Съдба, окрилена от чест и достойнство

Едва ли има български интелигент от моето поколение, в чието съзнание не витае образът на н.а. Василий Семьонович Лановой. Проницателните му очи с експресивно излъчване, артистичната стойка и походка, сдържаното нюансирано поведение вероятно са най-общите черти, които характеризират неговите многобройни незабравими превъплъщения на сцената и екрана. За тях говорят с дълбоко възхищение както неговите партньори, така и преданите му зрители. Виртуоз на художественото слово, десетилетия наред той омайва зрителите с поетически вечери из цялата страна. С всеки изминат ден се уверявам, че такива мащабни и принципни личности вече не се раждат; те сякаш са "изчезващият вид".

"Този потресаващ актьор долавя всеки нюанс от интонацията на своя колега и откликва на нея", споделя уникалният Евгений Князев, с когото повече от две десетилетия продължава да живее в един и същ спектакъл - "Посвещението на Ева" (без да си кажат пряка дума), съпътстван от безброй възторжени зрителски писма. "Според мен, изграденият от него образ на Абел Знорко е сред най-високите актьорски постижения. В течение на два часа сценично време героят чувствително се променя в процеса на непрестанно преосмисляне на изтеклия живот, с оценки за собствените му постъпки. Изключително удоволствие ми доставя да наблюдавам майсторството, с което той постига дълбините на своя образ."

"Прекрасна е съдбата на моя дългогодишен дует с Василий Лановой пред очите на любимата ни публика, отбелязва с вълнение Юлия Борисова. Още първата ни съвместна работа в спектакъла "Принцеса Турандот" очерта успеха на бъдещото сътрудничество: в "Иркутска история", "Милионерка", "Антоний и Клеопатра", "Мария Тюдор", "Стъпките на Командора", "Милият лъжец"... Проницателен ум, вроден аристократизъм, тънък артистизъм и същевременно мъжественост - това са основните качества на този истински рицар... Нашите житейски и творчески позиции остават много близки."

"Някога съществуваше понятие "актьорско амплоа", припомня Людмила Максакова. Актьор-герой, актьор-любовник, за когото героинята е готова да жертва живота си, а зрителят трябва да й повярва. В постановката "Принцеса Турандот" изпълнявах ролята на Аделма, която заради принц Калаф (в изпълнението на Лановой) е готова да посегне на живота си... Наистина - за герои, изградени от този актьор, можеш да се простиш с най-ценното... Той си остана безупречният принц на сцената и екрана. Неговите персонажи въплъщават мечтата на всяка жена; те са истински романтични герои... И накрая - още нещо твърде съществено: Василий Семьонович никога не изневерява на собствените си морални и патриотични убеждения."

Неговият характер и артистичност се изявяват още в детските години. Родителите му се преселват в Москва от украинското село Стримба (Одеска област), за да търсят работа и да се спасят от глада. Синът расте и възмъжава, заедно с Родината си, преживявайки с нея тежки трудности и изпитания. На 22 юни 1941 г. се връща при баба и дядо в родното село, наскоро превзето от немците. Едва 7-годишен се оказва на територия, окупирана от фашистите... След войната се завръща в столицата, където завършва средното си образование със златен медал, а по-късно - и Факултета по журналистика на МГУ. 

Театърът отрано влиза в неговия живот. Още от края на 40-те години участва в редица спектакли на знаменитата тогава Театрална студия при Двореца на културата ЗИЛ. Завършвайки Шчукинското театрално училище през 1957 г., той рязко променя хода на своята съдба, отдавайки се изцяло на сценичното изкуство. През изтеклия си живот повече от шест десетилетия остава верен на стила на Вахтанговия театър, в чийто репертоар (от исторически личности и характерни герои до съвременни персонажи) името му остава завинаги. Там изгражда филигранно и образи, към които никой не е смеел да пристъпи, като Пушкин в "Стъпките на Командора", Маяковски в "Конармия", Цезар в "Антоний и Клеопатра", Троцки в "Брестки мир" и блестящия остроумец Бърнард Шоу в "Милият лъжец". Никога няма да забравя сценичните му превъплъщения в ролите на Протасов в "Деца на слънцето" и на принц Калаф в легендарната "Принцеса Турандот". На тези спектакли можеше да попаднеш само със солидни връзки, използвани месеци по-рано. Уникално време, което за жалост никога няма да се върне!

А собствените си възгледи за актьорската професия Лановой се осмелява да вложи в пресъздадения от него образ на великия френски актьор Фредерик Льометр в пиесата "Фредерик, или Булевардът на престъпленията" едва когато встъпва в 70-ата си годишнина. Какво чувство за отговорност към професията и публиката!

Висок, изискан, страстен, темпераментен - още по време на обучението специалистите забелязват неговата фотогеничност с изпълнението на главната роля - Валентин Листовский във филма "Атестат за зрялост" (1954). Като киноактьор обаче спечелва тотално доверието им с образа на героя от Гражданската война, мъжествения комсомолец Павел Корчагин в едноименната продукция (1956). Самият актьор твърди, че именно с тази роля някак внезапно се е събудил "знаменитост". В наше време, когато умишлено се размиват границите между двата пола, той дава урок на следващите поколения по самоотверженост, благородство, готовност във всеки момент да поеме отговорност, да защити ближния. Ако има повече личности като него, вероятно светът ще бъде спасен от наближаващата катастрофа...

Всеки от изградените от актьора екранни образи, останали в Златния фонд на руското кино, се отличава с личностно присъствие, ярка индивидуалност, силен и борбен характер, способен да превърне всяка мечта в реалност. Ето за такъв вид романтичен персонаж става дума. Неслучайно неговите партньорки твърдят, че той е ненадминатият романтичен герой... Но репертоарът му извиква спомени и за редица уязвими и крайни личности като страстно влюбения, дълбоко страдащ Вронски от "Анна Каренина" (1967); безразсъдния Анатол Курагин от "Война и мир" (1965); смелия и благороден офицер Иван Варава от епическия шедьовър "Офицери" (1971), твърдо убеден, че "съществува такава професия: да защитаваш Родината си"; капитан Грей, осъществил мечтата на младия Асол от "Алени платна" (1961) или своенравния женкар и позьор Шервински от "Дните на Турбини" (1976)...   

През декември миналата година, като член на журито на 17-ия Международен театрален форум "Златен Витяз", преживях честта и удоволствието да разговарям с Василий Семьонович; да бъда до него и съпругата му - чудесната актриса Ирина Купченко, по време на официалната церемония по награждаването му със Златен медал "Н. Д. Мордвинов" за "изключителен принос в театралното изкуство". Това събитие събра хиляди зрители в тържествената зала на грандиозния Храм на Спасителя Христос, които станаха съпричастни към уникалния по рода си класически рецитал на актьора.