С мръсните обувки - дотук! Чадърите - пред входа!

Тоталитаризмът у нас се възражда - в дребни и уродливи варианти. Да започнем от нещо съвсем елементарно, като например пушенето в заведенията. Необяснимо защо въпросът трябва да се решава чрез закон, при положение че всички заведения са частна собственост. Какъв е проблемът собственикът сам да определи дали в неговото заведение ще се пуши или не. Една табелка на входа решава казуса. А пушачите и непушачите ще избират и това е демократично. А ако нещата се уреждат със закон, валиден за всички, ощетени винаги ще има. Най-малко това ще са собствениците, които ще смятат, че им се пречи да упражняват бизнеса си по печеливш за тях начин. Ако следваме логиката за решаване на проблема с тютюнопушенето, след време дали така ще решаваме и въпроса дали в заведенията да се сервира алкохол. Освен непушачи има и много трезвеници. Някои от тях дори не понасят миризмата от алкохолните изпарения. Подобно е положението с вегетарианците. А какво пречи да се отворят заведения, в които да не се сервира алкохол, както и месни ястия? Все пак сме демократична държава, с пазарна икономика - всеки трябва да има право на избор и на стопанска инициатива. А трябва да се съобразяваме и с манталитета, защото

забраната води до "намиране на цаката"

т.е. търсене на начини за заобикалянето й. По време на сухия режим в САЩ са възникнали стотици заведения за нелегална продажба на алкохол, а мафията е реализирала огромни печалби от производство и доставка на уиски.
По света и у нас има крайни защитници на животните до такава степен, че обявяват за неморално носенето на кожени облекла и обувки. Други отричат ползването на постиженията на цивилизацията. Техни представители са квакерите, които се опитват да налагат своите възгледи на всички останали, а самите те образуват общества, в които живеят според разбиранията си. И навярно това е правилният начин - всеки, който не е съгласен с порядките в обществото, да си създаде условия, които му дават възможност да живее според своите разбирания.
Това обаче е невъзможно за хората в градските конгломерати. Съжителството на много хора на едно място е сложно, защото почти всеки има свои разбирания за порядките. Един иска да отглежда куче, друг се дразни от лая му. Един смята, че като изнесе саксии с цветя на стълбището му придава по-естетичен вид, а друг е на мнение, че те замърсяват общите жилищни части. Един избива стени, за да си универсиализира апартамента, а друг смята, че с това се нарушава конструкцията, а следователно и устойчивостта на сградата. Двама-трима от съседите не възразяват на покрива да се постави антена на мобилен оператор, защото така се осигуряват постъпления в общата сметка, а други трима-четирима са против, тъй като смятат, че тя е източник на вредни за здравето излъчвания.
Подобни разногласия се опитва да изглади Законът за управление на етажната собственост. Основният принцип в него е, че решенията се взимат с мнозинство. И именно това е големият проблем, защото мнозинството може да наложи неприемливи за някого задължения и да лиши от права малцинството. Представете си, че в блока ви живее инвалид, който се придвижва само с количка. Апартаментът му е на втория етаж, но не може да ползва асансьор, защото останалите на етажа са заявили, че не им е необходим и няма да плащат такса за него. Поради това вратата на асансьора на втория етаж е блокирана. Инвалидът има молба на стълбището да се поставят релси за количката му, но тя не се приема. Защото той е малцинство и спрямо него останалите упражняват своеобразен демократически централизъм - прикрита форма на тоталитаризъм в битовите взаимоотношения.
Такива порядки съществуват и в трудовите отношения. Работодателите също прилагат тоталитарни методи. За уреждане на отношенията между труда и капитала има закони, но прилагането им се обезсилва поради липсата на устойчива и дееспособна държавност. Затова у нас, за разлика от всички останали страни членки на ЕС,  явлението "работиш, а не ти плащат", е доведено до степен на уродливост.
Само в България съществува тотален

