26 Септември 2020събота17:34 ч.

Съдебната власт в България не е легитимна

Всичките ни закони са приети извън срока, определен от конституцията, и затова са нищожни

/ брой: 145

автор:Дума

visibility 5004

Соня Младенова*

За да се отговори на този въпрос, следва да се започне с това какво означава на български език правното понятие "легитимен". То означава: "Който има законно право; съществува или действа в съгласие, в съответствие със закона; законен, законосъобразен; който е овластен, оправомощен, оторизиран от закона.
Второ, трябва да се посочи що е съдебна власт. Трето, по какъв начин съдебната система придобива легитимност, тоест законни права, и четвърто - решен ли е проблемът в България?

По принцип:


1. Съдебната власт е една от трите основи на съвременната правова държава (законодателна, изпълнителна и съдебна власт). Тя следва да е самостоятелна институция с органи, които упражняват съдебни правомощия на определена територия - определен съдебен район. Това са: съд, прокуратура, следствие, заедно с присъщите им органи на изпълнение на наказанията по влезли в законна сила присъди за извършени престъпления по Наказателния кодекс и органи на съдебно изпълнение - при изпълнението на влезли в законна сила съдебни решения по граждански дела, свързани с разрешаването на граждански спорове. Съдиите, прокурорите и следователите следва да бъдат несменяеми. Несменяемостта на съдиите, прокурорите и следователите обаче следва да е свързана с имуществената им отговорност за виновно нанесените от тях щети, настъпили в резултат на произнесени от тях противозаконни, противоправни съдебни актове - решения, определения, присъди. Това следва от всеобщата Декларация за независимо правосъдие на ООН, ИКОСОС (икономически и социален съвет), приета на VII конгрес по превенция на престъпността, проведен в Милано, Италия. По тази декларация България е страна.
2. Задачата на съдебната власт е да разрешава възникналите правни спорове, като възпроизвежда справедливост при спазването на действащите в страната правни норми чрез точното им и еднакво приложение спрямо всички граждани, органи на централно и местно управление, сдружения на граждани и др. обществени формации. Системата от правни норми се изгражда на основата на конституция. Тя е основата и върхът на йерархията на законите и затова те следва да й съответстват. Конституцията заповядва гражданските, обществените и държавните

правоотношения да се решават само със закон


По този начин тя забранява изготвянето и прилагането на правилници, наредби и тарифи и ги изважда от употреба.
3. Целта на съдебната власт и на правната система въобще е да хармонизира противоречивите интереси на гражданите и институциите така, че да не допуска и да не създава условия за произвол в обществото чрез съдебните си актове.
4. Съдебната система следва да се ръководи от процесуален ред, действащ в настоящето и насочен към бъдещето. Производството по съдебните дела следва да се подчинява на конституцията, на материалните закони и на процедурните правила, валидни в определени периоди от време. Поради това правната система работи със срокове. Най-общо казано, те биват указателни, давностни (които погасяват правото да се търси съдебно разрешаване на правен спор след изтичането на определено време - напр. при делба на наследство), преклузивни (фатални) и др. Характерното за преклузивните срокове е, че те се посочват изрично в конституцията или закона и след изтичането им, разпоредените с тях императивни (господстващи, заповедни) задължителни действия не могат да бъдат извършвани, а извършените след изтичането на указания срок са нищожни и

