Само качественото образование ще реши проблема с младежката безработица

Визитка: Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. На евроизборите през юни 2009 г. е избран за евродепутат от БСП.
Депутат е в 37-ото, 38-ото и 40-ото Народно събрание. Зам. министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев.

- Със задълбочаването на кризата у нас младите станаха една от уязвимите групи на пазара на труда. Как стоят нещата със заетостта на младите хора в други страни на Евросъюза?
- Ние имаме същите проблеми, каквито и останалите страни в Европа. Ако има различия, те са малки. Безработицата сред младите е два пъти по-висока от средната. Само донякъде това е в резултат на кризата. Но въпросът е структурен. Младите хора много по-трудно си намират работа, отколкото хората с опит. Те все по-трудно намират първо работно място. И това е траен резултат в социологическите проучвания. Сега в условията на криза този проблем се задълбочава допълнително, защото с уволненията, съкращенията, липсата на желание на предприятията да наемат нови работници, а това увеличава най-много младежката безработица.
- Какъв е проблемът?... Вие неотдавна участвахте в работата на форум, свързан с младежката безработица у нас.
- Той е свързан с това, че младите завършват някакво образование, но сега, за разлика от предишни години, трябва да имат готовност да влизат и да излизат от трудовия пазар. А не просто да започнат работа и с една, две или най-много три смени на работодателя си да се пенсионират. Тоест младите трябва да имат знанията и уменията, за да ги наемат на работа, но ако след това излязат на борсата, отново да си намерят работа. А това не се случва. ЕС разработва различни програми в това отношение. А в Стратегия 2020 единият от 7-те приоритета е свързан с младежта и по-точно - образованието и възможностите за намиране на работа.
...У нас проблемът с младежката безработица е още по-тежък в структурно отношение. Освен това у нас непрекъснато пада качеството на образованието. Говорим за развитие, нови технологии и т.н., но няма как хора, които завършват образование с по-ниско качество от преди, да бъдат конкурентоспособни.
- Това се говори вече от няколко правителства, а с младежката заетост и безработица се ангажира предимно Министерството на труда и социалната политика. Смятате ли, че има някакво раздвижване от миналата година по това време?
- Нищо не се случва от тогава досега... Освен допълнително съкращаване на разходи, което засяга два основни проблема. Става въпрос за защитените училища (училища в отдалечени региони), което започна нашето правителство. С намаляването на финансирането те се затварят. За съжаление ще се увеличи пак броят на децата, които няма да имат достъп до училище или ще ходят известно време и ще отпадат преждевременно от системата и няма да имат никакво образование. Вторият проблем е свързан с висшето образование. Аз съм твърде критичен и към работата на нашето правителство в това отношение. На практика местата в университетите са повече от децата, които завършват средно образование. В момента има безумна конкуренция между университетите и за да имат студенти, те просто не подбират кого да запишат. А това изключително силно девалвира качеството на висшето образование и на дипломите. Какво прави правителството (тук е критиката ми и към предишното)? То казва: "Ами много са университетите, трябва да ги намалим!" Не става така. Необходима е политика, при която университетът да има интерес не от повече студенти, а неговите студенти като завършат, да могат да се реализират - колко от тях са започнали работа, кога след завършването са започнали, колко пъти и защо им се е налагало да сменят работа, колко бързо са си намерили работа, ако са били на борсата. Това трябва да е критерият за успех на университета. Сега у нас като че ли само финансовото министерство се занимава с политиката в образованието. Естествено, че финансирането е важно, но по-важен е резултатът.
- Неотдавна бе обявено, че над 30 хил. от безработните са висшисти, но в повечето случаи техният престой на борсата е средно 6 месеца, докато на хората с по-ниско образование е по-продължителен...
