05 Декември 2022понеделник20:56 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще се задържи предимно облачно, на места в низините - с мъгла. Главно в източните райони ще има слаби валежи от дъжд, а на места в останалата част от страната ще преръмява. Ще продължи да духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 4°С и 9°С, в София 6°С-7°С. Днес ще се задържи предимно облачно, на места в низините - с мъгла. Главно в източните райони ще има слаби валежи от дъжд, а на места в останалата част от страната ще преръмява. Ще продължи да духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 4°С и 9°С, в София 6°С-7°С.

С особено мнение за бъдещето на НАТО

Големите европейски страни не искат конфронтация с Русия, а САЩ търсят помощта й в Афганистан

/ брой: 251

автор:Петър Бочуков

visibility 1666

Приключиха последните консултации по новата стратегическа концепция на НАТО. Предстои на срещата в Лисабон на 19-20 ноември да бъдат определени целите на най-големия в историята военнополитически блок за следващите десет години. Сега действащата доктрина беше приета през 1999 г. и се смята за остаряла предвид промените, настъпили оттогава - през 2001 г. "Ал Кайда" нанесе коварен удар в сърцето на Ню Йорк, броят на страните членки се увеличи почти двойно, а войната в Афганистан, проточила се цяло десетилетие, не носи очакваните резултати. Нещо повече - превърна се в тежко изпитание за здравината на Алианса. Много страни обявиха, че изтеглят своите войски от смъртоносната пустош под Хиндокуш, дълбоко смутени от пълната безнадеждност на авантюрата. Новата стратегическа концепция е необходима и поради усложнената международна обстановка, в която НАТО трябва да действа на много фронтове - срещу тероризма, за гарантиране на икономическа и информационна сигурност, за защита на киберпространството и свободната навигация в Аденския залив... Тя би трябвало да излекува Алианса от умората и кризата на идентичността.
В основата на предишните натовски доктрини от 1949 година насам лежеше възпиращата роля на Алианса и на американските ядрени оръжия в Европа срещу опасността от евентуална агресия от страна на Съветския съюз. Но в началото на 90-те години Варшавският договор се разпадна и "фронтовата" линия бе изместена от Елба на неколкостотин километра на Изток, откъдето повече нямаше заплаха - опасността бе по-скоро от евентуален колапс на Елцинова Русия. Въпреки това НАТО продължи да се разширява, включвайки страните от Централна Европа и Балканите. В един момент това разширяване мина границата на възможното от гледна точка на Москва. В НАТО бяха приети трите бивши съветски републики от Балтика, а цветните революции в Украйна и Грузия промениха драстично обстановката. За Русия стана абсолютно неприемлива очерталата се перспектива НАТО да стъпи в Крим и Кавказ. Последва петдневната руско-грузинска война, провокирана от Тбилиси. Тя пък се оказа пробен камък за отношенията между Москва и Вашингтон, където бяха принудени да ревизират геостратегическата си доктрина.
Сега, в навечерието на срещата на 28-те натовски лидери в Лисабон, обстановката е значително променена. На първо място впечатляващ е фактът, че неин гост, при това не безучастен, ще е руският президент Медведев. По този повод постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин, обикновено доста скептично настроен към политиката на НАТО, заяви, че на срещата в Лисабон може да бъде сложено началото на диалог за хармонизация на отбранителните доктрини. Поканата към Медведев последва тристранният разговор Германия-Франция-Русия в Довил. Там ясно пролича, че големите европейски страни не искат конфронтация, нито нова студена война с Русия. Не само защото зависят в някаква степен от руските енергийни и други суровини. В последно време ясно пролича и още един многозначителен факт. В условията на неотминалата глобална финансова и икономическа криза се видя кой определя европейската политика - при гръцката криза Германия, а не колективът в Брюксел реши как да се помогне, същото се отнася и до предстоящата ревизия на Лисабонския договор...
След срещата в Довил "Ню Йорк таймс" ревниво намекна, че тя прилича на опит проблемите на европейската сигурност да се решават с определена отдалеченост от НАТО. Но в това теоретично отстъпничество от евроатлантическата солидарност има и други детайли. Германия и Франция не отхвърлиха проекта на Медведев за европейска сигурност. През юни Меркел предложи ЕС и Русия да създадат собствен комитет по въпросите на сигурността, а в Довил френският президент Саркози обяви намерението да се създаде общо икономическо пространство на ЕС и Русия с "обща концепция за сигурността". Неслучайно САЩ се мръщят на продажбата на Русия на "перлата на френския флот"  - десантен хеликоптероносач от класа "Мистрал" и за строителството в Санкт Петербург на 3-4 кораба от този тип. За оспорваната  и одумвана сделка се изписаха много страници и се изговориха доста противоречиви приказки предимно в Конгреса на САЩ и в америкаските медии. Упреците към Франция за решението й не засягат толкова технологически и военни, колкото политически аспекти. За първи път от началото на миналия век Русия купува от Запада голям военен кораб, който е и нейната първа покупка на модерна военна техника от страна членка на НАТО.
Участието на Медведев в срещата в Лисабон все още не означава, че започва безоблачен период в отношенията между Русия и Алианса. Във военната доктрина на Москва НАТО продължава да е в списъка на основите заплахи за руската сигурност. Както съобщи миналата седмица вестник "Комерсант", външният министър Сергей Лавров е предал на ръководството на НАТО проект за договор за взаимоотношенията между Москва и Брюксел. Какъв ще е отговорът - е трудно да се прогнозира предвид големите трудности, свързани с евентуалното участие на Русия в американския проект за противоракетна отбрана.
НАТО води преговори с Русия и за доставка в Афганистан на вертолети и екипажи за обучение на летци и за възможното й участие в обучението на афганистанските сили за национална сигурност. В замяна на това, според някои коментари, Алиансът може да се откаже от плановете си за по-нататъшно разширяване на Югоизток. Това развитие е резултат на първо място от рационалната източна политика на Германия и Франция, която среща признание. Неслучайно Медведев подкрепи плана на Саркози, предвиждащ понижаване ролята на долара като резервна световна валута. Европейските лидери са прави да ухажват руския президент, писа "Гардиън". Налице е консенсус за главните заплахи за сигурността в новите условия. Растящата икономическа и финансова взаимозависимост, най-вече в енергийния сектор, също теглят Европа и Русия една към друга.
В Лисабон ръководителите на НАТО ще обсъдят и формулират новата стратегическа концепция. Любопитно е каква ще е тя, след като в сегашния момент няма нито една явна заплаха за Алианса, а интересите на неговите членове все по-често си противоречат. Турция например, която e с най-голямата след американската армия в НАТО, има твърде различни от САЩ виждания и политика по отношение на Иран и Близкия изток. В днешния хаотичен свят Германия вече показа, че вижда по различен от САЩ начин проблемите на европейската сигурност. Очевидно е, че НАТО няма да се разпусне, но без обща заплаха на хоризонта разногласията са неизбежни. Така проблемът как тя да се реформира - остава. А ако не успее да постигне решителна победа в Афганистан, което е много вероятно, НАТО ще продължи да губи своята меродавност.    