нямат правна сила, не пораждат правни последици


5. Структурата, органите и принципите, на които следва да се основава съдебната власт, са прокламирани (гарантирани, установени по заповеден начин) в Глава шеста "Съдебна власт" на Конституцията на Република България (в сила от 13.07.1991 г.), приета от Седмото Велико народно събрание, обнародвана в "Държавен вестник" (ДВ), бр.56 от 13.07.1991 г.
6. Кога влиза в действие определената с конституцията организация на съдебната власт? Съгласно пар. 4 от Предходните и Заключителните разпоредби на Конституцията на Република България (в сила от 13.07.1991 г.):
"Определената с конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по пар. 3, ал.2", а именно: "в едногодишен срок от влизане на конституцията в сила".
Иначе казано, всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата на съдебната власт: Закон за съдебната власт, Гражданскопроцесуален кодекс, Наказателнопроцесуален кодекс, Административнопроцесуален кодекс и др., е следвало ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА БЪДАТ ПРИЕТИ ОТ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ преди изтичането на едногодишния срок от влизането на конституцията в сила, т.е. преди 13.07.1992 г. Този срок важи и за Закона за адвокатурата.
Посоченият срок (в сила от 13.07.1991 г.) има заповеден задължителен характер и преклузивен, преустановяващ, спиращ ефект. Това е срокът, в който задължително трябвало да се упражни дадено право: в случая приемането, обнародването и влизането в сила на законите, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт.
Този срок започва да тече от момента на възникването на това право (в случая от 13.07.1991 г.) и е изтекъл на 12.07.1992 г.
Плеклузивният срок по дефиниция не предпоставя и не допуска нарушаването на това право (в случая издаването на законите, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт). Преклузивният срок, прокламиран от конституцията, тече по отношение на всички. С изтичането му възможността да се упражни даденото право се прекратява. Извършеното след изтичане на преклузивния срок (в случая след 13.07.1992 г.) е извършено без основание.
Затова с право в юридическата наука и практика се смята, че преклузивният срок има фатален характер. Фаталността му в случая се изразява в това, че щом като конституцията изрично заповядва, крайният срок за приемането на всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата и процесуалните действия на съдебната власт да е 13.07.1992 г., то с изтичането на този срок не съществува конституционносъобразна възможност той да се промени, да се "разтегли" и изпълнението му да се "наваксва" в друго време, по-късно от посоченото. Незачитането на конституционно установения преклузивен срок обаче води до това, че след като е изтекъл, каквито и действия да са предприети или да се предприемат от законодателя, за да "навакса" пропуските, то тези действия са неконституционни, незаконни и нищожни.
Нищожни са и актове на властта - законодателна, изпълнителна (централна, местна) или съдебна, когато са извършени на основание на противоречащи с конституционните разпоредби закони. Затова тези актове не могат да пораждат и не пораждат правни последици.

Какви са фактите в Република България в действителност?


В противоречие с пар.4 във връзка с пар.3, ал.2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на РБългария (в сила от 13.07.1991 г.) от различните народни събрания след 13.07.1992 г. са приети и обнародвани закони, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната система, както следва:
- Законът за съдебната власт е обнародван в ДВ, бр.59 от 1994 г. с последвали актуализации до ДВ, бр.6 от 1999 г. и по-късно;
- Гражданскопроцесуалният кодекс е обнародван в ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г.;
- Административнопроцесуалният кодекс е обнародван в ДВ, бр.30 от 2006 г.;
- Наказателнопроцесуалният кодекс е обнародван в ДВ, бр.86 от 2005 г.;
- Законът за адвокатурата е обнародван в ДВ, бр.55 от 2004 г.;
- Законът за правната помощ е обнародван в ДВ, бр.79 от 2005 г.
Забавянето за издаване на тези актове е очевидно - 15, 16, 17 години след изтичането на преклузивния срок. Налице е т.нар. погасено право поради настъпила давност, а извършеното след изтичане на преклузивния срок (в случая след 13.07.1992 г.) е извършено без основание. Този факт не може да остане незабелязан. Тези кодекси и закони са противоконституционни и нищожни и не могат да пораждат никакви правни последици. Поради това не може да изисква и да се налага под страх от санкция да бъдат спазвани. Този извод следва и се налага и от прокламираното в чл.5, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България право:
Чл.5 (1) "Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат."
(2) "Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие."
Иначе казано, с разпоредбата на чл.5, ал.1 и 2, Конституцията на Република България отменя посочените по-горе, свързани с уредбата на съдебната власт закони като приети извън срока, разпореден в конституцията.
Изложените правни аргументи се отнасят и до конституционната отмяна на цялостното законодателно творчество на всички народни събрания след 13.07.1992 г. и до днес. След като тези актове се отменят от конституцията, то съдии, прокурори и следователи не са несменяеми, а съдебната реформа, прокламирана в Конституцията на Република България, не е осъществена.
От изложеното следва и изводът, че съдебната власт в Република България не е легитимна.
Липсата на легитимност на съдебната власт обаче води до множество проблеми и отрицателни последици, свързани с другите власти - законодателна, президентска, изпълнителна (централна - правителство, и органи на местно управление) и др. Това означава например, че голяма част от съдебните актове утвърждават убеждението у гражданите, че няма правосъдие и че в обществото цари произвол. Означава, че в "съдебната система" работят нелегитимни, неовластени, неоправомощени, неоторизирани от съобразени с конституцията закони, лица.
А след като делата в съдебната система са образувани от неоторизирани, неовластени, неоправомощени от закона, нелегитимни лица, то те са нищожни и решенията по тях не могат да пораждат присъщите на легитимните съдебни актове правни последици. Включително образуването, издаването на заповедите и решенията по всичките десетки хиляди дела, заведени незаконно в съдилищата по изцяло противоречащ на конституцията нищожен Гражданскопроцесуален кодекс.
Освен това поради липса на легитимност на съдебната власт