- Нормално е висшистите по-бързо да си намират работа. Но въпросът е, че качеството на образованието не е на достатъчна висота. При това, когато светът върви напред, технологиите вървят напред, образованието ни да тъпче на едно място и единственото мерило за развитието му да са парите... Когато българските университети влязат в нормална европейска класация и се види колко са напред или колко са назад, тогава ще имаме и отговор на въпроса защо децата ни отиват да учат в Германия или в Англия. Засега отговорът е ясен - знанията и уменията, които ще придобие, и дипломата, която ще вземе, ще му помогнат да се реализира по-добре на пазара на труда. Ако качеството на образованието ни е добро, защо някой ще ходи да учи в чужбина, освен ако не става въпрос за специфична специалност, която у нас я няма или не е така добре развита. Ето, с такова образование ние сякаш нарочно гоним децата си, а сега вече те имат възможност да учат, където искат в ЕС. Например програмата "Еразъм" позволява на студентите от ЕС да прекарват част от образованието си в университетите в различни страни. България изпраща свои студенти в чужбина, но колко чужди са пожелали да учат тук? Ако говорим за качествено образование, трябва да има истински обмен. Във Франция например се провежда реформа в образованието и е заложено минимум 15% от преподавателите да са чужденци, което внася свежа струя. А ние развиваме висшето си образование под похлупак. Не искам да обобщавам - има много добри факултети и много добри преподаватели и те подготвят студентите си въпреки политиката.
- Успяват ли българските специалисти със средно образование да се реализират в Европа?
- Много е индивидуално. Но има един много важен показател. Смята се, че когато човек завърши образование - независимо дали е средно или висше, един от критериите дали е добре подготвен, е дали може да започне собствен бизнес. У нас броят на тези хора е минимален! Те нямат условия у нас. Само който не се е опитал да регистрира фирма, той не се е сблъскал с безумната ни бюрокрация. В повечето държави това се прави по интернет.
- Според вас кои са инструментите, които на настоящия етап биха раздвижили младежката заетост?
- Младежката заетост зависи от качеството на образованието, което е тежък проблем и надали се решава изведнъж, но той може да бъде подобрен с много програми, които има и на европейско равнище. Просто трябва да се направят подобни и за България. Ще дам пример: програми за чиракуване, програми за придобиване на знания, свързани с управлението на даден бизнес... Правителството казва: "В актуализирания бюджет даваме 800 млн. лв. повече за социални помощи". Вместо да се дават тези пари за помощи на безработни, нека да се дадат безработните да научат нещо. Нека тези пари да се дадат за изграждане на т.нар. бизнес инкубатори. Например студентите по информатика още в I-II курс работят за различни фирми, но нямат възможност да започнат нещо собствено... Ние в България правим обратното на това, което правят европейските страни, и ако продължаваме така, няма да се приближаваме към тях, а ще се отдалечаваме... След кризата, след 5 години, след 10 години България ще е много по-назад, отколкото е в момента.
- Доколко може да разчитаме на средствата от еврофондовете?
- Не трябва да разчитаме прекалено на ЕС - той има общи политики. Бюджетът на ЕС е едва 1% от икономиката на съюза. Същевременно през бюджетите на страните-членки се преразпределят около 40% от националните икономики, което означава, че силните инструменти са на национално, а не на европейско равнище. Европейските програми и фондовете по никакъв начин не могат да заменят националната отговорност и отговорността на правителството. Европейското финансиране е много малко, даже за размерите на България. Например, ако за 7 години се възползваме 100%, ще получим 11 млрд. евро (както се вижда, на практика не можем и да ги усвоим целите), а само за 4 години имахме 20 млрд. чужди инвестиции. Т.е. дори за нашата икономика предоверяването на еврофондовете на практика представлява отказ от национален ангажимент и национална политика. Това е бягство от отговорност. А намаляването на финансирането от национални фондове може да доведе до ограничаване на програмите, което няма да бъде компенсирано с европейски средства. Правителството не може да се крие зад европейски програми и фондове. Те могат да дадат добра практика, добри идеи, но не могат да решават проблеми. Те се решават с национална социална политика. Европейските политики в социалната област, с бюджета, който има ЕС, няма да заменят държавните политики. За разлика от икономическите проблеми, за разлика от всичко, свързано с общия пазар, няма отговорности, свързани със социалната сфера. Например, ако общините искат да се възползват от еврофондове, трябва да има съфинансиране. Така че, гледайки тези тенденции в Европа, трябва да видим какво може да се направи в България.