като че ли не си ял цигански баници като малък. А-ха да я олижа и се събудих. 

Нещо се блъсна във входната врата. Излизам. Гледам, живея в къща с морава, като ония в американските филми. На земята вестник "Монплезир". Извънредно издание, още топло. Първа страница - голяма снимка на "Крайслер" с шест антени пред Народното събрание. Заглавие: "Край на извънредното положение". Подзаглавие: "Бойко Борисов е видян за последно в музея на Пикасо в Барселона". Редакционен коментар: "Цветан Цветанов - завръщането на нормалността в българската политика". 

Ей тука вече се събудих окончателно. 

А вие спите ли още?

Стефан Бурджев: БСП има план за Северозапада

автор:Дума

visibility 74

СОС гласува промени в бюджета на София

автор:Дума

visibility 107

„Нисан“ закрива най-големия си завод в Европа

автор:Дума

visibility 66

Забраняват ГМО в детските храни

автор:Дума

visibility 155

/ брой: 99

18,5% от фирмите са съкратили хора през април

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 99

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 664

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 265

/ брой: 99

Българите от Болград и ленивата държава

автор:Мирослав Попов

visibility 256

/ брой: 99

Датата

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