Съдебният казус "Кобляков" - упражнение по русофобия

Антон ГИЦОВ

Наред с политици и политически коментатори, финансирани от чужди фондации, с русофобия вече е заразена и българската съдебна система. СГС отказа да екстрадира руския гражданин Николай Кобляков в Москва по искане на Интерпол, като съдия Десислав Любомиров коментира решението си с това, че сведенията, изпратени от руска страна, не дават основание да се удовлетвори искането, както и че екстрадирането му може да го постави в утежнено положение в Русия по време на съдебен процес, заради неговите политически възгледи. Прокурорът Валентин Кирилов не само че заяви, че не поддържа искането на прокуратурата за екстрадиция, но се яви и като пламенен защитник на Кобляков, заявявайки, че Русия се управлява от тоталитарен режим и затова руснакът няма да има там гарантирано право на справедлив процес. По този начин и съдията, и прокурорът по същество изразиха лично критично отношение към политическия режим в Русия и нейната съдебна система, а от страна на прокурора думите бяха дори израз на невежество кога един режим може да бъде определен като тоталитарен. Да го осветлим: тоталитарни режими са онези, при които няма многопартийна система, господства и управлява една партия. Такива бяха режимите в СССР и в бившите социалистически страни, но днес в Русия съществува многопартийна система и на власт идва партията, която печели изборите. Отрицателното мнение на г-н Кирилов и г-н Любомиров за съдопроизводството в Русия отразява ли официална българска позиция? Взели ли са те становището на МВнР или на друга компетентна държавна институция, на което да се опрат в определенията си?
Николай Кобляков е крупен бизнесмен, бивш генерален директор на компания за аудио и видео разпространение, съсобственик на парк-хотел в Подмосковието и на култов магазин в Париж, занимава се и с други бизнеси. Според руските следствени служби през 2005 г. придобива задграничната компания "Станкофранс", дъщерна фирма на бившата съветска външнотърговска фирма "Станкоимпорт". След това Кобляков и шефът на "Станкоимпорт" Сагадат Хабиров, с помощта на френски адвокати, създават изкуствена задлъжнялост от страна на "Станкоимпорт" към "Станкофранс" в размер на 1,2 млн. евро и така източват компанията. Разследването на аферата започва през 2007 г., като разследващите установяват, че Хабиров е въвлечен и в източването на активите на "Станкоимпорт" в още 19 страни. Негови съучастници от държавни институции са съдени през 2012 г. и една отговорна държавна служителка е осъдена на 3 г. затвор. Садат Кабиров изчезва в Израел, а Кобляков се изнася във Франция, където става съосновател на правозащитната организация "Свободна Русия", която организира протести в защита на правата и свободите в Русия.
Николай Кобляков може да е виновен, а може и да не е, това може да каже единствено руският съд и е нормално той да бъде разпитан там. И той не е единственият руски гражданин, издирван от Интерпол. Така по логиката на българското правосъдие никоя страна в света не би следвало да предава на Русия нейни разследвани за криминални престъпления граждани, обявени за официално издирване от Интерпол. И по същата логика например Сърбия би могла да откаже да бъде екстрадиран в България търсеният от Интерпол по наше искане Цветан Василев, защото някой съдия и прокурор там може да определи, че българската съдебна система не е независима, а Василев е нарочен от свои лични врагове, свързани с партии и с влияние в съдебната система, и той няма да получи у нас справедлив процес.
Работата на българската прокуратура и съд, когато е поискана екстрадиция на чужд гражданин по линия на Интерпол, не е на своя глава да решава дали политическата система в някоя страна е тоталитарна или не, а в случая с Кобляков да се упражняват в русофобия, а да проучват обстойно представената им документация за евентуално извършено криминално престъпление, да искат доизясняване на факти, ако това се налага по тяхно мнение, и само на тази основа да се произнасят.
А то какво се получава - според съдия Любомиров не били достатъчно ясни обвиненията срещу Кобляков, но и екстрадирането му не може да стане, защото в Русия съдебният процес срещу него може да е повлиян по политически причини. Но ако на българското съдопроизводство е вменено право да решава екстрадицията по линия на Интерпол, като един или друг съдия самостоятелно определя коя страна е демократична и коя тоталитарна или негарантираща справедливо правосъдие, тогава защо г-н Любомиров си е хабил времето да чете документите, изпратени от руска страна, след като е взел вътрешно решение, че няма да екстрадира Кобляков поради възможността той да бъде осъден в Русия не по криминални, а по политически причини? И защо прокуратурата изобщо е отправила това искане на Интерпол до съда, след като един прокурор е решил, че няма основание за това поради мнението му, че Русия е тоталитарна страна, на правосъдието на която не може да се разчита?