Съединението и свободата

"Мистър Горбачов, съборете тази стена!" - когато на 12 юни 1987 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън се изправи пред Бранденбургската врата и изрече прословутата си фраза, едва ли някой от тогавашните бащи на Новия световен ред си е представял, че три десетилетия по-късно обединената вече Германия ще се тресе от толкова голямо разединение покрай мигрантската лудост на канцлера си Ангела Меркел. Днес в градове като Кемниц, Котбус или Лайпциг все по-ясно личи разломът в германското общество.
"Ще ми се пръсне сърцето, ако се разпилее това семейство от нации, което сме изградили." - каза точно преди 4 години тогавашният британски министър-председател Дейвид Камерън по повод референдума за независимост на Шотландия от Обединеното кралство. Слава Богу, сърцето му не се наложи да се пръсне. Но пък това не му попречи да доведе страната си - някогашна велика империя, "над която слънцето никога не залязва", до най-големите вътрешни колизии и обществено разединение от Втората Световна война насам с референдума за излизане от ЕС.
Вчера, 133 години след Съединението си, малка България, която е много далеч от големите световни сили и глобални процеси, посрещна празника си разединена. Разединена не само на Северна и Южна - за никого не е изненадваща тази разлика в последните 15 години, а по всякакви линии. Разединена е на бедни и богати, на емигранти и останали, на либерали и консерватори, на леви и десни, на "умни и красиви" и останалите... От толкова разединение дори и един мащабен протест вече не може да има под прозорците на властта. Добре, че има някакви локални брожения по различни поводи, та да разберем, че все още не е напълно закърняло чувството за общност.
Днес, повече от всякога, ни е нужно нещо, което да ни съедини. Да събере парчетата на пръснатото ни сърце, перифразирайки Камерън. И това нещо е свободата. Свободата да изразяваш мнението си, да протестираш, без да се притесняваш от хунвейбините на властта, свободата да си гражданин. Вестник ДУМА, чието кормило поемам от днес, ще се опита да бъде стожерът на тази свобода. Защото повече нямаме време - обратното броене на Съединена България тече неумолимо.