Сагата за българския език

Създаването на Закон за българския език пак разбуни духовете в парламента преди два дни. За последните 18 години в Народното събрание са се появили 10 проекта за такъв закон, но за пръв път един от вариантите (внесен от депутатите от "Атака" Огнян Стоичков и Станислав Станилов) бе одобрен на първо четене в просветната комисия. Отхвърлен бе сродният проектозакон на левия депутат Любен Корнезов. 
 Конституцията на България, приета от Великото народно събрание, постановява, че "изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани" и че "случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона". Този текст бе предложен навремето от депутатите във ВНС Юрий Борисов и Румен Воденичаров. Тогава те са настоявали текстът да гласи, че официалният български език е задължителен в публичните отношения, което би спестило последвалите дългогодишни спорове кога се ползва само официалният език. Уви, текстът не е бил приет. Първият проектозакон за българския език се появи в НС през 1993 г. с автори депутатите Юрий Борисов и Георги Пирински. Той също не бе приет и оттогава до днес сме свидетели на периодично избухващи люти битки как да бъде защитен родният ни език.

Очевидно книжовният български език като официален за страната има от какво да бъде защитаван. Също тъй очевидно е, че три са основните заплахи, които стават причина за внасянето на закони за защита на езика, но никога не се формулират гласно - глобалният натиск на английския език, опростачването на речта ни и масовата подмяна на българския език с турски в смесените райони. И понеже нещата не се назовават с истинските им имена, това пречи те да бъдат решени, води до тяхното прикриване зад какви ли не "странични" и "благовидни" норми. И до постоянното възпроизвеждане на безсмисления спор може ли закон да администрира граматичните, лексическите и прочие правила на самия език и опазването на чистотата му при неговото развитие. Разбира се, че не може, но не за това става дума.
Освен това у нас стана традиция да се тълкуват по два противоположни начина законови текстове, включително конституционни - на когото както му отърва. В случая постоянно се губи обществено и парламентарно време, за да се спори дали Конституцията постановява да има отделен закон за случаите на задължително използване на официалния език, или това може да става чрез норми в специализираните закони. Вярно е, че в момента в 111 закона има текстове, които уреждат задължителното прилагане на официалния език, но те... изобщо не се спазват. Не може например табели на магазини и фирми или пътни указатели да се изписват на латиница, но те се изписват. Защото манталитетът на българина отдавна е тема за "Криворазбраната цивилизация" - като се изкелифещиш на полуанглийски или изпишеш на витрината "lovim brimki", ставаш по-голям и по-европеец, отколкото си. Отидете в Гърция, в Унгария, че и в Украйна дори, да потърсите в публичната среда надписи, изписани единствено на английски. Няма да ги намерите. А няма как и със закон да бъдат ограмотени политици и журналисти, които говорят на диалект или са направо невежи в лексиката и граматиката. Кое гарантира, че ще бъде спазван отделен закон по въпроса? Един депутат в комисията в сряда каза: това е безсилие на законодателя срещу простащината в езика. Не само. Това е безсилие на българската нация срещу простащината изобщо - в езика, в политиката, в икономиката, в бита и навсякъде.
Едно нещо обаче е безспорно - че трагедията ни идва от образованието. По-точно от липсата на образование. Как можеш да накараш да следва правилата за употреба на книжовния език едно младо поколение, чийто речник се състои от 100 думи и 41% от представителите на което са на практика неграмотни в родния си език (според международните изследвания). И всеки втори ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на български език. Вижте в таблицата как спадат знанията на абитуриентите по граматика, правопис и лексика в задължителната матура по български език и литература (БЕЛ) с всяка изминала година. От колко години учители, преподаватели и учени настояват писането на текст по тема да е задължително в матурата по БЕЛ, а не ученикът да получава свидетелство за зрелост само със заграждане на кръгчета около дадени в тестовете отговори. В масов вариант имаме хора с диплома за средно образование (че и за висше), които пишат 10 реда текст с 20 грешки. Резултатите от държавната матура по идея трябваше да служат на просветното министерство за адекватни промени в учебния материал и съдържание. Вече 4 години се правят матури - и нищо. МОМН дори не може да направи сравнение между резултатите от различните години, понеже всеки път променя скалата за оценяване. И вероятно е прав Великотърновският университет в становището си за проектите за Закон за български език - ако държавата иска да защити езика, нека въведе данъчни облекчения за издаването на български книги, учебници, речници и енциклопедии; да създаде фондове за подпомагане на българистичните изследвания, за постоянна квалификация на учителите и нека всички студенти да имат задължителни часове по официален книжовен език в течение на поне една година, както е в много страни по света.
Вместо това какво се случва? Ами, случва се, че одобреният вариант на закон онзи ден мина в парламентарната комисия не защото някой мисли по текстовете му (има депутати, които май не са ги и чели), а заради политически задкулисни еквилибристики между ГЕРБ и "Атака". За съжаление мина с одобрение не защитата на българския език, а една "бартерна сделка" между двете партии, както се коментираше в кулоарите. В комисията са внесени становища срещу законопроекта "Стоичков-Станилов" от министерствата на културата, на финансите, на външните и на вътрешните работи, от СЕМ, от Дирекцията по вероизповеданията. В становището на просветното министерство пише най-категорично: "Не е целесъобразно и обществено оправдано приемането на отделен закон за българския език, чиито разпоредби възпроизвеждат, при това непълно, действащи правни норми". През август т.г., когато бяха внесени вариантите на Корнезов и на двамата депутати от "Атака", министър Сергей Игнатов се противопостави енергично и заяви категорично, че нямаме нужда от такъв закон, от администриране спрямо езика и от "пуристични спазми". На този фон бе пълна изненада внезапното му прозрение, че проектът на депутатите от "Атака" става да бъде приет, като се пооправи малко за второто четене! Но в никой случай - сродният закон на Корнезов.
В момента не коментирам самия проектозакон, който е приет. Всъщност не той бе в главите на мнозинството. И е пълна трагедия, че и българският език - начинът на съществуване на нацията, бе шутиран като футболна топка в пореден политически мач.