22 Декември 2024неделя08:22 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Съмнителна помощ за отличничката

Държавите, ангажирани с "Източно партньорство" ухажват Молдова, за да демонстрират, че проектът е още жив

/ брой: 111

автор:Георги Георгиев

visibility 1098

Външната политика на България, провеждана от министър Младенов, става все по-скучна и все по-предсказуема, което обаче далеч не я прави ползотворна за страната. Когато започна т. нар. "арабска пролет", България заедно с цялата "световна общност" напук на предупрежденията на "прогресивното човечество" моментално зае "правилната" страна. Следва правителствена визита в Тунис - държавата, от която започна всичко. Практически резултат от тази визита - освен изхвърлянето, че ще помагаме на тунизийците да пишат конституция, няма. В Либия нямаше правителствена визита, но пък ЦСКА отиде в Бенгази да играе мач. Резултатът - бяхме обогатени с нови словестни конструкции от стратега Димитър Пенев. Макар че с изказването си: "Арабската пролет е странно хладна", той без да иска май уцели десетката. След това външнополитическите усилия се пренесоха към станалия вече нарицателно за некадърността на управляващите Катар. Страната-джудже, която подхранваше и подхранва "арабската пролет" с пари, оръжия, бойци, информационни ресурси. За форума в Катар май вече е казано всичко, за него или лошо, или нищо.
Всички тези линии на активност, извън "европейския ни вектор на развитие", се покриват напълно с активността на Държавния департамент на САЩ. Където отидат неговите секретари, натам се насочват и нашите от Външно. Скучно.
И пак по същите линии бяха и последните изяви на Младенов и компания, послушно следвани от премиера Бойко Борисов - Грузия и Азербайджан. Първата страна е държава-клиент на САЩ, а другата задкавказка република е сочена като основен източник на алтернативни за ЕС енергоресурси. Линията на поведение на управляващите отново е вписана в чужда линия и далеч не е еднозначно ясно дали България ще спечели нещо.
Последната за момента линия на активност на външно министерство е Молдова. Преди по-малко от месец в България гостува премиерът на страната Владимир Филат. Като изключим задължителните протоколни уверения за сътрудничество и добри думи, реално беше подписано едно споразумение за сътрудничество при бедствия. Проблемът с финансирането на културните институции на българската общност в Тараклия бе решен още в навечерието на визитата на Филат. Други практически резултати, търговски, икономически договори, взаимни инвестиции и т. н. това посещение нямаше. България не получи нищо, но пък молдовският премиер чу сакралната фраза от колегата си Борисов: "Молдова върви към своята евроинтеграция. Пожелавам им успех по пътя за европейска евроинтеграция, и това е правилният път, да не се връщат назад".
В случая с Молдова, жабетата се ручат точно затова.
Първият сигнал, че трябва да се действа по-активно на молдовското направление по проекта "Източно партньорство", дойде на 30 септември м.г. от... британския в. "Файненшъл таймс". И това при положение, че Великобритания не е забелязана да се напряга особено в тази инициатива. Което е и разбираемо, защото Обединеното кралство не стои в основата на създаването на "Източно партньорство". Там се намират Полша и Швеция, държави, известни с много тесните си външнополитически контакти със САЩ. Но, така или иначе, във въпросната статия, озаглавена "Молдова - пример за прогреса в Източно партньорство", специалистът по постсъветското пространство Томас де Ваал казва: "Малката страна - Република Молдова, изглежда е най-яркият пример за най-прогресивното правителство в "Източно партньорство". Според Томас де Ваал европейските лидери трябва да обърнат повече внимание на източните страни, "особено след като Владимир Путин реши да се кандидатира за президент на Русия".
Реакцията на полското председателство след статията на Де Ваал беше почти мигновена. Още на 12 октомври м. г. премиерът на Полша Доналд Туск, по информация на молдовските медии, в телефонен разговор с колегата си Филат казал: "Молдова е най-успешната от държавите в "Източно партньорство". Интересно, Туск сам ли се е досетил да каже тази фраза, или преди това прессекратариатът му го е запознал със статията във "Файненшъл таймс"?
Два месеца по-късно, на 14 декември 2011 г., външните министри на България, Естония, Латвия, Унгария, Литва, Полша, Румъния и Словакия изпратиха писмо до евроинституциите с искане за задълбочаване на връзките на ЕС с Молдова, включително и за визова либерализация, и за свободна търговия със страната. А на следващия ден нашият министър Младенов "цъфна" в Кишинев. Където пак се чуха ритуалните фрази за "пълна подкрепа за европейското бъдеще на Молдова". В отговор молдовският му колега Юрие Лянке каза: "Вярвам и съм щастлив, че гласът на България звучи силно в този поливалентен оркестър, наречен Европейски съюз".
Тук може да отбележим, че този глас, при сегашното правителство, май звучи силно само тогава, когато не засяга собствени проблеми на българската държава, а обслужва геополитическите проекти на трети страни.
Но защо Молдова? Защо тя е набедена за отличничка на "Източно партньорство" и заслужава такова внимание?
