С вдигната глава

Деси ВЕЛЕВА

Учителите стават поредната гилдия, която дава сериозна заявка за предстоящи протести. Заетите в системата на образованието са готови дори на ефективна стачка, за да напомнят на властта, че и в техните семейства се хранят, топлят, обличат. Удовлетворението от трудно извоювания ръст на заплатите им през последната година-две бе кратко, тъй като инфлацията го изяде. 

Няма нужда да се припомня колко са важни онези, които хранят децата със знание, които дават наука и рядко получават признание. Не е нужно и да се сравнява ценността им с други професии. Достатъчно е да кажем, че без тяхната  всеотдайност, упоритост и издръжливост на натиск от всякакви посоки бъдеще за децата няма. Няма бъдеще и за държава от невежи и прости поданици, без шанс за развитие. 

И без това учителите са незаслужено оскърбявани, подтискани, ругани, неоценени по достойнство. Трудът им не може да се оцени в левове, но поне трябва да се направи опит заплащането им да е такова, че да им позволи да ходят с вдигната глава. 

Учителите не са просяци, за да напомнят на всяка власт, че съществуват и работата им трябва да бъде зачетена. Срамно ще е след дървени, ковидни и грипни ваканции часовете да спрат заради стачка.