Съдът отмени още два документа на Москов

Върховният административен съд отмени вчера Глава четвърта от медицинския стандарт за спешна помощ в частта му за болниците. Делото бе образувано по обща жалба на сдруженията на общинските болници, на частните болници, на "Българска болнична асоциация" и на Центъра за защита на правата в здравеопазването. "Съдът счита за основателно и твърдението в жалбата, че новите изисквания по наредбата водят до ограничаване на конкуренцията, тъй като спешната медицина ще се осъществява само от лечебни заведения, разполагащи с добро финансиране, за да отговорят на изискванията на стандарта. Това, от своя страна, води и до нарушаване правата на пациентите", пише в решението съдебният състав, председателстван от Милка Панчева. МЗ трябва да плати на всеки от жалбоподателите по 400 лв. разноски по делото и може в 14-дневен срок да обжалва решението. 
Завелите делото сдружения са категорични, че в момента почти няма болница в страната, която да отговаря на изискванията на стандарта, едно от които е 700 кв. м площ за спешна помощ в болница. ДУМА припомня, че срокът за въвеждане на новите изисквания бе удължен до 30 септември. 
ВАС отмени преди дни и Наредба 10 на МЗ "За проучване на удовлетвореността на пациентите от медицински дейности, закупувани от НЗОК". Това бе документът, който предвиждаше да бъдат глобени или да бъде прекратен договорът с касата на лекар, отделение или цяла болница, ако се окаже, че системно пациенти не са доволни от предоставената услуга. В този вид наредбата не може да служи за обективна оценка на дейността на лечебните заведения, става ясно от решението на съда.
Съдебен състав с председател Галя Костова и членове Галина Солакова и Емилия Кабурова установява, че наредбата е издадена без мотиви и финансова обосновка и в противоречие с императивни норми на Закона за здравното осигуряване и Закона за нормативните актове.
През декември м.г. ЦЗПЗ и сдруженията на общопрактикуващите лекари и на частните болници оспориха наредбата. Тя даваше право на социологически агенции да извършват телефонна анкета сред пациенти, чиито лични данни се предоставят от НЗОК. Въпросите в анкетите бяха свързани с проведеното лечение и удовлетвореността от него. Оспорващите организации бяха категорични, че информацията от анкетите създава риск от разпространяване на здравна информация, която по закон е служебна тайна. От съдебното решение става ясно, че издадената от министъра на здравеопазването наредба няма мотиви съгласно изискванията на закона, а целта й да бъдат "налагани санкции и прекратяване договори с НЗОК при системна неудовлетвореност" не е очертана с обективни критерии.