Съкровено подпечатано

Ако сме се докосвали до поезията на Елка Няголова, непременно ще усетим, че тя е отправена към духовните и нравствени проблеми на човека и сблъсъка му с тежненията на съвременния свят. Пастелната й живопис и доверителен тон са своеобразен контрапункт на многопластовото натоварване на творбите, които излъчват болка и емоционална вглъбеност. Излъчването им е наситено със свои интонации, свое отношение към ближния и заобикалящия ни свят. Те подсказват и стремежа на авторката да обозре философията на съществуването ни, на любовта към живота, която често носи повече страдание, отколкото радост.
Новата й стихосбирка "Шест грама" съдържа четири цикъла: "Всичко мое - нищо мое", "Трохи бял хляб", "Подпечатано с устни" и "И аз съм с Катон". Заглавията им видимо символизират художествената идея на стихосбирката като цяло - моралното и духовното израждане на съвременния човек и бледите отблясъци на залеза на ценностната система. Но това съвсем не означава бягство от реалността, напротив, означава търсене на пътища за спасение.
Необикновеността на някои образи, размисли и метафори (самото заглавие на книгата го подсказва) е знак, че поетесата не иска, а и не може да се примири с духовната нищета на човека от ХХІ век. Илюстрация на идейно-художествената цел откриваме още във въвеждащото в съдържанието стихотворение "Шест грама".
Тези сребърни струни отново засвириха бясно!
А в душата бълбукат често високи, въртопни води.

...Пет-шест грама тежи душата - с планини от надежди.
С върхове от любов и със пропасти от омрази...

Огорченията и тъгите на поетесата не предполагат примирение или отчаяние, въпреки минорните тонове и мрачното настроение. В дълбоките естетически пластове се долавя осезаем протест срещу злото и мрака, закърняване на сетивата, предупреждаващи за настъпването на тъмните сили. Особено показателни в този смисъл са творбите, включени в цикъла "Всичко мое - нищо мое". В останалите творби, също се долавя полюсно разминаващи се настроения, тъй като поставените въпроси са сложно конфликтни и нямат само един отговор, което вече е белег за зрелостта на авторката.
За каквото и да пише Елка Няголова, вложените чувства, настроения, възприятия, мечтания са автентични. Даже и към вечната тема за Родината, тя има своя естетическа философия - любовта към нея носи в себе си страха за бъдещето, за настъпващата разруха на националното самосъзнание.

Разяждащи съня, деня, клепачи -
видения нелепи се завръщат.
Неделята камбана глухо плаче.
Сърцата - в троскот. Вярата ни - също.
...................................
Реките български... И те мистично спаднаха
в земята долна събраха се погрешно.
А горе е един безкраен Спасовден
и няма кой да обере черешите.
("Сюрреалистично")

В любовните стихове на поетесата също са натрупани много пластове, като в някои от тях звучи баладична митичност на емоцията. Но и просветваща надежда и непомръкващо в сиянието си чувство. И тук образната символика е завладяваща.

Не заспивай, любими, не заспивай... В отвесния свят
някак бързо и лесно се губят посоките.
Понесем ли със себе си своя таен Еверест някога
значи все едно колко е стръмно в съня и колко високо е...
..............................
Нито ти, нито аз бяхме опитни алпинисти, обаче
виж, пристигнахме, само няколко стъпки, не казвай: не мога.

В новата си стихосбирка "Шест грама" Елка Няголова навлиза дълбоко в интимната територия на нашата съвременна лирика. Талантът й да взаимообвързва крайни състояния с пастелна мекота и неподправен лиризъм е отличителен знак не само в "Шест грама", но и на поетиката й като цяло. Особено показателна в това отношение е стилистиката на творбите, свързани с природата и нейните сезони. Въздействието им непременно е в унисон с емоционалните състояния и преживявания. Носталгично завладяващи са творбите с предчувствието за тишината на есенния листопад и пътя през него.

Без излишен багаж,
със вързопче от циганско лято
със една неуместна
и възглупава даже усмивка,
нещо важно си тръгна.
.....................
Насред есен си тръгнаха вишните.
Дебелянови вишни -
    изречеш и небцето изгаря.
("Есенно сбогуване")

Друг емблематичен белег на "Шест грама" е, че поетесата е успяла талантливо да съвмести в многогласния си поетичен хор стремежа към извисяване на любовта и красотата, със страха от погубването им от изпълняващия от всички страни мрак и заразяващо безлюбие. Но въпреки страха, тя продължава да вярва, че "някой утре ще мине" и той ще "бъде звънарят" и ще "Отключи вратата на деня" и ще "намери залък хляб върху прага на храма".