С Иванка Павлова "По сребърните пътеки"

- Ваня, кога при тебе кацна птицата на поезията? 

- Бях ученичка в пети или в шести клас. Пазя една стара пожълтяла тетрадка с моите по детски наивни първи поетически опити. По това време излизаше вестник "Средношколско знаме", където печатаха стиховете ни. Бяхме чудесна компания: Юлия Кръстева, Александър Шурбанов, Ваня Петкова, Димитър Ценов, Лиляна Михайлова и др.

Списание "Родна реч" и предаването "Първи творби" на Радио София също отделяха място и време и за нас, прохождащите в поезията.

- Печатала си в редица вестници, списания, алманаси, но защо първата ти стихосбирка "Градините на сърцето" излиза чак през 1993 г.? 

- Ръкопис с мои стихове за евентуална стихосбирка престоя няколко години в пловдивското издателство"Христо Г. Данов". Е, всяко зло за добро - закъснението се оказа дар свише. Първата ми книга е изцяло мое дело - аз съм и съставител, и редактор.

- След продължително мълчание излиза втората ти стихосбирка "Между да и не".

- Много неща се промениха в живота ни. Имах усещането, че творците са забити в девета глуха. Задавах си въпросите има ли смисъл да печатам, кому е нужна поезията изобщо, ще помогнат ли моите послания някому да преоткрие себе си, да стане по-чувствителен, по-добър. Съмнявах се дали има място за пишещи хора като мене. Но останах вярна на себе си, както е озаглавил интервюто си с мене Емил Басат в своята книга "Българо-унгарски двуглас", посветена на преводачите на унгарска художествена литература.          

- През 2016 г., сякаш от рога на изобилието, се появяват три твои стихосбирки: "Зрея в мълчанието", "Боса ходя по жарава. Любовна лирика" и "Светът в капка роса. Хайку и други тристишия", три детски стихотворни книжки и преводната книга на известния унгарски поет, есеист и общественик Шандор Чори, в която има 45 стихотворения в твой превод. Какво се промени в мисленето ти?

- Една сериозна операция ме отрезви и разбрах, че ако човек притежава някаква дарба - малка или голяма, - той е длъжен да доведе започнатото докрай. На следващата година на бял свят се появи стихосбирката "По сребърните пътеки. Избрани стихотворения и тристишия", която включва, по моя преценка, най-доброто от петте ми стихосбирки. 

- Получаваш ли отзиви от читатели? Надживя ли предубеждението, че хората не се нуждаят от поезия?

- Да! Получавала съм невероятни писма и изповеди от непознати хора, смайвала съм се от тяхната способност да усещат поезията. А като препрочитам отзива на русенската поетеса и критичка, също наш колега, Анита Коларова за първата ми стихосбирка "Градините на сърцето", озаглавена "И съзирам хубост неизтляла", си казвам, че съм благословена чрез словото.  

- А как се насочи точно към трудния унгарски език и защо реши да превеждаш унгарска художествена литература?

- Беше любов "отпреди пръв поглед", както обичам да казвам. Баща ми е участвал в Отечествената война. Унгарците приемали българските войници не само в домовете си, но и в сърцата си. Благодарение на разказите на татко аз обикнах Унгария, без да е стъпвал кракът ми там. Езика учих в Университета. По-късно се обучавах десет месеца в Международния подготвителен институт в Будапеща, което дължа на Съюза на преводачите в България. Благодарна съм и за пребиваването по един месец почти всяка година в страната. Така се запознах с много унгарски творци, накупих си речници, справочници, книги...

Обучението в Унгария беше от полза не само за бъдещата ми работа като преводачка, но и когато станах хонорувана преподавателка по унгарско странознание в Катедрата по унгарска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". По-късно преподавах на студентите теория и практика на превода, както и езикова култура. Вече бях натрупала опит като редакторка и учителка по български език и литература. 

 Унгарската култура ме обогати. Чрез нея се докоснах до по-различна чувствителност, до друг красив и вълнуващ свят!

- Антологията на унгарската поезия "Цветни мастила" е сериозен атестат за твоите постижения като преводачка на тази литература. Ти си посветила много време и сили и на руската литература. Доволна ли си от постигнатото?

- Преводаческата работа ме изпълва с удоволствие. Като авторка на поезия не се меря с класиците, прекланям се пред тях. За мене писането на стихове е мило и топло завръщане в собствения ми скромен душевен оазис, то е  спасението ми от жестокостите на живота.  Равносметката ми е скромна, но поне нямам основание да се срамувам от неискрени и лъжливи думи и от недостойни постъпки. Радвам се на обичта и признанието на българските и унгарските си читатели, както и на унгарските творци, чиито творби съм превеждала.

- Пожелавам ти все така да си продуктивна! 

Обемна е работата й като преводач от унгарски и руски  език. Преводите й от унгарски са събрани в антологията "Цветни мастила", а "Заветни лири" е антологията с голям брой нейни преводи на руска поезия. За децата са преводните й книги от унгарски: "Бомбе и картофен нос" (Ищван Чукаш), "Чипике джуджето - великан" (Шандор Фодор). Иванка Павлова е наша съвременна поетеса и преводачка. Автор е на поетичните книги: "В градините на сърцето", "Между да и не", "Зрея в мълчанието", "Боса ходя по жарава. Любовна лирика", "Светът в капка роса. Хайку и други тристишия", "По сребърните пътеки". Седем нейни стихотворни книжки са посветени на най-малките български читатели: "Калинка Малинка", "Помисли! Отгатни!", "Балончета хвъркати", "Пчела с кошничка", "Гатанки в рими" и "Калинка Малинка" - с ново съдържание. 

Горда съм да отбележа, че Иванка Павлова е моя състудентка. Курсът ни беше от 240 души, приети с отличие, които усърдно се готвеха за полето на литературата. Мнозина станаха добри преподаватели по български език и литература. Изявиха се големи и ярки поети, като Матей Шопкин, Николай Кънчев, Тодор Янчев, Петко Кицов и др. От нашия курс излязоха много университетски преподаватели, доценти, професори, като Петя Асенова, Пиринка Пенкова, Василка Радева, Светлина Николова, Стефанка Калдиева, Йорданка Холевич, Божанка Константинова, Юлия Николова, Невяна Матеева, Марин Кадиев и много още други. Имаме и академик - езиковеда Михаил Виденов. Писатели, литературни критици, журналисти, творци с известни имена са също наши съкурсници. 

Помня Иванка Павлова от големите аудитории, в които слушахме лекциите на академиците Владимир Георгиев, Георги Цанев, Петър Динеков, професорите Александър Пешев, Симеон Русакиев, Емил Георгиев, Кирил Мирчев, Любомир Андрейчин, Розалия Ликова, Стойко Стойков и още редица други - едни от най-силните преподаватели във Филологическия факултет. В тези години беше много престижно да учиш филология, влизаше се с висок бал, подготвяха се  добри кадри и специалисти, които сетне имаха заслуги за високите ни постижения в образованието, а и оставяха ярки следи в нашата култура.  

С мнозина от колегите се изгубихме в годините. Днес, в златната си възраст, се срещаме с някои от тях и се изненадваме от тяхната дейност, от успехите им в литературата.

Иванка Павлова е от тези приятни наши изненади, защото тя тихо и скромно учеше и не се изявяваше шумно като творец. Но наистина е "зреела в мълчанието си"! И правдиво е нейното прозрение:

   Който е роден поет,

   ще премине през всички бездни.

   Макар и само с един куплет-

   ще остане.