С обич и решителност и в живота, и в изкуството

Антония Каракостова

Никога не си е крила годините. Родена е на 14 юни 1946 г. в Сливен. Обича с усмивка да уточнява: "Родена съм на една и съща дата с Дядо Благоев и с Че Гевара." Шегата си е шега, но тя наистина притежава и житейска мъдрост, и борбеност. Остава си непредсказуема при целия й чар и изящност. Голяма българска артистка, обичана от няколко поколения.
След като завършва Руската гимназия в София, Валя Гиндева кандидатства във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" (дн. НАТФИЗ) и е приета в класа на Ж. Мандаджиев и Гр. Островски - актьорско майсторство. Дипломира се през 1968 г. Както винаги, проф. Мандаджиев създава ярък театрален клас. Завършват с два дипломни спектакъла. Особено ярък, запомнящ се, агресивно съвременен като режисьорско решение е "Еснафи" на М. Горки, а Валя създава ролята на Поля. От Ж. Мандаджиев идва голямата й страст към руската класика и умението винаги да се търси внушението и асоциацията, че театралното действие става "днес, тук и сега". Изненадващо е, че още преди да дебютира на сцена, още като студентка, а след това и като абсолвентка, Валя се снима в киното. Открита е за българското филмово изкуство в "Есен" и в "Отклонение". Но шеметната й популярност идва с "Иконостасът" по Дим. Талев и "Черните ангели". За ролята на Катерина в "Иконостасът" Валя получава първа награда за женска роля на Варненския кинофестивал, 1968 г. Филмът "Черните ангели", където играе ролята на Искра, е удостоен с първа награда на международния кинофестивал в Карлови Вари. Носителка е на "Златен Лачено" на международния кинофестивал за неореалистично кино в Авелино - Италия. За телевизионната продукция "Светът е малък" от Ив. Радоев, където Валя е в ролята на Яна, е присъдена колективна награда на първия международен фестивал на телевизионните театри "Златната ракла" - 1968 г. Няколко души от силния актьорски клас на Мандаджиев, сред които Валя Гиндева и Николай Николаев, се озовават по разпределение в Русенския драматичен театър "Сава Огнянов". Там Валя дебютира в ролята на блудницата от "Монахът и неговите синове" на М. Милков. Там получава и щастливия шанс да изиграе Яворовата Лора от "Между два изстрела" на Н. Драгова и П. Стефанов. За съжаление срещу младите артисти до Министерството на културата е изпратено авторитетно обвинение за "сив поток" в изкуството. Ръководният орган реагира с изпращането на именити специалисти да гледат спектаклите в Русе. Резултатът е обратен на обвиненията. Виолета Гиндева е препоръчана за актриса в Народния театър, а Николай Николаев - в Народния театър за младежта.
Независимо от компетентните препоръки, Валя влиза в трупата на НТ "Ив. Вазов" със задължителния тогава конкурс. Първата й роля на сцената на първия ни театър е Маша от "Кремълският часовник" на Н. Погодин. Значимо художествено постижение на Валя в този период е в ролята й на Мария Гавриловна Савина - великата руска актриса, в пиесата "Елегия" на П. Павловски на камерната сцена. Неин партньор е Любомир Кабакчиев в ролята на Тургенев. Действието се строи по писмата между двамата, наситено с емоции, умението да разчетеш и премълчаното, да усетиш драматизма на другия, трагиката на неосъществената любов и творчество под цензура.
Предвидено е по разпределение Валя да играе Пилар в "Почивка в Арко Ирис" на Д. Димов, но в хода на репетициите тя признава пред ръководството на театъра, че е забременяла. Следва изискване, сурово и жестоко: или аборт, или напускане на театъра. Валя избира живота на дъщеря си Мая. Виолета Гиндева веднага е поканена за актриса в театър "София", където от 1971 до 1974 г. изиграва доста възлови роли. Там отново, след нейната русенска Лора от "Между два изстрела" и телевизионната Яна от "Светът е малък", актрисата се среща с "поетичната вълна" в българската драматургия. Създава Едел в "Червено и кафяво" на Ив. Радоев, режисьор В. Луканов, роля, за която получава награда за актьорско майсторство на петия Национален преглед на българската драма и театър. И докато в "Черните ангели" героинята й е изящната, чаровна, храбра и несломима антифашистка Искра, Едел е от другата страна на бариерата - убедената, последователна, фанатизирана фашистка. В актьорското си превъплъщение в Едел Валя не бягаше от чисто човешкото обаяние на героинята на Ив. Радоев, нещо, което засилваше коварството и жестокостта на образа и го правеше още по-опасен. В театър "София" Валя създава Елка от "Събота'23" на Ст. Цанев, Мила от "В полите на Витоша" на Яворов - две значими роли в творческата й биография. Поетичната вълна в българската драматургия и театър даде широта и многозначност не само на Виолета Гиндева, но и изобщо на българския театър. Тя донесе нова естетика и хоризонти, обогати изразните средства и посланията към зрителя.
