Самотна България...

Близо милион са едночленните домакинства у нас, над 400 000 са самотните родители, сочат последни данни на Евростат. Известно е, че за последните пет години се изкачихме от 19-о до 6-о място в ранглистата по най-голяма смъртност в света. Изчезваме за една година с между 71 000 и 74 000 души - с по 200 на ден, с по 8,3 души на всеки час, с което поставяме абсолютен световен рекорд. Все повече деца се раждат от родители без брак, а родените тук напускат без път назад страната ни.
Тези и много други демографски данни за темпа на изчезване на нацията са като че ли най-премълчаваната истина и най-прикриваната от нашите политици. Никой във властта даже не иска да мисли за последиците. След като правителството на ГЕРБ започна да управлява пак, то за пореден път показа, че не признава и дори умишлено подминава темата "демография". Дори европеецът Калфин, който е вицепремиер по социалната политика и демографията, не я споменава. Засега се редят спор до спора най-вече в полето на пенсионните промени и издирването от политиците на "едни" пари, които да преместят от единия джоб в другия, според това чие политическо мнение в чия изгода надделява в даден момент. Незаинтересоваността подпомага превръщането ни в нежизнеспособна нация.
За жалост в България днес не съществува ясно формулирана демографска политика, която да е част от общата стратегия за развитието на страната ни в бъдеще или поне до 2020 г., алармират експерти. Обикновено мерките кърпят ден до пладне кризата, която вече е катастрофална. А за да има промяна, след като се вземат дългосрочни мерки, минават години, докато се почувства резултат. В Русия 10 години действа рязкото увеличение на детските като мярка за демографско подобряване, преди тази година страната да отчете прираст. За да има каквото и да било подобрение обаче, отнякъде трябва да се започне. А у нас не се започва отникъде. Нужна е политическа воля, повече средства за здравеопазването и увеличаване продължителността на живота, стимулиране на раждаемостта, подпомагане финансово и морално на българското семейство, заедно с условия за реализиране на младите. Все решения, за които не дават Нобелова награда, но са напълно приложими. Демографски проблеми имат и някои скандинавски страни, въпреки богатството си, но това не ги спира да търсят път към запазване на своята национална идентичност. А ние какво правим? Нацията старее, милион самотни хора се оправят сами в живота - често сподиряни от депресии и самоубийства. Младите не се женят и не е въпросът, че немалко жени вземат пари като за самотни майки, живеейки с бащите на децата си. Въпросът е в множащите се социални рискове. Въпрос на живот и смърт, а не на еквилибристика с числата на НСИ, особено преди избори, когато ни изкарват с почти 200 000 повече... Истината е, че далеч по-жизнеспособни нации от нашата изчезват за 200 години. В България политиците днес правят всичко възможно това да се случи по-рано. Въпросът е защо. На този въпрос отговор няма.