Сага с начало и без край

За пореден път Народното събрание, в този състав и управляващо мнозинство, доказа, че не е в състояние да разработи, обсъди и приеме качествени закони. Това беше илюстрирано на заседанието на 18.12.2019 г. Тогава беше обсъден проект и прието решение за изменение на Решение на НС от 19.09.2017 г. Преди това Решението е изменяно още 2 пъти, като е удължаван срокът за изпълнение. Аналогията е подобна с ремонтите на ремонта на пътища, улици, топлоизолации на сгради и много други обекти.

Идеята за нов Закон (Кодекс) за поземлените отношения се роди по време на второто правителство на ГЕРБ с министър на земеделието и храните Десислава Танева, председател на комисията за земеделие и храни в НС Румен Христов, негов заместник е Цвета Караянчева. МЗХ сключва договор на 30.11.2015 г. с адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко" да изготви Анализ на земеползването в България и на законодателството в Австрия, Полша, Унгария и България. Анализът (близо 1000 стр.) е изготвен, платени са 465 хил. лв. с ДДС. Сключва се със същото дружество нов договор да изготвяне на Кодекса за поземлените отношения. 

Авансово са платени 100 хил. лв. 

Кодексът е подготвен, но по него са направени 345 забележки и не е приет. Извършени са нарушения при договарянето и министърът на земеделието и храните (от служебното правителство) проф. Христо Бозуков предава материалите на прокуратура, където те отлежават повече от 3 години.

През 2017 г. работата по този закон се подновява и започва втората серия на сагата. Началото е провокирано от питане (юли 2017 г.) на левите народни представители проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министър Румен Порожанов за политиката на министерството за създаване ред в поземлените отношения. На питането е отговорено на 8 септември. На същото заседание 61 народни представители от парламентарната група "БСП за България" внасят предложение за разискване по питането и проект за решение. Председателят на НС (Димитър Главчев) насрочва разискване за следващото заседание за парламентарен контрол (15 септември). Този ден не се е състоял. В последния момент заседанието е насрочено за 19 септември (вторник). Мнозина ще кажат, че това няма значение. Според мен има, защото оттук започват игрите на депутатите от ГЕРБ. В последния момент те разбират, че не са готови за разискване и нямат собствен проект за решение по питането, а депутатите от "БСП за България" имат. Времето от 15.09 до 19.09.2017 г. Герберите използват за подготовка на собствен проект за решение и на 18 септември по електронен път го изпращат на всички депутати, за да се обсъжда на следващия ден. Прието е предложеното решение на ГЕРБ, направено от Цвета Караянчева, макар че то е по-лошо от проекта на "БСП за България". 

Едва ли някой е очаквал друго

Ето неговото съдържание:

I. В срок до 31 декември 2017 г. министърът на земеделието, храните и горите да внесе доклад в НС, включващ: Анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването - относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България. II.      Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България. III. В срок от 10 месеца след приемане на доклада по точка I министърът на земеделието, храните и горите да внесе в НС проект на един законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването - относно собствеността, ползването и управлението на земеделските земи в България. Целта е да се гарантира защитата на земеделската земя като национално богатство и се създаде основа за устойчиво развитие на земеделието. 

При разискванията първи говори Георги Гьоков (един от питащите). След него взема думата Цвета Караянчева (още не беше председател на НС). Ето и нейните първи думи: "Чух, много трябва, но не чух как". С други думи, ние (ГЕРБ) ще ви кажем какво и как. Преди нея по време на работите по Кодекса за поземлените отношения (през 2017 г.) тогавашният министър на земеделието г-жа Десислава Танева заяви, че Кодексът за земята, изготвен от адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", е най-фундаменталният труд след реституцията на земята след 1990 г. и всяка спекулация с него показва непознаване проблемите на поземлените отношения. Времето от 19.09.2017 г. до 5.12.2019 г. беше използвано за подготовка и обсъждания на закона вече с ново име - Закон за собствеността, поземлените отношения и опазване на земеделското имущество. Но при поредното удължаване (27.02.2019 г.) 

той вече е с ново име 

Закон за земеделските земи.

