С крилете на мисълта

Полковник инж. о.з. Веселин Стоянов,
военен пилот първи клас

Като журналист, който отдавна пише за авиацията и космонавтиката, говори ли ти нещо тазгодишната дата 20 ноември? - изненадващо ми позвъня в началото на месеца заслужилият летец на Н.Р. България генерал-лейтенант Добрин Добрев, на когото преди няколко седмици ДУМА посвети цяла страница.
Отдавна зная, че на тази дата през 1924 г. в село Иваняне, община Банкя, е роден генерал-майор от авиацията о.з. Йордан Миланов, военен летец,  д-р на военните науки, завършил Въздушното училище в Казанлък през 1945 г., Общовойсковата военна академия "Г.С.Раковски" през 1958 г. и Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР през 1965 г. Има десетки публикации по тактиката и оперативното изкуство на ВВС, автор на тритомния исторически труд "Авиацията и въздухоплаването през войните 1912-1945 година" и на претърпялата две издания фундаментална книга "ХХI век и войната". С него работихме ползотворно над няколко книги, но при всеки мой опит да науча

нещо в личен план

генерал Миланов тактично отклонява въпроса и е категорично против каквото и да е отбелязване на неговия юбилей. Надеждата ми е във вас - в  разговорите с него неведнъж съм слушал обръщението "Данчо". Поради това ми се струва, че бихте могли да помогнете, като започнете разказа си още от годините му като млад офицер, отговорих на генерал Добрев.
Идеята  е добра, защото ме връща към  младостта, каза той. Но по-важното е, че имам възможността да споделя впечатленията си за един отличен летец, изключително способен щабен офицер от висок ранг и учен, който с крилете на мисълта завоюва научните си звания и преодоля огромни пространства в областта на военната ни авиационна история. Беше и началник на щаба на Държавната комисия по подбора на нашите кандидати за космонавти, а по-късно и участник в партийно-правителствената комисия по подготовката и осъществяването на първия съвместен космически полет на Георги Иванов и Николай Рукавишников по международната програма "Интеркосмос".
Ала нека се върна към началото на септември 1947 г., продължава генерал Добрев, когато 23-годишният подпоручик Йордан Миланов, с двама негови съвипускници, току-що завършили първия випуск на военновъздушното училище "Георги Бенковски" пристигнаха на летище Пловдив. Започнаха службата си като пилоти в Дванадесети щурмови авиационен полк от Втора щурмова дивизия с командир полковник Кирил Кирилов, известна личност в нашите ВВС.
Командир на полка беше Драгомир Стефанов, който през първата фаза на Отечествената война като поручик е бил командир на ескадрила в

Щука-орляка

От 9 септември до 20 ноември 1944 г. този орляк изпълнява 195 бойни задачи с над 1000 самолетоизлитания, при които са унищожени или извадени от строя няколко десетки артилерийски батареи, разрушени или повредени са над 500 танка, бронирани коли, влекачи и други моторни коли, прекъснати са десетки жп линии и мостове, тежко повредени са стотици вагони. Ядрото на авиополка беше от летци и авиационни специалисти с ценен боен опит, продължава разказа си генералът. Това беше сериозна предпоставка за успешното усвояване на постъпилите вече на въоръжение у нас знаменити съветски щурмови самолети Ил-2.
По същото време аз бях 24-годишен поручик, командир на Трета ескадрила в авиополка. Подпоручик Миланов беше назначен за щурман на Втора ескадрила. Малко по-късно той беше издигнат за щурман на полка. В това негово качество сме летели заедно и имах възможност да се убедя в неговата висока летателна подготовка.
В повече от четиридесетгодишната си военна служба Йордан Миланов премина през различни командно-щабни летателни дейности в частите и съединенията на бомбардировъчната, щурмовата и изтребителната авиация, началник-щаб на Фронтовата авиация, началник-щаб на Противовъздушната отбрана и Военновъздушните сили, главен инспектор по ПВО и ВВС в Министерството на народната отбрана.
Повече от шест десетилетия се познаваме с генерал-майор Йордан Миланов и съпругата му д-р Лора Миланова, разказва още генерал Добрев. Само с една година съм по-възрастен от него, но като по-старши по звание и длъжност, а сега като авиационен ветеран, си позволявам да наруша субординацията, твърдейки с фамилиарен тон, че Данчо е от онези мислещи личности, които никога не са напълно удовлетворени от "спуснати отгоре" обяснения и всички свои съмнения разрешава чрез
 