По това време бях назначена в литературното бюро на Народния театър. В навечерието на 1973 г. директорът Ал. Гетман ме вика в кабинета си, за да ми постави задача. Знаеше, че сме приятелки с Валя. Обясни ми, че е имало решение на режисьорската колегия и по инициатива на М. Бениеш, подкрепен от Кр. Мирски и Е. Халачев, Виолета Гиндева трябвало да се върне в театъра. Опитах се да обясня, че това е почти неизпълнимо, че Валя е чепат характер и надали ще се съгласи. "Твоята задача е да я върнеш. Действай!" - думи на генерал Гетман. Без каквато и да било надежда няколко пъти се срещах с Валя и всеки път получавах категоричен отказ. Разбирах я. Все пак говорих за предстоящ репертоар, за смисъла от връщането й, за перспективите й като творец в театър, където почти няма млади артисти. Отговорът й бе: "Не! и Не!" Нямаше смисъл да настоявам и се отказах. Бяхме близки и й споделих между другото нещо, което колеги от театъра ми бяха казали да не й казвам: Народния театър го чакат твърде тежки и рискови години. Предстои генерален ремонт на сградата и сцената за три или повече години. Ще се наложи трупата да играе на три или повече сцени - в Народната опера, Държавния сатиричен театър и в "Сълза и смях". Тревожех се пред нея как ще се запазят атмосферата и колективният дух на театъра, мисията му в националния ни живот за дълъг период от време. Валя ме слушаше съчувствено. Разделихме се. Неочаквано вечерта ми се обади и ме смая с нейното "Връщам се!" Такава си е Валя, когато става дума за застрашено национално богатство. Нея трудности не я плашат. Тя замени стабилните си творчески позиции в театър "София" с митарствата на Народния театър из столичните сцени, многократните пътувания из страната и гастролна дейност зад граница.
Така се случи, че първият, който узна и  много се зарадва на връщането й в националния ни театър, бе Любомир Кабакчиев. В хода на годините те нееднократно си партнираха. Заедно с него Валя създаде своите Сара от "Душата на поета" на Ю. О'Нийл, Люска от "Бяг" на М. Булгаков, Хилде от "Майстор Солнес" на Х. Ибсен. Последният спектакъл, който Кабакчиев изигра, бе в "Американска терапия" с нея. Тя бе Хелън. "Валя носи българската си хубост" - думи, изречени от Стефан Гецов, с когото създаде Аксюша в "Лес" на Ал. Островски и легендарния спектакъл "Хъшове", с който се откри през 1976 г. реконструираната сграда на Народния театър, където тя създаде ролята на Евгени.
Днес, когато почитаме 400 години от кончината на Шекспир и се гордеем със завоеванията на българския театър в неговата драматургия, е редно да упоменем и две от ролите на Валя Гиндева в трагедиите му - Регана от "Крал Лир" и Лейди Макбет от телевизионната постановка "Макбет". При тези два класически образа имаше нов, многопластов прочит на отрицателните героини - умни, заразителни за околните, стратегически устремени към целта си, със страст към властта. Не е случаен фактът, че заради новаторския си подход "Макбет" получи наградата на критиката на международния фестивал на телевизионните театри в Монте Карло.
Една от най-красивите и поетични роли е Йерма от трагичната поема на Лорка. Целият спектакъл имаше своеобразно пластическо решение и напевност на интонацията, в сценографско решение по идеи и инвенции от картините на Йеронимус Бош. По думи на Д. Фучеджиев, "Йерма" носеше "магията и тайната на неразбираемото за живота и човека", а за Валя Гиндева в Йерма акцентира върху "многообразието на женската красота - не само като нещо, на което можем да се възхищаваме, но и нещо, което носи в себе си разрушителни, гибелни сили". Бих добавила и саморазрушителни стихии, още повече, че Йерма означава "безплодна земя". Валя я постигна не само успешно, тя бе магнетична.