Всички очаквахме, че настъпва края на подготовката на закона, още повече, че беше предложен за поредното обществено обсъждане до 05.12.2019 г., с оглед до края на годината чрез МС да влезе в НС. Законът има 388 члена и 48 допълнителни преходни разпоредби. В началните дни на декември се появиха първите коментари на предстоящото внасяне на проектозакона в НС, че се вдига забраната за покупка на земеделска земя от чужденци. Но следващите дни се съобщаваше, че забраната остава. Изненадата дойде на 11 декември 2019 г., когато в Комисията по земеделие, храни и гори от Александър Мацурев (ГЕРБ) Е ПРЕДЛОЖЕН ЗА ОБСЪЖДАНЕ Проект за изменение на Решението на НС от 19.09.2017 г. Същото обсъждане се пренася в пленарната зала на 18.12.2019 г. с докладчик Мария Белова. Накрая НС решава:  "въз основа на анализа и стратегията по т. I и във връзка с необходимостта от съобразяване на законодателната рамка с изискванията на новата обща селскостопанска политика, министърът на земеделието, храните и горите, след необходимото обществено обсъждане да внесе в Министерския съвет проект на законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването в България". 

По това решение могат да се направят много коментари и зададат редица въпроси. Моите са следните: "Нима народните представители не знаят, че Стратегия за управление и развитие на поземлените отношения няма разработена и не е приемана. Цвета Караянчева като новоизбран председател на НС на 11.01.2018 г. заблуди НС, че МС на 3 януари е одобрил доклада с анализа и стратегията. Още не мога да си обясня как е станало това, когато този доклад е постъпил в МС на 28.12. Пояснението е, че е одобрен в оперативен порядък. Изглежда, че депутатите 

не бяха се отърсили от махмурлука 

от коледните и новогодишните празници, и не можеха да осъзнаят, че те трябваше да приемат доклада с анализа и да видят, че липсва стратегията? По този начин е постъпено и с последния Проект за решение. Изводът е, че МС не разглежда основни проблеми на земеделието, а НС ги обсъжда и приема. Не се вижда, че с изменението на т. II се изменя съдържанието (философията) на закона. Новият закон трябва да "урежда обществените отношения в земеползването в България". Думите собственост, поземлени отношения липсват. С други думи, остава крупното арендаторство. 

При разискванията много от депутатите изразиха опасения, че по закона няма да може да се постигне консенсус, защото собствениците били много - 2-3 милиона, ползватели стотина хиляди, а микрособствениците двестатина хиляди. Уважаеми депутати - трудностите идват от онези, които народът нарича олигарси, те говорят, че собствеността по Конституция е неприкосновена, ние сме правова държава и договорите за аренда не могат да се прекратяват. Забравя се, че те са срочни. По време на последното обществено обсъждане на проектозакона си позволих да попитам по телефона един отговорен юрист от министерството защо в законодателния акт не са намерили място поне някои от препоръките, залегнали в Резолюцията на ЕП от 27.04.2017 г. Той ми отговори, че не знае за тази резолюция. Казах му, че я има в МЗХГ и къде да я потърси. Той добросъвестно ми отговори: "г-н Христов, ние работим каквото ни наредят". Коментара оставям на читателите. 

Патриотите се радват, че законът няма да се обсъжда и приема в подготвения вариант и по този начин ще остане съществуващата забрана чужденците да купуват земеделска земя. Кажете, спряна ли е наказателната процедура, която ни заплашва да платим 

глоба от 840 хил. евро 

и 600 евро за всеки просрочен ден. Ако е вярно, всички българи ще се радват. Но аз не вярвам.

Затруднявам се как да оценя поведението на министър Танева, която е един от идеолозите на този закон, но не се яви нито в комисията, нито в пленарната зала. Г-жа Каратанчева се задоволи да ръководи парламентарното заседание и накрая да гласува за изменение на точка II от решението (19.09.2017 г.), приета по нейно предложение, т.е. гласува против  себе си. Основателен е въпросът защо се стигна до този абсурд? Отговорът не е труден. Не беше изяснено какъв закон искаме. Акцентът беше поставен върху обединяване на няколко закона и премахване някои несъответствия между тях. Подминахме и Резолюцията на ЕП от 27.04.2017 г. Не потърсихме помощ от европейските институции и не ползвахме опита на нито една европейска държава с добро законодателство в поземлените отношения. Работи се в условия на конфронтация и противопоставяне между партиите, а след това и в обществото.

Според последното решение на НС работата по подготовка на нов Закон ще продължи. Аз споделям скептицизма, който изказаха повечето от депутатите в пленарната зала. Ако все пак работата започне, тя трябва да бъде предшествана от приемане на Стратегия (или Концепция). Според мен основните жалони са: размер на собствеността; размер на ползвана земя; регулиране пазара на земята; създаване на Държавно-обществен орган за земята; регламенти от Резолюцията на ЕП, които трябва задължително да изпълним; земята да гарантира хранителни продукти за изхранването на населението и износ на стоки с висока добавена стойност, за да се оттласнем от последното място, което заемаме в Европа. Могат да се добавят и още.  

P.S.Авторът е публикувал на страниците на ДУМА редица статии, в които изразява своето мнение по поземлените отношения и прави конкретни предложения до законодателната власт.