С вяра

Всеки път дали около рождения му ден, или около деня на разстрела, се сещаме за Никола Вапцаров. За гениалния поет, изпреварил с мисленето и творчеството си своето време. А и нашето. За големия революционер, пожертвал себе си в името на един идеал. И в името на една вяра. 

Да, защото за мен Вапцаров неразривно е свързан с вярата. С вярата като свръхценност. Ако човек бъде лишен от нея, това е равносилно на убийство, на разстрел. 

Това е вярата в новия живот, в бъдещето. Да, в светлото бъдеще, макар то да е подложено днес на атака, на обругаване. Както и имената на тези светли идеалисти, отдали безкористно живота си за него. 

От кого? От хора, които приемат и убеждават, че единствено днешното устройство на света е възможно. Че нищо не може да се промени. Днешното статукво. Свят, разделен на бедни и богати. Свят, в който една малка част притежава милиарди, а милиардите притежават една малка част. Свят, в който, за да успееш, трябва да направиш компромиси с морални ценности и принципи, но това е оправдано, защото единствената ценност са парите. Свят без алтернатива.

А нима алтернатива няма? 

Вярата определя, осмисля нашия живот. Вярата води напред човечеството. Ако не вярваме в нещо голямо, което да осмисля пътя ни, тогава за какво живеем? И какво ще оставим на бъдещите поколения? 

Прагматично-егоистичното мислене, което се опитват да ни наложат днес, изключва вярата. Комерсиалният свят на предметите. Стремежът да имаш още и още. Отново и отново. 

Миналата година зрелостниците писаха върху програмното стихотворение "Вяра". И се затрудниха. В какво вярва Вапцаров и защо? Какъв е този по-добър свят? И каква е тази вяра, за която "бронебойни патрони няма открити"? Това, че стремежът към по-добър и справедлив свят е заложен в човека, се обезсмисля от рамките, които налага днешната доктрина за живота. 

Но Вапцаров обича живота. Несправедливостите карат да се бориш. Той обича другия живот, мечтания, справедливия. 

Всъщност вярата на Вапцаров в утрешния по-справедлив свят е свързана с такива ценности, които днес също са подложени на изпитание: свобода, любов, доброта, човечност...

Истината е, че не могат всички да са като Вапцаров. Но всеки се ражда с частица вяра в сърцето. Въпросът е: ще поникне ли тази вяра, или ще бъде стъпкана безжалостно? И затова дълг на всеки от нас, в когото Вапцаровата вяра вече е в гърдите и за която няма бронебойни патрони, да я предаде на следващото поколение. 

За да намерим сили и да погледнем към бъдещето. 

С вяра...