Само една бруцелоза ни липсва!

Христо В. Христов - Референта

В България протестите станаха хронични. Сред тях бе и протестът на животновъдите заради евтаназията на заразени от чумата стада. Опасност от такива заболявания винаги е имало и се е налагало да се вземат строги мерки. Но какъв беше подходът сега?  За умъртвяването на цели стада се разбра от пресата, и то късно. 

Навремето в такива случаи поразените райони се ограничаваха и се охраняваха строго. Имаше НПО ветеринарно дело, изградено от завидни специалисти, които стриктно следяха здравословното състояние на животните и налагаха строг контрол. Застрашените животни се ваксинираха. Сега такова централно учреждение няма, а има и частни ветеринари.  

През 80-те години на миналия век се появи чума по дивата свиня. В ловното стопанство, в което работех, имаше около 3000 диви свине. Доставена бе ваксина, която давахме на животните чрез храната, и чумата не стигна до нас. Можеше да се направи същото и сега - да се ограничат огнищата на заразата, да се умъртвят само заразените животни и да се чака следващата проба. Да се ваксинират животните, въпреки европейските указания. Но вместо за сериозни мерки бедствието стана повод за политически спорове. 

През есента на 1980 г. аз и полк. Димитров от УБО трябваше да отидем в Монголия и да докараме якове. Монголия е страна колкото 12 Българии. На свободно отглеждане имат милиони животни - якове, кози, овце, говеда и диви животни. Имаха и кооперативни ферми с племенни стада. Професор ветеринар ни обясни биологията на яковете и между другото каза, че 10% от преживните животни са болни от бруцелоза. Обещаха да ни дадат здрави животни от племенните стада след резултати от кръвните проби. Казаха ни и това, че инкубационният период на болестта е над един месец. Бях шокиран, стана ми ясно, че със сигурност ще докараме и някое болно животно в България. А заразят ли се дивите животни, няма оправяне. Настоях полковникът да се върне в София и да докладва ситуацията. Той с неохота се върна, но и аз по хитър начин изпратих писмо до ген. Кашев. Генералът беше изключително отговорен човек, казал на полковника: "Ние с теб не разбираме от тези работи, отиди в НПО "Ветеринарно дело", вземи техен специалист и решете въпроса". Дойдоха с професор паразитолог, взеха нова проба и докарахме 164 животни в ловно стопанство "Кормисош", Смолянско. Там ги поставихме в аклиматизационна ограда и пак взехме кръвни проби. Оказаха се 4 положителни. Дадохме ги в инфекциозната кланица в Асеновград. След шест месеца пак направихме кръвна проба, имаше един положителен резултат. След нови 6 месеца, при новите проби, всичките бяха здрави. Държахме ги още шест месеца и отново пробите бяха отрицателни. Чак тогава ги пуснахме на свобода. 

Напоследък се съобщава, че в Кюстендилско са засечени болни от бруцелоза животни. Съобщава се и за американски гнилец по пчелите. И това е нелечима болест. Явно, налага се незабавен и строг ветеринарен контрол. Навремето контролът за безопасност на храните се извършваше от "Санепид станция", сега общият контрол е разводнен. Създадена е паразитна агенция по безопасност на храните, която не блести с компетентни специалисти.  

Този път беше постъпено безотговорно и непрофесионално. Толкова ли е трудно властта да се допита до компетентни специалисти, за да бъдат овладени опасните болести по животните?