С удоволствие споделям знанията и опита си с младите таланти

Людмил Ангелов е роден във Варна. Завършва ДМА "Панчо Владигеров". Носител е на награди от международни конкурси в Европа и САЩ. Изнася концерти в най-реномирани зали в цял свят, работи с първокласни оркестри и знаменити диригенти, осъществява записи за световноизвестни звукозаписни компании. Повече от две десетилетия живее в Толедо, където е член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата. През 2011 г. е награден с медала "Глория артис" за изключителни заслуги към полската култура. В края на този месец предстои петото издание на майсторския клас на пианиста в Нов български университет, където той е почетен професор. По този повод Маестрото даде интервю за ДУМА.
 
- Маестро, в края на този месец предстои да водите петото издание на вашия майсторски клас "Големите пианисти-композитори" в Нов български университет, в който ще участват пианисти от цяла България и Балканите. Това вече се превръща в традиция.
- Да, това беше намерението от самото начало. Много съм щастлив, че тази инициатива можа да се утвърди като нещо важно в календара на университета и в моя личен. Надявам се младите хора, които всяка година свирят на майсторския клас, все така да показват завидно равнище, което само може да ни радва.
- Много са привлекателни и наградите - след като един музикант се представи добре на този майсторски клас, му се дава възможност да свири на престижни сцени.
- Така е. Мисля, че работата, която вършим, е по-скоро възможност майсторският клас да се превърне в трамплин за младите изпълнители към по-престижни сцени, да им се даде възможност да покажат това, което са работили със своите преподаватели, които ги готвят постоянно. А също и това, което аз мога за седмицата, в която сме заедно, да добавя към тази работа. В крайна сметка важното е реализацията. Всички се готвим и влагаме голям труд, за да може да излезем на сцената. И когато тази сцена е като заключителния концерт в зала "България", това е хубав стимул, да знаят, че ако се представят добре, ще имат възможност да участват в него. Аз също имам право на избор - един от участниците, който покаже съответното артистично равнище, да поканя на моя фестивал в Толедо, на който съм основател и вече 20 години - артистичен директор. Така че давам възможност на млади български музиканти да се изявят в чужбина. Първият носител на тази награда вече свири в Толедо. Тази година там ще се представи Мартин Иванов, участник във второто издание на майсторския ми клас.
- Поставяте ли различни теми на своите майсторски класове?
- Имаше и такива. Първият съвпадна с кръгла годишнина на Шопен, така че беше свързан с неговата музика. След това беше Лист - най-различни заглавия. В крайна сметка реших, че е добре младите хора да не се ограничават до един автор и го нарекохме "Големите композитори-пианисти". Това са в историята на музиката имена, които са били и големи изпълнители на пианото, и гениални композитори. Това е доста широк спектър от репертоар, който за младите пианисти е възможен да отработим в майсторския клас и го разширява доста в тематична насоченост.
- Тези млади хора, които ще развият таланта си и един ден може би ще станат световноизвестни музиканти, какво още трябва да притежават като познания, обща култура, качества?
- Професията на пианиста е много трудна и комплексна задача, за да може да се подготви първо на съответното равнище. Освен това - да познава теория и история на музиката, живота на всеки конкретен композитор, атмосферата, в която дадено произведение е създавано, всичко помага за изграждането на истинна интерпретация, възможно най-близка до идеята на автора, което е много важно. Изисква се много богата обща култура, но за съжаление младите хора, с които работя, са твърде заети с чисто професионалното си изграждане - техника, репертоар... Свирят по 6-7 часа на ден, ходят на училище, където изучават и други предмети, така че факторът време ги притиска много. Но очевидно само свиренето не е достатъчно. Необходима е доброта - нещо много важно, търпение, без което не може да се постигне добър резултат, да не говорим за чисто човешките качества. Също така - готовност за саможертва. Един човек, който сериозно мисли да се посвети на труден инструмент като пианото, трябва да е наясно, че много от нещата, които го заобикалят, ще са на втори план - приятели, семейство, неща, които на всеки човек му се иска да има и да изживее.
- Пианистите не могат, както другите музиканти, да носят със себе си своите инструменти, затова постоянно им се налага да свирят на непознати пиана и рояли. Сякаш съществува известен риск... Има ли неща, които може да попречат на изпълнителя?