произвол на фирмите за комунални услуги

От години се говори, че това трябва да става на основата на договори, но нищо съществено не е направено. При просрочено плащане доставчиците спират тока и водата, начисляват лихви и пращат съдия-изпълнител. Когато обаче спирането е по тяхна вина - санкции няма.
В повечето превозни средства на градския транспорт е поставена наредба за правилата за тяхното ползване. От горе до долу задължения на пътуващите, а нещо за техните права?
По времето на социализма имаше инстанции, които се занимаваха с жалби и оплаквания. Във всеки магазин, ресторант, хотел задължително се поддържаше книга за похвали и оплаквания. Вярно, бакалите, келнерите и администраторите се опитваха да я поставят на закътано място, но тя съществуваше. А проверяващите органи при наличие на оплаквания режеха от заплатите на персонала.
Тоталитаризмът на най-високо равнище е друга работа. Какво означава, когато партия или коалиция постигне преобладаващо мнозинство в НС или поне 51%. Тогава опозицията е лишена от реална възможност да противодейства на законодателни и правителствени решения. Парламентарният контрол е парлама и загуба на скъпо платено време. Някои от въпросите отлежават с месеци, а процедурата е стереотипна - въпрос, отговор, реплика, дуплика. Полза от говорилнята би могло да има, ако НС задължи министъра да реши проблема в определен срок, но такава практика няма. Много често задаваните въпроси преследват друга цел - да се даде възможност на даден министър и най-вече на премиера да покажат колко добре си вършат работата. При това положение дали изобщо има смисъл и полза от участието на опозицията в работата на НС? Тя дори и да гласува против, предложенията на кабинета се приемат. Направете аналогия с политическите борби в древния Рим. През V-IV в.пр.н.е. там се изострили отношениета между нобилите и плебеите. Поради непрекъснатите войни на Рим с племена от Апенинския полуостров и нахлуващи в него, на плебеите било дадено правото да участват в армията. Скоро те станали преобладаваща част от нея. След това поискали и други права - най-вече равнопоставеност във властта. Тъй като това им било отказвано от нобилите, плебейската армия се оттеглила от Рим и го оставила без защита. Така се стигнало до споразумение плебеите да избират трибуни, които имат права и власт да решават въпроси от обществено значение.
Аналози има и в най-новата ни история. В началото на 90-те години, недоволни от решенията на мнозинството в НС депутати от опозицията се изнесоха на палаткови лагери. Тази форма на протест впоследствие използваха хора, неполучили заплатите си за работа в чужбина, както и други недоволни. Днес обаче не може да се протестира дори стоешком на по-малко от 500 метра от сградите на МС, НС и президентската администрация. Засега това не важи за министерствата, агенциите и кметствата, но може и за тях да се въведе. Какво им остава на хората? Да псуват властта на чаша ракия у дома или в кръчмите. Това засега са последните рубежи, все още свободни от регламентите на тоталитаризма.
Не се знае докога. Както е тръгнало, нищо чудно законотворците да сътворят закон, който да регулира поведението и на тези места. Кръчмарят ще казва по какви теми може да се говори на масата, а

домоуправителят - пръв моралист

привечер ще наобикаля апартаментите, за да напомня на обитателите им, че трябва да се държат благопристойно. На следващия етап те ще станат нещатни сътрудници на спецслужбите и ДАНС.
Домоуправителят на нашия вход отсега се е вживял в ролята си. Инсталирал е табло на първия етаж и всяка седмица на него поставя обявления - какво могат и какво не могат да правят обитателите. Преди месец обяви, че е забранено поставянето на саксии на стълбището. Преди три седмици се появи съобщение, че притежателите на кучета не могат да извеждат на разходка домашните си любимци с асансьора. Забрани - една от друга по-заплашителни. Всяка се придружава от обявени парични глоби за неспазването им. Така всяка привечер, когато се прибирам у дома, с тревога очаквам новата забрана на таблото. Изкачвайки се с асансьора до шестия етаж, с носталгия си спомням за тоталитарното соцвреме. Тогава всеки беше задължен да работи, а сега търси работа под дърво и камък. Тогава имаше почти пълна сигурност за имуществото, честта и живота, а сега тръпнем дали няма да ни окрадат на улицата или ще намерим жилището си разбито...
Докато размишлявам по тези и други въпроси, виждам, че на таблото на домоуправителя виси ново съобщение: всеки е длъжен да си изтрива старателно (и това е подчертано) обувките при влизането във входа, а нарушителите ще бъдат санкционирани с глоби според Закона за управление на етажната собственост, които варират от 50 до 150 лв. Най-вероятно следващата разпоредба ще бъде да подсушаваме чадърите, преди да ги внесем във входа.