Самоук зограф показва 49 икони

Икона, изобразяваща Богородица Услишителница изчезна от автомобила на самоукия зограф Стоян Христов, докато пренасял творбите си за изложба в арт фоайето на Радио Стара Загора.
Дякон Стоян, който е ръкоположен в този чин от великотърновския митрополит Григорий, отправи апел към крадеца да я върне или поне да я дари. Образът на Богородица Услишителница го измъчвал от времето, когато за пръв път успял да отиде на поклонение в Света гора. На няколко пъти се захващал да го пренесе върху платното, но нещо спирало ръката му, разказва 46-годишният мъж, който за пръв път се захванал с иконописването преди 4 години. За сравнително краткото време е успял да зографиса близо 150 икони, от които 88 са на Богородицата. Сред измъчващите го по време на работата е и образът на свети Йоан Кръстител - признава, че и досега не е успял да пресъздаде момента, в който отрязват главата на пророка.
Твърди, че посегнал към четката от вътрешен гняв към жени-художнички, макар да не им отказва правото на себеизява в тази област на изкуството. "Все пак в йеремиите няма забрана жена да изписва ликовете на светците!", признава някогашният възпитаник на Висшия институт по строителство и архитектура и впоследствие дипломиран юрист от първия випуск на Бургаския свободен университет. По думите му най-голям подтик му дали първите срещи с православието в Русия, когато през 1982-1983 г. за пръв път попаднал в Киевско-Печорската лавра. Постепенно некръстеният в детството си усетил, че истинското му призвание е служенето на църквата. Бил на 26 години, когато приел вярата официално. Това станало при кръщенето на едногодишната му дъщеричка в манастира "Свети Александър Невски" в местността Бакаджиците край Ямбол.
Служил е като дякон в няколко манастира, известно време прекарал в Поморийския манастир, с още един свой събрат обслужвал църквите в бургаските села Руда и Брястовец. Поради лични и семейни проблеми напоследък е спрял да участва в официални църковни церемонии, но се надява тези перипетии да отминат. Междувременно записал докторантура по богословие в университета на гръцкия град Кавала, продължил и аспирантурата си в Русия. Мимоходом споделя, че сред нещата, които му пречат, е далтонизмът, с който се сблъскал в самото начало на зографското си битие.
Прекланя се пред руските гении Андрей Рубльов и Симеон Ушаков. Сваля шапка пред българския майстор Атанас Гюдженов. Немее пред изписаните от Боянския майстор ликове и съжалява, че все още не сме направили нужното, за да го прославим и издигнем името му наред с това на Джото. Като апостол обикаля страната с творбите си, откликва на всяка покана да ги подреди и покаже. С надеждата, че все повече хора ще усетят необходимостта да влязат в лоното на православието. Иначе е имал случаи, когато е служил само за петима вярващи в храма. Вдига рамене - днес са петима, утре ще станат десет, а все един ден храмът ще се препълни. Има обяснение защо напоследък вместо истински икони в някои храмове лепят тапети с образите на светците. "Зографията е скъпо начинание, а енориаршите, особено в малките села, са бедни. Това е причината да се обърнат към тоя способ. В крайна сметка иконописването е копиране. Така е по канона, нямаш право да се отклоняваш от него. За разлика от Русия, където има мнозина желаещи и откликващи да подпомагат градежа на нови храмове, у нас мераклиите да отворят кесията си все още са малцина. Дано нещата се променят към по-добро, коментира дякон Стоян Христов. Сам притиснат от липсата на достатъчно средства, напоследък поръчва рамките си във... Филипините. Цената там била в пъти по-ниска от нашенската. Признава, че понякога продава работите си на принципа "2 за 3". С надеждата пак, че един ден направената добрина ще се върне обратно в десеторен размер.