- За съжаление има такива неща, и в България - много повече. Подел съм една кауза, която е много важна според мен. От 1981 г., когато тогавашният министър на културата Людмила Живкова издейства да се купят, мисля, че бяха 17 рояла "Стейнуей", нашият музикален живот разчита все още на тези инструменти. Реално използваемият период на такъв инструмент, който е в концертна зала и на него се свири много, е не повече от, в най-добрия случай, двайсетина години. А оттогава са минали над 30... Състоянието в момента в България е плачевно. Затова съм се заел с нелеката борба да се купи поне един нов роял - не говорим за 17, защото това трудно ще се случи, а и на държавно равнище няма интерес за подобна мащабна акция - но поне един е много необходим. Мога да дам редица доводи. Първо, всички колеги ще потвърдят, че у нас, дори в зала "България", пианата вече са на един екзистенц минимум, което много затруднява пианистите. Второ, това става пречка в концертния живот на страната. Първото, което големите имена на пианото от всички жанрове, поканени за концерт, питат, е - на какво ще свирят. За разлика от изстрадалите български пианисти, които, каквото им сложат, на това свирят. Много дразни, когато се сблъскаш с нещо, което ти пречи да направиш максимално доброто, на което си способен. Надявам се да се намерят съпричастни хора, главно частна инициатива е необходима, защото държавата малко е загърбила тези проблеми или смята, че това, което е налично, все още е годно. Важно е за младите хора, техният път минава през международни конкурси. Отивайки в чужбина, те трябва да са свикнали с хубави инструменти. Ако ги нямаме тук и свирят само на стари пиана, отивайки на престижен форум, за тях ще бъде също толкова трудно да се приспособят към добрия инструмент, както към лошия.
- Пътувайки по целия свят, а и организирайки толкова години вашия фестивал в Толедо, каква е ролята на спонсорите?
- Има два основни модела за поддържането на културна инициатива. Единият е държавната политика, който допреди години беше силен в много страни. Живея над 20 години в Испания и мога да кажа, че 90 на сто от бюджета на всякакви културни прояви, институти и т.н. се даваше от държавата. Построиха се нови концертни зали, създадоха се много оркестри, това са огромни пари, ежегодни разходи. Оркестрантите също получават заплати. Това до голяма степен беше осигурено от държавата. Дойде кризата и нещата бяха орязани почти наполовина. Другият модел е, най-общо казано, американският. Всички неща се случват на много високо равнище, във всички области на културата, но главно се разчита на частната инициатива и спонсорство, които вече са създали традиция. За богатите хора е не само въпрос на това, че по законодателство, вместо да платят високи данъци, могат да дадат пари за култура и по този начин - за една добра кауза. Но това е въпрос на престиж, техният статус изисква да участват в подобни начинания. Нещо, от което в България още сме много далеч. У хората, които имат възможности и биха могли да отделят средства, трябва да се създаде афинитет, вкус, разбиране, че културата е голяма ценност за всяка нация и струва пари. Това са неща, които не може да се смятат за инвестиция, творците имат нужда от подкрепа. Тези два доста различни модела целят едно и също. Според мен, говорейки за европейските държави, където законодателството не е устроено по този начин, трябва да се търси една средна посока, така че всеки бизнесмен и богат човек да има стимул. И все пак и в Европа традицията държавата да подкрепя подобни начинания съществува - в Германия, Франция, най-малко може би във Великобритания. Като имаме предвид всички европейски програми, които също по някакъв начин подпомагат. Това са пари на данъкоплатеца, които се дават за култура.
- Кризата отрази ли се на публиката - знаем, че Испания е страна с вековни традиции в музикалното изкуство?
- Неминуемо. Когато приходите и покупателната способност на хората започват да падат, приоритетите се променят - човек трябва да се нахрани, да отгледа децата си, да им осигури добро образование, което е свързано с разходи. Естествено, намалява публиката. Първият "ударен" сектор е културата. След това започват здравеопазване, образование... Всичко, което пряко е зависимо от някаква държавна дотация, закъсва в периоди на криза.
- Като споменавате образованието, изучаването на музика в училище за моето поколение беше равностойно с другите предмети. Освен това всяко училище имаше хор, оркестър, танцов състав... Днес почти не се учи музика.
- Това е глобален проблем, за голямо съжаление. Има силна тенденция за технократско насочване на интересите на децата и младите хора. От много малки свикват с компютър, интернет и т.н., които са прекрасни помагала. Но пък ги лишават от възможността за по-креативно мислене. Знаете, че в гугъл всичко е написано наготово. Имам малка дъщеря и виждам, че тя няма интерес да прочете една книга. Когато нещо й трябва, сяда на компютъра и го търси. Виновна е образователната система - тя свежда до минимум изучаването на много неща, не само на музиката.
- Дъщеря ви свири ли?
- Свири нещо... На 7 години е и не я притискам, знаейки колко е трудно. За обща култура, ако иска да се занимава, ще я насърча. Но засега не е сериозно.
- През последните години много по-често присъствате в България. Радостно е, че намирате време, при положение че вашата програма е запълнена с години напред.
