Преди 24 май

Наближава 24 май и по този повод ще се изпишат всякакви работи. Чета ги още отсега. Едни лукави въпроси, едни усуквания – колко книги сте прочели, колко пъти сте завели децата си на театър, какви филми гледате и така нататък.
Когато си абсолютно откъснат от българската земя и когато абсолютно ти се е врътнала чивията от преяждане с телевизионна известност, абстиненцията избива в упрек към хората. 
Не знам колко книги са прочели хората, колко пъти са ходили на театър и какви филми са гледали, но аз ще отговоря за себе си. 
През изминалата година не съм прочел нито една книга от начало до край. Чел съм поне сто книги, но нито една не съм прочел от начало до край. Чета до тогава, докато спра да потъвам в книгата. Сюжетът не ме интересува толкова – сюжета го знам предварително. Интересува ме научавам ли нещо, което не знам. 
Абсолютно не упреквам хората, които на село около мен не четат. Няма училище, няма книжарница, няма аптека, няма здравен пункт. Не знам дали задавачите на такива язвителни просветни въпроси са наясно, че хората на село не виждат. Не четат книги и защото не виждат – и в офталмологичен смисъл, и в преносен. Какво да четат – глупотевините, които ръсят преситените софийски арт гениалности и наследниците на литературни фамилии? Или искате да четат, че животът им е бил провал и че всичко, което са обичали и в което са вярвали, е било лъжа? 
И аз, и те няма да прочетем вече един такъв ред. И съм много горд от това.
И недейте да използвате 24 май, за да се кефите, че хората са прости, а вие сте умни. 
Какви театри да гледам на село в провинцията? Шекспировият кралски театър не идва в Гложене. Само за сведение ще кажа, че на времето самодейци от читалището в село Гложене, Тетевенско спечелиха правото да играят в Народния театър драмата „Хан Татар“. Спомням си как бяха раздали костюмите от театъра на селските актьори да си ги занесат у тях. Моят роднина бате Васил играеше страж и му бяха дали шлем и ризница. И облечен с тоя шлем и ризница, ме водеше да ловим риба на реката. 
Един път, както си беше с шлема и ризницата, бате Васил хвана клен над едно кило – жълт покрай главата, и го сложи в шлема. Сложи го в шлема и произнесе единствената реплика, която казваше в пиесата: „Царю, пътят е свободен“.
Никога оттогава не съм гледал по-хубава пиеса. 
Стига сте се правили на сноби и на дръж ми шапката, защото плачете за пълно презрение и забвение. Не сте създали нищо значимо, за да ни порицавате, че не сме ви чели, гледали и слушали. 
Преди години попитах един от най-големите български писатели – абсолютен класик на българската литература, див и чепат колкото си иска, какво чете в момента. 
Ти луд ли си, отговори ми той, от петнайсет години не съм чел нищо. 
Той вече беше прочел всичко и написал всичко. Ама хората четат този писател. Сигурно защото никога не им е задавал въпроси какво четат. 
24 май е Ден на черешите, на пролетта, на радостта, че идва лято, на радостта, че свършва училище и идва голяма ваканция, на „Върви, народе възродени“ – песен, която ни разплаква и от която настръхваме.
24 май е Ден на нашите манифестации един до друг и на нашето чувство, че в тоя живот и в тоя свят има и нещо възвишено. Къде да ги прочетем точно тия работи, не знам. 
Тук, в моето село, във връзка с 24 май и Черешова задушница, ще има и манифестация от единия до другия край на селото, и косене на трева в гробищата. 
Това е 24 май и това е Черешова задушница – и тук, и там на небето. 

Фейсбук