"Samodivas" очароваха Париж
Оригинално българско трио предлага невероятен меланж между негърски спиричуел и български фолклор
/ брой: 296
Красимира Герчева
(Специално за ДУМА)
Невероятно, но факт - вече втори месец в един от парижките театри (Espace Christian Dente) пеят три български "самодиви". Още по-невероятно, но също факт, е, че само една от тях, инициаторката на триото "Samodivas" - Стефка Митева, е с български корени. Останалите две изпълнителки - Каролин Депаро и Жюлиан Орсе, са французойки. Това не им пречи да имат не само великолепна дикция, но и да се представят като истински български фолклорни певици. Нещо повече - и като безспорни госпел вокалистки. Защото спектакълът на "самодивите" е невероятен меланж между негърския спиричуел и българския фолклор. Странна на пръв поглед идея да се обединят толкова отдалечени географски музикални традиции! Но даваща невероятни плодове, съзрели върху благодатната почва от сродни емоции, човешки стремежи, мъки и радости. И на една общност в постановката на гласовете, извиращи дълбоко от гърдите, гласове, познати във Франция като Български гласове.
Разбира се, не само те, но и типичните за българския фолклор съзвучия с очарователната акапела на изпълнението. Човешките гласове са в центъра на аранжиментите, независимо дали това е песен от традиционния госпел, от българския фолклор или от африкански песнопения, люлката на негроспиричуела. Акомпаниментът е най-вече от оригинални перкусии, от дискретни музикални секвенции или от предварително записана звукова натурална среда и много рядко с музикални инструменти (пиано, китара), макар трите изпълнителки да са не само певици, но и инструменталистки, и актриси.
Идеята за обединяване на госпела с българските гласове се ражда спонтанно през 2005 г., когато Стефка Митева ръководи паралелно два хора - единият за български песни, другият - за госпел. Тя пише и композира няколко песни, които записва в България с професионални народни певици и солистка французойката Сандрин Монлезен (впоследствие стечелила награда за най-добро изпълнение на българска народна песен на един от фолклорните фестивали в Добрич). Първоначално с нея и още две българки (Снежина Драгнева и Ирина Жекова) се формира квартетът "Български госпел", който изнася своите концерти и участва в госпелфестивали. След промени в състава и репертоара се стига до идеята на "Samodivas". В едно и също време "самодивите" изпълняват различни песни или се впускат в невероятни музикални канони, възможни само при перфектна чистота на звука и изключителен музикален усет. Залата постепенно се запалва, започва да съпровожда изпълненията с пляскане на ръце, с припяване и дори с танци. Вече няма значение на какъв език се пее - на английски, на български или на сенегалски. Важна е емоцията, ритъмът, мелодията - ту тъжна и провлачена като българската "Пиленце пее, говори", "Вечеряй, Радо", или госпела "О, аз знам", "Далеко е моят дом" и др.
Така идеята на инициаторката на "Samodivas" Стефка Митева да се слеят разнородни жанрове, за да се постигне "една нова философия в музиката, която може да преобрази меланхолията в радост, а гнева - в нежни мечтания", е дала желаните резултати. Постановката е дело на Барбара Боашо, със специално създадени костюми, чийто художник и изпълнител е Мириам Дрон.
Париж-София-Париж