От 1974 до 1993 г. Валя създаде неизброимо  много значими роли и на голямата, и на камерната сцена на театъра. При тази чудовищна заетост тя не спря да има сериозни творчески постижения в Театър 199, да се снима в киното и да участва в Телевизионния театър. Умееше с различни средства да бъде заразителна на голяма и камерна сцена, на киноекрана и в телевизията. Камерата я обичаше. Тя бе не само фотогенична, а и много естествена и органична, винаги нова като динамика, ритмика, рефлексия. Известни са на всички ни бурните политически събития в началото на 90-те години. Валя водеше многохилядните червени митинги, а Ели Скорчева - не по-малко масовите сини такива. Напомням го, защото двете актриси в същото време играеха заедно в "Страхотни момичета" на К. Чърчил в Народния театър. Валя играеше Папеса Йоанна и Луиз, а Ели Скорчева - Дъл Грет и Анджи. Политическите пристрастия изобщо не се отразиха на творческия процес. Спектакълът се посрещаше с интерес.
През сезон 1992/1993 г. В. Гиндева изненадващо бе освободена от трупата на Народния театър. Бяха драматични години. Тогава се проведе и задължителното пенсиониране на много именити творци от старшото поколение. Хора с огромен талант, можещи, в творческа кондиция. Валя бе много далеч от пенсионна възраст, но категорично   възразяваше срещу отстраняването на артисти, дали и даващи голям принос в художественото развитие на театъра. Журналистите се заинтересуваха от случая и поискаха интервюта. Във вестник "24 часа" в интервю на Десислава Паунска, озаглавено "В Народния театър важи шуробаджанашкият принцип (Разговор с Виолета Гиндева)" (9.07.1993); в "Отечествен вестник" с "Хиляда и сто защо към директора на Народния театър "Ив. Вазов" (6.08.1993); в "Труд" интервю на Радослава Теркиева с артистката "Театрална мафия разсипва Народния, изхвърля зад борда другомислещи" (27.08.1993). Скандалът е голям. Валя се бори за творческото достойнство на пенсионираното поголовно старшо поколение. Все пак самотният й глас има положителен ефект. Сатиричният театър не пенсионира свои емблематични артисти, остават в софийските трупи и някои други колеги в столични театри, въпреки че са на пенсионна възраст.
Валя постъпва на работа в НДТ "Сълза и смях", където създава Мария от "Довиждане до другия живот" на Н. Йорданов. Репетира и създава Султана от "Железният светилник" по Д. Талев. Спектакълът стига до генерални репетиции с публика, но остава без премиера, защото театърът е закрит по времето на Ив. Костов. Така ограбихме културния си живот от силно и въздействащо представление.
Артистичният й път оттук нататък минава през различни формации и театри, столични и извънстолични. От 1993 до 1995 г. е даже репортер и журналист на националното радио "Експрес", на вестници и списания. Основател и ръководител е на кафе-театър "Кадър" в бар "София". Валя Гиндева открива в себе си и ново творческо призвание. Става доцент и преподавател по актьорско майсторство във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" (2000-2008), в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (2006-2016), в Театралния колеж "Любен Гройс", където и днес води актьорски клас заедно с проф. Н. Сейкова - и то в 20-годишнината от първия му випуск (там е преподавател от 2001 г.).
Интересен факт от биографията й е, че бе зам.-кмет на община Пазарджик (2004-2007 г.). Неин ресор е хуманитарната политика. Заема се със смятани от мнозина невъзможни и обречени дела. Невъзможни от финансова или административно-бюрократична гледна точка. Започва сериозен капитален ремонт, подмяна на сценичната техника на ДТ "Константин Величков", и го постига. Само последният транш от заплащането от страна на Министерството на културата е причината ремонтът да приключи малко след нейния мандат.
Като зам.-кмет се сблъсква с един ремонт на черквата "Света Богородица", строена още през турското робство. С нейните усилия и издействани с упоритост средства ремонтът се осъществява, както и реставрацията на черквата. Образованието е сред приоритетите на Валя като зам.-кмет. 
Преподавателската и обществена дейност не могат да я лишат от страстта й към артистично творчество. Тя гастролира на сцените на драматичните театри в Благоевград, Велико Търново, а в Шумен създава ролята на Бистра от "Когато гръм удари" на Яворов. Днес можем да я видим отново на сцената на НТ "Ив. Вазов" в ролята на Етел от комедията "Лунатици" на К. Лудвиг. Ролята е характерна, смешна, на глуха възрастна бивша артистка, която чува само когато поиска. Валя споделя през думите на героинята си голямата си вяра: "...той (театърът) все още диша и е единственото нещо, което имаме. Той е спасителното ни въже, той е живата ни връзка с хората и човещината." Днес Валя носи наистина вярата в националното възраждане на българската култура и на България. И го доказва с делата си!
 

Със Стефан Данаилов в "Черните ангели", реж. Въло Радев
Снимки Личен архив