Съкровища за милиарди лежат на морското дъно

Безброй потънали кораби лежат под пластове пясък, тиня и сол на дъното на морета и океани. Те привличат немалко авантюристи и кандидати за забогатяване, които всячески се опитват да извадят скъпоценности от трюмовете им, още повече, че много от корабите са обвеяни с легенди за несметни богатства. Морското дъно е не само съкровищница на сандъци, пълни със злато и сребро, но и огромен музей от паметници на културата на древни народи: финикийци, викинги, египтяни, елини, араби, римляни и др.
Специалисти, занимаващи се с подводна археология, твърдят, че съществуват места, където лежат потънали цели флотилии. Посочват бреговете на Средна Америка, откъдето е минавал т.нар. Златен път на испанските кораби, превозващи съкровищата на ацтеките към Европа. Затова не е чудно, че тъкмо крайбрежието на полуостров Флорида привлича най-много професионалните водолазни компании и любители-водолази, търсещи масови гробници на потънали кораби в миналото. Особено голям интерес предизвика преди доста години съобщението за откриването на галерата "Санта Роса", потънала край бреговете на Средна Америка през 1520 г. Според намерените стари документи, тя превозвала огромно съкровище, което Кортес получил от ацтеките срещу обещанието да освободи техния върховен вожд - император Монтесума.

Английската фрегата "Черният принц", пълна със златни монети, е потънала преди 160 години може би край българските брегове

Галерата "Санта Роса" била открита на дълбочина само 17 метра, но била защитена от твърда коралова обвивка. Огромен брой водолази са правили неуспешни опити да достигнат до вътрешността й, провалило се и подготвяното й скъпо изваждане през далечната 1946 г.
Интересно е да се спомене големият шанс, споходил американския строителен предприемач Кил Вагнър, който, повлиян от романа на Стивънсън "Островът на съкровищата", се сдобил с документите за катастрофите на испанските кораби през 1715 г. и доста упорито проучвал местата, за които се споменавало в тях. Най-сетне трудът на Вагнър бил възнаграден - през 1962 г. той намерил останки от потънал кораб. През същата година открил две камари сребърни монети, а през лятото на 1963 г. -  дори рядък китайски порцелан от ХVI век и множество златни монети. Цената на съкровищата от този кораб надминавала един милион долара.
Към най-ценните потънали съкровища безспорно спадал товарът на английската фрегата "Гросвенър", собственост на британската Източноиндийска компания, потънала при последното си пътуване от Коломбо (Цейлон) до източното крайбрежие на Африка. Пътуването става през март 1782 г. Тогава фрегатата превозвала 1450 сребърни и 720 златни плочки, слонова кост, множество монети и цели десет сандъка с диаманти. Освен това на борда на кораба се намирал и един предмет, "пред който цяла Англия ще онемее от възхищение", както писал в дневника си капитанът на фрегатата Коксън. Този скрит в трюмовете предмет бил приказният Паунов трон от храма "Диван-и-Ам" в Делхи.

Пиратът Черната брада, чиито съкровища, изчезнали във вълните, и днес остават блян за търсачите на силни усещания

От деня на катастрофата останките на фрегатата "Гросвенър" със сандъците злато и скъпоценни камъни лежат под водата между скалите, като постепенно се срастват с тях. Всичко това неизменно е привличало авантюристи още от ХVIII век, но никой не е успял да проникне в трюма на кораба. Състоянието на потъналата фрегата с всяка година ставало все по-безнадеждно, тъй като с течение на времето слоят от пясък над нея се увеличавал значително. През 1842 г. пластът пясък бил цели три и половина метра, поради което и пропаднал поредният опит за отстраняването му. В град Йоханесбург през 1905 г. се създава акционерно дружество, целящо изваждането на останките с най-модерната тогавашна техника. Този опит също бил обречен на неуспех. Последвал друг - чрез галерия, прокопана под останките, но и той завършил с неуспех.

На дъното има цели градове, погълнати от морето

Голям интерес бил проявен и към британския кораб "Лютайн", потопен по време на Англо-холандската война през 1779 г. при Фриските острови, който превозвал товар от златни кюлчета на стойност около 50 милиона долара.
 Друг потънал кораб със златен товар на борда си била испанската каравела "Елдорадо", потънала през 1502 г. край бреговете на Санто Доминго.
Трябва да се спомене и за кръстосвача "Хемпшир", който през лятото на 1916 г. (през Първата световна война) попада на мина, поставена от германска подводница. По това време руският цар искал помощ от Англия и кръстосвачът му носел освен "железния маршал" и победител в турската война лорд Киченер, и 10 милиона лири стерлинги в златни пръчици. Оттогава най-добрите водолази в света, най-опитните екипажи на спасителни кораби, дори и международни компании, се мъчат да отворят "стоманения ковчег" на лорд Киченер.
Запознати коментират за големи съкровища на борда на потънал руски кръстосвач през 1905 г. край бреговете на Япония, за огромни богатства във вътрешността на "Титаник", за пари и скъпоценности в най-модерния за времето си (около 1950 г.) транспортен кораб в света "Андреа Дориа".
Интересно е да се спомене за големия късмет през 70-те години на любители на подводното гмуркане - шведският инженер Густафсон, биологът Персон и собственикът на магазин за водолазни костюми Крон Дале. Това скандинавско трио само за шест дни успяло да извади от корпуса на потъналия холандски кораб "Акерендам" 40 000 монети, между които имало златни дукати, сечени през 1715 г. в Утрехт, тежки холандски сребърници и испански талери от ХVII век. Но още десетки хиляди от тези редки монети останали да лежат под пясъка.
От намерените архиви се установило, че тримачтовият кораб "Акерендам", принадлежал на холандската Източноиндийска компания, бил дълъг 45 метра, разполагал с 40 оръдия, а в трюма му имало 16 каси с 230 хил. златни монети. Катастрофата станала на 8 март 1725 г. на скалите край остров Рунде (северното крайбрежие на Норвегия). Съобщението гласяло, че от 200 пътници не се спасил нито един. И още, че половината от спасения товар и пет от касите изчезнали безследно при пренасянето. Така в останките на кораба трябвало да има още единадесет каси със златни и сребърни монети.
Според изследователите край бреговете на Европа са потънали 217 кораба, като от тях 63 са на прочутата испанска армада, потопена от англичаните през 1588 г. Край бреговете на Северна Америка - 213 кораба, Средна Америка - 900 кораба, всичките испански, потънали между 1501 и 1820 г.; Южна Америка - 80 кораба, главно испански каравели и галеони; Южна Африка и Индийски океан - 41 кораба, главно холандски, английски и португалски, потънали между 1502 и 1870 г.; Атлантически океан - най-малко 70 кораба, повечето потънали край Азорските острови, Канарските острови и западния нос на Африка; в Тихи океан и Австралия - 324 кораба, Източна Азия - 60 кораба, потънали край бреговете на Япония, Китай и Филипините.
Според български учени-археолози на дъното на Черно море стопроцентово съществуват останки на потънали древни кораби, както и останки от антични гръцки храмове, градени преди хиляди години на остров "Св. Кирик и Юлита" край Созопол. Поради липса на средства не се организират подводни експедиции с цел откриването им.