Само глупаците не си променят мнението!

Мони ГЕОРГИЕВ

Силвия Митева е сред най-успешните и най-споменавани родни спортисти в последните години. На 5 май гимнастичка Nr 1 на България спечели златен медал на лента на Световната купа в категория "А" в София и се окичи с медали и на останалите уреди - сребро на обръч и топка и бронз на бухалки, а в генералното класиране остана 2-ра след руската легенда Яна Кудрявцева. На 2 юни русенката, която наскоро навърши 27 години, стигна до две 3-ти места на топка и лента на европейския шампионат във Виена. Миналата година Митева дебютира на Олимпийски игри, като завърши 6-а на обръч и 8-ма в многобоя. Силвия ще участва за трети път и на Универсиада. Тя ще бъде част от скромната българска делегация на 27-мите Световни студентски игри в Казан
Нейна треньорка е майка й - Силвия Дивчева-Митева, която е бивша гимнастичка. Баща й Димитър пък се е занимавал със спортна гимнастика и сега също е треньор. И двамата й родители са майстори на спорта.

"С Тие и Мие са свързани най-приятните ми спомени в спорта"


- Силвия, заради желанието на родителите ли се захвана с художествената гимнастика и кога започна?
- В никакъв случай не съм започнала само защото на моите родители така им се е искало. Просто художествената гимнастика винаги ме е привличала. Захванах се, когато бях на 6. Не мога да си спомня какво конкретно ми е направило впечатление, трудно е да се дефинира защо точно нещо се е харесало на едно дете.
- Кой е любимият ти уред?
- Топката ми е най-любима. Сякаш тя и лентата са ми малко по-лесни, но се старая да бъда конкурентоспособна на всички.
- Разкажи как преминават тренировките ти...
- Най-често тренирам 6 дни в седмицата, без неделя. Ако имам състезание през уикенда, почивам в понеделник. Заниманието продължава 4-5 часа в зависимост от това какво искам да постигна. Във фитнеса влизам за по-кратко - 2 пъти в годината за подобряване на физическата издръжливост. Иначе правя най-различни упражнения в залата. По принцип не спазвам диети, но гледам да се ограничавам, когато се появи нужда.
- Защо се записа на уроци по спортни танци в края на миналата година?
- Записах се на 2 вида танци - самба и индийски, тъй като с майка ми избирахме музика за съчетанията на бухалки и лента и съответно се спряхме на мелодии от тези два музикални жанра. Исках да разуча по-подробно елементите на тези танци и да ги приложа умело и професионално, а не просто да импровизирам с някакви движения. Помогна ми световната ни шампионка по спортни танци Ина Желязкова.
- На какъв стил музика обичаш да играеш съчетанията?
- Нямам любим, дори обратното - винаги гледам да правим съчетанията на различни стилове. Единственото условие е да ми хареса музиката и да си представя, че мога да изиграя съчетанието.
- А извън залата какво обичаш да слушаш?
- Също най-различни жанрове. Не харесвам обаче поп-фолк. Е, не бих слушала и класическа, може би и хеви метъл (усмихва се). Фаворит сред изпълнителите ми е трудно да кажа.
- Имаш ли достатъчно свободно време и хоби?
- Всъщност е имало периоди, в които по цял ден съм била ангажирана и съм се прибирала вкъщи след 21.00 ч., капнала. Гледам да намирам свободно време за приятелите си. Правим неща, характерни за повечето млади хора - разхождаме се, ходим на кино... Много обичам да бъда сред природата. И да чета.
- Любим автор?
- Нямам, а също така не мога да посоча и любима книга. Просто трябва да ме грабне. Харесвам най-вече книги на историческа тематика и криминални романи.
- Интересуваш ли се от други спортове?
- Да, гледам спортна гимнастика, фигурно пързаляне, волейбол, тенис. Някога играех гимнастика и волейбол, но на твърде любителско ниво.
- Имаш ли идол?
- Няма такъв, против идолите съм. Всички сме хора и няма перфектни, включително аз. Всеки допуска грешки и да му подражаваш напълно, значи да повтаряш и слабостите му. Гледам колежките и се старая да извличам само позитивното от тяхното представяне. Дори когато наблюдавам изявите на голямо име като Яна Кудрявцева, виждам много великолепни неща, но и слабости, които се старая да избегна.
- Най-добрият съвет, получен от родителите ти?
- Наскоро попаднах в ситуация, в която си припомних нещо важно: само глупаците не си променят мнението.
- Знаем, че скоро ще се омъжиш. Какво ще промени смяната на семейния статус?