"TIME"

Сериозни разногласия на срещата в Лисабон ще предизвика анахронизъм като разположените в пет европейски страни американски ядрени тактически оръжия. В Германия, Белгия, Холандия, Италия и Турция САЩ държат около 200 термоядрени бомби. Единственият смисъл за съхраняването на тези оръжия от времето на студената война е да бъде отблъсната руската армия, ако Москва реши да нападне Централна Европа. Някои страни от НАТО и особено Германия искат САЩ да си приберат тези оръжия. Говорителят на НАТО Джеймс Апатурай, който се очаква да стане ръководител на информационното бюро на Алианса в Русия, казва, че въпросът за тактическите ядрени оръжия няма да бъде разглеждан в Лисабон, освен ако Русия по аналогичен начин не съкрати своя тактически ядрен арсенал.


"The weeк"

Целта на НАТО, както се бе изразил нейният първи генерален секретар лорд Исмей, бе "да държи руснаците вън от Европа, американците - вътре в Европа, а германците под контрола на Европа". Днес единствената причина за съществуването на НАТО се заключава в това да служи като оправдание за пребиваванего на американците в Европа, след като няма никаква потребност от тяхното военно участие в европейските дела. Европа не смята, че е заплашена от Русия, която европейците разбират много по-добре от американците. В крайна сметка главният аргумент за съхраняване на такава реликва като НАТО е това, че тя е опорна структура за прехвърляне на военни сили в отдалечени райони на земята, където САЩ имат свои интереси. С други думи, някога отбранителният съюз сега е далеч както от отбраната, така и от Европа.


"The american conservative"

Създаването на НАТО не беше безкористно самопожертвование на Вашингтон от любов към европейските му събратя. Работата е там, че то беше преди всичко антисъветска акция, с цел да се укрепи сигурността на Америка. Днес САЩ не се нуждаят повече от тази организация. За Запада е просто разумно да продължи сътрудничеството в името на общите интереси. Но да се говори, че между Европа и Америка има общи интереси в сферата на сигурността в Централна Азия и в Близкия изток, е просто безсмислено. Мисиите "извън пределите на зоните на отговорност" не са опит за провокиране на нови конфликти, с които да се оправдае съществуването на НАТО. Те са резултат на това, че след събитията на Балканите през 1999 г. бе решено НАТО да се превърне в международна стабилизираща сила.

Цените на петрола на световните пазари се повишиха

автор:Дума

visibility 500

Държавата няма да събере планираните приходи от ДДС

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 236

Григор Сарийски: В Eврозоната разходите са повече от ползите

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 236

БНБ: Предстоят трудни месеци за икономиката

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 236

Наводнения в Южна Италия след проливни дъждове

автор:Дума

visibility 226

Австрия остава твърдо против България и Румъния в Шенген

автор:Дума

visibility 351

/ брой: 236

Без "самолетен режим" на телефоните в ЕС

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 236

Грижа ли ви е въобще?

автор:Таня Глухчева

visibility 285

/ брой: 236

Работа до гроб

автор:Валентин Георгиев

visibility 291

/ брой: 236

Образованието през 2022 г. - наваксване и липса на реформа

автор:Деси Велева

visibility 329

/ брой: 236

Защо се пазим от комунизма?*

автор:Димитър Денков

visibility 254

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