- Както казах, от една възраст нататък човек е морално задължен към собствената си страна. Ако съм станал нещо професионално, дължа го на това, което тук са ме научили. И сега е мой ред да споделя опита си, това, което знам, което съм постигнал, ще правя или ме обогатява мен лично, да предам на младите хора. Което доведе и до сътрудничеството ми с НБУ, където вече от две години съм и щатен преподавател и почетен професор. Засега успявам да съчетавам моята лична заетост като пианист с преподаването, да отделям време за младите български таланти. Те са прекрасно водени от своите преподаватели в музикалните училища, от които идват при мен. Мисля, че и аз бих могъл нещо да добавя и да бъда полезен за тяхното развитие. Правя го с много голямо удоволствие и желание. Това е и повод да съм по-често в България, което е хубаво и за моята публика.
- Обичате да представяте нови творби, да откривате забравени произведения на именити автори или пък да ги интерпретирате по нов начин. Замисляте ли нещо подобно и какво да очакваме в близко време?
- Тази година започвам с реализацията на част от мой голям проект, който ме занимаваше през последните две години. На 9 януари във Варшава с националната филхармония изпълних за първи път в света един, смятан за изгубен, клавирен концерт от полския композитор Мориц Мошковски, един от големите автори на ХІХ век. За моя голяма радост мой познат, който подобно на мен колекционира такива рядко достъпни партитури, откри в парижката библиотека манускрипт на това произведение, за което има данни, но дълги години никой не го е виждал. Стигна до мен и с моя колега и приятел Владимир Кираджиев - диригент, който дълги години живее във Виена, извършихме доста подробна редакторска работа - той в оркестровата част, аз в тази на солиста. И в края на миналата година едно френско издателство издаде за първи път печатна партитура на този концерт. Имахме щастието да го изпълним за първи път в родината на Мошковски - Полша, през юни предстои изпълнение в Гданск. Надявам се да му направим и българска премиера догодина. Успяхме да убедим голяма звукозаписна компания във Великобритания да запишем концерта, което ще се случи догодина и ще бъде световна звукозаписна премиера на творбата. Музиката е много стойностна, авторът е бил на 20 години и след като написва произведението, го носи на Ференц Лист - като своя визитна картичка. Лист го приема и урежда частен концерт в дома си във Ваймар, на който му акомпанира на второ пиано от този манускрипт. Лист е оценил много високо творбата и пише ласкав отзив за младия пианист и композитор Мошковски. Той умира в Париж и манускриптът остава там. Свирейки Моцарт, Бетовен, Брамс, Шопен, човек трудно вече ще смае света. Има много други големи изпълнители и от миналото, и от настоящето, които са го правили на възможно най-високо равнище. Но когато се появи нещо ново и ти си първият, който го изпълнява, има шанс да привлечеш внимание, да кажеш нещо наистина свое. Ти създаваш еталона.
- Още колко пъти ще ви видим и слушаме в България до края на тази година?
- Ще гостувам на "Аполония", най-вероятно с Веско Ешкенази ще направим концерт заедно. Сигурно ще има и мой рецитал. Ние сме прекрасни приятели с организаторите на "Аполония" - проф. Димо Димов и Маргарита Димитрова. Мисля, че в изминалите 30 години съм един от най-честите гости на фестивала и винаги съм го правил с голямо удоволствие. На 20 септември ми предстои концерт във Варна - ще свиря Менделсон концерт с оркестър. След това предстои фестивалът, който създадох тук преди 3 години - Piano Extravaganza. С Веско Ешкенази и негови колеги - водачи на групи в Концертгебау оркестър в Амстердам, ще го открием с камерен концерт. През октомври ще изпълня с Класик ФМ оркестър Владигеров - Концерт номер 3.
- На вашия фестивал в Толедо, който предстои този месец, какво сте предвидили в програмата?
- Доста неща се промениха във фестивала през последните две-три години поради финансовата криза. Възможностите в неговия бюджет бяха драстично намалени, което наложи и програмната политика да бъде концентрирана в по-малки състави. Имаше години, в които сме канили по 2-3 симфонични оркестъра в едно издание, докато сега дори и един не мога да си позволя. Ориентирали сме се към камерна музика и рецитали. И друго - понеже единственият ни оцеляващ спонсор е провинцията на Толедо, по желание на провинциалната управа ще експортираме част от концертите в други населени места на провинцията. Имаме интересна, разнообразна програма с 15 концерта. Пристигат два камерни оркестъра - Симфониета от Германия ще гостува на откриването, а струнен оркестър "Средиземноморски солисти" от Италия ще закрие фестивала. Имаме два струнни квартета - от САЩ и Франция, рецитали, концерт на Мартин Иванов, рецитали на други пианисти, хоров концерт с музика от епохата на Ел Греко. Навършват се 400 години от рождението му и тъй като Толедо е неговият град, сме длъжни да почетем името и културното му наследство. Концертът ще бъде в къщата на Ел Греко, превърната в музей, рецитал ще изнесе един много добър китарист от Гранада.