собствени разчети и прецизен анализ

на фактите от различни източници и логически умозаключения.
Авторът от своя страна ще разкаже за една книга, подготвена за печат преди четвърт век, с допълнения и заключения в сегашно и бъдещо време. Тази документална книга, първоначално под наименованието "Kосмос военен" трябваше да излезе във Военното издателство през 1987 г. Четвърт век по-късно тя все още беше в ръкопис и нейният автор генерал-майор от авиацията о.з. Йордан Миланов ми даде да го прочета. Върху основата на внушителен фактически материал, чрез прецизен анализ на фактите от различни източници и, разбира се, в съзвучие с тогавашния военнополитически речник, авторът разглеждаше  откъм множество ракурси темата за Космоса като "нова сфера за бойна дейност на американските милитаристи". На тази дейност той противопоставяше "мирната насоченост на космическите изследвания на Съветския съюз и другите социалистически страни. До голяма степен това беше вярно. Ала беше вярно също, че по онова време напълно липсваше информация за военния космос отвъд "желязната завеса". Пък и дори да се появяваше нещо в западния печат, кой би посмял да я разпространява публично?!
По-нататък генерал Миланов изтъкваше  знаменателните събития в историята на човешката цивилизация - изстреляния на 4 октомври 1957 г. от Съветския съюз първи в света изкуствен спътник на Земята и състоялия се на 12 април 1961 г. полет на първия човек в Космоса - съветският гражданин Юрий Гагарин. В същото време не подминаваше

приглушената тогава у нас истина

че САЩ, а след тях и други страни извършиха самостоятелно пускане на свои непилотирани и пилотирани космически апарати на околоземни орбити, и най-вече подчертаваше кацането на Луната като велико постижение на човечеството в Извънземието.
Авторът отбелязваше също значимия български принос по международната програма "Интеркосмос", благодарение на която нашата родина стана осемнадесетата космическа държава, а през 1979 г. зае шесто място в света с първия ни космонавт Георги Иванов и трето място след СССР и САЩ като производител на лиофилизирани космически храни. През юни 1988 г. в Космоса изпълни обширна научна програма вторият български космонавт Александър Александров. С особено внимание генерал-майор Миланов беше подходил към създаването на космически настъпателни сили от САЩ, акцентирайки върху контрола на космическото пространство, истината за противоракетната отбрана, орбитите на противоспътниковата борба, въздушно-космическите кораби и самолети, космическите станции, а така също космическите стратегически ударни системи.
Запазвайки преобладаващата част от този ценен ръкопис, помолих генерал Миланов да съкратя някои позагубили своята актуалност страници. В резултат на това предложихме на читателите осъвременен вариант на книгата и тя беше представена пред обществеността по случай 55-ата годишнина от изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята.
В една своя публикация по случай 100-годишнината от рождението на генерал-полковник Август Кабакчиев, син на Христо Кабакчиев, един от изтъкнатите ръководители на Българската комунистическа партия в нейната ранна история, генерал майор Йордан Миланов авторът отделя  сериозно внимание на периода непосредствено след завръщането на подполковник Кабакчиев от емиграция в СССР и назначаването му от 1 ноември 1944 година в Контролната техническа служба към щаба на Въздушните войски, а няколко месеца по-късно - за началник на вече отделното Управление на военнотехническата служба. Като член-експерт на българската търговска делегация в Съветския съюз подполковник инженер Август Кабакчиев отправя послание до народния комисар на външните работи Вячеслав Moлотов. В него моли да бъде оказано съдействие за

организиране на българското военно производство

и ремонта на бойната техника. 
Голямо внимание е отделено на постановлението от 14 март 1945 г. за получаването на 338 бойни самолета. Коренните количествени и качествени изменения през тези години завършват със разгръщането на съвременни за времето си Военновъздушни сили. Тогава бойният състав на Военновъздушните ни сили включва три изтребителни, една бомбардировъчна, една щурмова и две нощни леко бомбардировъчни авиационни дивизии, разузнавателен авиационен полк и коригировъчно-разузнавателна ескадрила, транспортен и вертолетен авиационен полк.
Според автора, към началото на 60-те години грешките при подценяване ролята на авиацията вече са осъзнати. Това намира израз на проведеното през лятото на 1961 г. командно-щабно учение под ръководството на главнокомандващия Обединените въоръжени сили на страните участнички във Варшавския договор маршал Андрей Гречко.
Според генерал Миланов, почти цялото тогавашно командване на ПВО и ВВС се е отнасяло резервирано към организационното оформяне на нашата Фронтова авиация. Изключителна роля за преодоляването на тази съпротива има заместник-министърът на народната отбрана по въоръжението и техниката генерал-полковник Август Кабакчиев.