Самозалъгване

Европейската служба за външни действия (Европейската дипломатическа служба) съвсем скоро ще покаже на света какво е това истинска, качествена и безукорна в професионално отношение дипломация. Казано най-общо, разбира се, се натрапва странното усещане за тенденциозност при подбора на европейските дипломати, които освен ЕС като цяло би следвало да включват в дейността си отстояването интересите на всичките страни-членки на съюза. Под предводителството на баронеса Аштън, която, както вече се знае, при това - безусловно, по призвание се чувствала дипломат. Което Й давало правото сама да селектира кандидатите за посланици, независимо дали познават съответните региони, или пък да поназнайват съответните езици. За останалото не си струва да говорим. Останалото си е чиста политика, но не на равнопоставеност между 27-те държави и държавици, а на политика на видимото надмощие на икономически силните над "пришилите се" по волята на една геополитическа доктрина икономически (и политически) нестабилни народи. Важното е последните да си останат независими, в смисъл, че от тях нищо да не зависи. И с право. Какво от това, че Източна Европа за много десетилетия доказа пред света, че има достойни дипломати, оставили ярка диря в историята на съвременната международна политика. Важното е какво мисли Аштън, т.е. в кого предано се вслушва.