Припомняме, че започналата през 2009 г. полско-шведска инициатива за "Източно партньорство" с бившите съветски републики Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Азербайджан и Армения целеше по-тясна интеграция на ЕС с това пространство и като следствие откъсването му от руската сфера на влияние. Типичен геополитически проект, целящ на практика да се създаде "санитарен кордон" между Русия и ЕС, в чиято основа, твърдят мнозина анализатори, стоят САЩ. През трите години на своето същестуване обаче "Източно партньорство" не можа да се напълни със съдържание, а и политическите реалности в региона се промениха. Украйна вече не е любимка на ЕС и САЩ, Беларус продължава да се управлява от "последния тиран в Европа", Армения е твърдо проруски настроена, Грузия след войната с Русия се намира основно под опеката на САЩ, а Азербайджан се опитва да води собствена политика, като използва енергийните си ресурси. Нито една от тези страни реално не разчита, че ще стане член на ЕС, а финансовите ресурси на проекта - общо 600 млн. евро, не са кой знае колко много, че да ги впечатлят. За това свидетелства и изказването на полския евродепутат Павел Ковал от края на март т. г. Според него "Източно партньорство" не работи нито политически, нито икономически. "Има заплаха, че "Източно партньорство" ще си остане "сезонен" проект на полското председателство", коментира той пред полската интернет телевизия Ipla.tv.
При това положение Молдова остава образно казано единствено "слабо звено", което може да бъде използвано, за да се реализират програмите на инициативата и да бъде записан поне някакъв успех. Страната е една от най-бедните в Европа и би била съгласна на всякаква помощ от ЕС на принципа: "Каквото дадеш, душа, все е кяр". Само за сравнение по "Източно партньорство" на Молдова й се падат около 200 млн. евро, пари, които обаче молдованите трябва да разделят с еврочиновниците, както ни е добре известно и на нас. В същото време за 2010 г. молдовските гастарбайтери в голямата си част работещи, забележете, в Русия, са изпратили у дома почти 1,5 млрд. долара. В същото време местни бизнесмени се опасяват, че свободната търговия с ЕС ще убие окончателно хилавата местна промишленост. Работата съвсем не е в парите или прословутата евроинтеграция. 
Молдова се "слави" с два проблема, които я правят чудесен кандидат за ново поле на геополитически сблъсък между Запада и Русия. Първо, страната има нерешен териториален проблем. Част от нея - Приднестровието, на практика живее независим живот и е ориентирана към задълбочаване на интеграцията с Русия. Значителна част от жителите на Приднестровието (160 000 души) имат руски паспорти, на територията му има руски военни части. Второ, в самата Молдова обществото е разделено по повод собствената си идентичност и във връзка с мераците на сегашното румънско държавно ръководство за обединение под някаква форма на Румъния и Молдова. Има граждани, които се обявяват за румънци и искат уния с Букурещ, други настояват, че са молдовци и желаят да живеят в суверенна държава, и, разбира се, има значителни малцинствени групи, гагаузи, българи, украинци, руснаци, които не желаят да бъдат румънски граждани.
Тази ситуация, особено около Приднестровието, е потенциално взривоопасна и повишеното внимание на проамериканските държави в ЕС (в т. ч. и нашата) към Молдова предизвиква опасения. Още повече, че двете големи сили - САЩ и Русия, вече направиха първите си ходове.
На 20 март т. г. външният министър на Молдова Юрие Лянке посети Вашингтон, където държавният секретар Хилъри Клинтън заяви, че "Република Молдова е пример за успех в тази част на света". За какъв точно успех става дума, така и не стана ясно. В същото време руски медии цитират американския геополитик    Джордж Фридман, който бил казал, че Молдова става основният проект на Запада в региона.
На следващия ден след срещата Лянке-Клинтън руският вицепремиер Дмитрий Рогозин бе назначен за специален пратеник на президента Дмитрий Медведев по ситуацията в Приднестровието. Наблюдатели обръщат внимание на високия ранг на представителя, както и на неговата способност да бъде недипломатичен, когато трябва. На 16 април той посети Кишинев, като, както се очакваше, визитата му бе съпроводена със скандал. Молдовски политици и партии, в частност ратуващата за евроинтеграция Либерална партия, поискаха Рогозин да не бъде допускан повече в страната. В отговор руският вицепремиер написа в страницата си във фейсбук: "Още не съм си отворил устата, а в курника се разкудкудякаха". Впрочем по време на визитата Рогозин направи действително знакови заявления като това, че Русия няма да позволи на никой да оспори миротворческия й мандат в Приднестровската молдовска република, а също и обвързването на "румънизацията" на Молдова с напредъка по преговорния процес с отцепилия се район. А на 3 май в Букурещ молдовският президент Николае Тимофти заяви, че страната му ще настоява руските войски да се изтеглят от непризнатата република.
Както се вижда, парчетата от пъзела се нареждат едно по едно. Само дето в случая не става дума за никакво "Източно партньорство", в което България се набута по принуда, а по-скоро за източно противоборство, от което е по-добре да стоим настрани.
 

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 4410

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 3554

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 3701

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 8188

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 3960

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 3897

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 3398

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 3285

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 5197

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 5315

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 4445

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 3488

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