- Много ме питат за сватбата и не разбирам защо. Няма какво да се промени. С приятеля ми сме заедно от 6 години.
- Кои качества цениш най-много у хората?
- Най-вече искреността. Също така добронамереността и позитивизмът.
- Какво не би простила?
- Чак да не бих простила (замисля се)... Може би зависи от самата ситуация. Възпитавана съм като християнка и се старая да прощавам всичко. Е, винаги може да изникне нещо, за което да ми бъде ужасно трудно да простя...
- На много млади спортисти в България им е трудно или непосилно да се издържат със спечеленото от основното им професионално занимание. Изправена ли си и ти пред този проблем?
- Имаше го до 2008 г. Дотогава каквото заработвах от наградни фондове, отиваше за подготовката и състезанията ми, а останалата част от необходимите пари ги даваха моите родители. От 2009-а станах щ1 в националния отбор, започнах да се представям по-добре. Оттогава федерацията пое разходите и сега спечеленото от състезания остава за мен. Е, сумата е в пъти по-ниска от парите, които се изкарват в други спортове.
- В последните 2 месеца спечели редица медали. Тежат ли големите очаквания от започващата Универсиада в Казан?
- Като цяло винаги към мен е имало очаквания и съм свикнала. Опитвам да ги игнорирам. Това, че си спечелил веднъж медал, не значи, че на следващата надпревара ще го направиш отново. Знам, че съм отговорна пред хората и за мен е удоволствие да ги радвам, но ако не игнорирам очакванията, ще ми попречат да постигна добър резултат. Никога не съм излизала с нагласата за конкретен резултат. Медалите не са ми фикс идея и тази психическа освободеност ми помага да се раздавам най-много.
- Сякаш Университетските игри оставаха подценени в България...
- Характерът на тази проблематика си остава един и същ от много години. Затова съм участвала досега на 2, а не на 5 олимпиади за студенти. Подценявани са от Министерството на спорта, от федерации, от други държавни органи. В други държави подобна възможност служи за подготовка на най-високо ниво за големи успехи. Дали участвам на Универсиада или световно първенство - за мен няма разлика. Факт е, че този студентски форум е част от календара на много федерации в чужбина и почти всички най-добри спортисти в света, които имат правото да участват, го правят. Освен това тазгодишните Игри са в Русия, която е хегемон в художествената гимнастика на всички нива - и сред състезателите, и сред съдиите, и като лобиране.
- Ще те видим ли на Олимпиадата в Рио?
- О, Рио засега ми е прекалено далеч да го мисля. Дори не съм решила дали след края на годината продължавам или спирам. Трудно е да се вземе решение за нещо, което е след 3 години, има много фактори, независещи от мен.
- Сякаш наблюдаваме едно увеличаване на средната възраст на гимнастичките от най-високо ниво?
- Така е, защото съчетанията са прекалено сложни за по-малките, те не разбират неща, които ще проумяват с течение на възрастта, трудно им е да се покажат като артисти. Художествената гимнастика става все по-артистична и се доближава до спортните танци. С времето ще осъзнаят смисъла й и за какво излизат на сцената.
- Наблюдава ли се тенденциозност в съдийските отсъждания в ущърб на българските състезатели?
- Има, винаги е съществувала. И не смятам, че скоро ще настъпи промяна. В спортната гимнастика например има някакви граници, докато в нашия спорт съдиите си правят всеки каквото си иска, никой не се съобразява с правилниците.
- За какво си мислиш, когато излезеш на килима?
- Не знам (усмихва се). Гледам да се настроя положително, не мисля как играя. Опитвам се да вляза в ролята, да пресъздам емоциите си.
- Кое е най-емоционалното ти състезание?
- Общо взето съм много емоционална, преживявам силно нещата. Със сигурност тук попадат първият ми медал от Гран при - тази година в Тие, Франция, на лента, както и дебютният медал от Световно първенство - в Мие, Япония, през 2009-а. Имаше доста положителни емоции и на световното първенство в Монпелие през 2011, където завърших трета на бухалки и лента и спечелих квотата за Игрите в Лондон, както и на европейското през май в Австрия.
- Пътуваш много, с какво око гледат на България и българите хората в чужбина?
- Много различно. Има държави, в които масово знаят за България и дори се възхищават на известни българи, интересно им е да слушат разкази, а има и такива, в които името на родината ни не им говори нищо.