всички регистрации и пререгистрации на политическите партии

в България, извършени от съдилищата след 13.07.1992 г., не могат да пораждат правни последици. На свой ред това намира отражение в избирателното право след 13.07.1992 г. и подлага под съмнение провеждането на легитимни избори за народни представители, президент и вицепрезидент, на правителство, на местни органи на власт и т.н. Липсата на легитимност по отношение на Народното събрание на свой ред означава, че този форум, чиито членове са те, няма правомощията да прави политика, да избира и гласува членовете на изпълнителната власт (правителството); да избира от своята квота конституционни съдии и членове на Висшия съдебен съвет; да изменя или допълва Конституцията на Република България; да гласува, приема и обнародва закони и т.н. Такова събрание няма никакви правомощия. Това пък означава липса на легитимност и на изпълнителната власт, на правителството, което е излъчено от нелегитимен правен субект - нелегитимно народно представителство.
Тази верижна липса на легитимност довежда до наличието на криза във всички институции на властта и характеризира наличието на конституционна криза. Иначе казано, Република България в момента е в парламентарна, президентска, правителствена криза; в криза на местното управление, в криза на съдебната власт, а така също и в икономическа криза.
За обикновените граждани изложеното дотук налага съобщаването на добри новини, които са много важни, и следва да се усетят от хората веднага. Прякото действие на конституционните норми отменя всички закони след 13.07.1992 г., защото им противоречат. А тези закони са много и почти всичките са свързани с плащания. Особено важна е разпоредбата на чл.60, ал.1 от конституцията:
"Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със ЗАКОН, СЪОБРАЗНО ТЕХНИТЕ ДОХОДИ И ИМУЩЕСТВО."
До 8 март 2010 г. не е приеман и издаван такъв закон, определящ размера на данъците и таксите според доходите и имуществото на отделния човек. С други думи, на основание прякото действие на конституцията няма такси смет; такса електрическа енергия; такса топлофикация; такса телефони; пътна такса; няма винетки, няма такси "синя зона", няма глоби за "паяк" и т.н.

Няма данък смет, нито данък сгради

Няма платена държавна образователна система. Има безплатна държавна медицинска помощ, но и платена частна медицинска помощ, съобразени с доходите и имуществото на всекиго отделно и т.н.
В заключение:
Молбата на автора на този правен анализ е:
В случай че читателят иска да се запознае с текста на Конституцията на Република България, да намери и ползва само "Държавен вестник", бр. 56 от 13.07.1991 г., в който тя е обнародвана. Ползването на електронен носител за изучаване на правни норми не се препоръчва. Още повече, в електронните носители на правна информация са нанесени нищожните изменения и допълнения на конституцията, извършени след 13.07.1992 г. (през периода 2003-2007 г.).
Добре е да носим конституцията със себе си. Да я спазваме, да се позоваваме на нейните, задължителни за всички, разпоредби и да изискваме спазването й и от другите.

---------------------
*Авторката е народен представител от Седмото Велико народно събрание

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 523

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 1048

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 289

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 543

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