С един куршум три заека

"Човек се лъже почти винаги, когато във всичко иска да постъпи хитро."
Волтер (1694-1778 г.) - френски писател, публицист и мислител-енциклопедист, един от водачите на Френското просвещение


Милиони са изговорените и написаните фрази от учените - привърженици на тезата, че човешките дейности са отговорни за по-голямата част от щетите, причинени от срива на климата. Срещу тях противостои не по-малка по количество фразеология на скептиците по отношение на последиците от неконтролируемата дейност на хомо сапиенсите, свързани с климатичните изменения. Има три фази на скептицизма. Първо, една част са убедените критици на твърдението за важността на цивилизационния фактор в промяната на климата. Те с пренебрежение категоризират подобна позиция като грешна и самодоволно заявяват, че могат да го докажат: "Климатът не се променя по необичаен начин, или ако го прави, то не са човешките дейности причината." Втората група скептици признават наличието на промени, но според тях измененията не са от съществено значение. Третият вариант е позицията, че климатичните промени имат причинна връзка с дейността на хората, но е пропуснат моментът да се противодейства: "Да, климатичният срив нанася вреди, но намесата е твърде закъсняла, а и би било твърде скъпо и твърде трудно да се избегне или поне да се намали интензивността на този вреден процес. И следователно друг реален вариант освен хората да се приспособят не съществува."
Е, наистина, както основателно отбелязват отричащите човешкия фактор при климатичните промени, има други фактори освен отделящата въглероден двуокис (СО2) дейност на земното население, които влияят на затоплянето или охлаждането на планетата. Тези критици не оспорват твърдението, че въглеродният двуокис и други парникови газове от изгарянето на органични горива като въглища и петрол, както и последиците от обезлесяването, от мащабното разрастване на пасищното животновъдство, земеделието и индустриализацията водят до увеличаване на парниковия ефект.
Понастоящем учените могат да измерят чрез проби, взети от леден блок, съдържащ данни отпреди 670 000 години, както средната температура на Земята година след година, така и средната концентрация на въглероден двуокис. От тези изследвания е информацията, че средната температура е варирала с 6 градуса С (6рС). Сега, в междуледниковия период, е топло. А когато има ледникова епоха, температурите падат с 6рС и тогава се разрастват по площ ледниците.

Мнозинството от критиците

на твърдението за ролята на човешкия фактор като доминантен в климатичните промени са убедени, че само отклоненията в земната орбита и влиянието на изменящото се в резултат на тях слънчево излъчване върху планетата - и само тези фактори - са отговорни за големите температурни колебания. Но както твърдят мнозина учени, разлика от 6рС е твърде голяма, за да се отдава просто на промени единствено в слънчевата радиация. Наблюдаваните големи температурни различия не могат да се обяснят само с малките колебания на слънчевата радиация, достигаща Земята, явяващи се резултат на малките вариации на земната орбита.
Съществува обяснение, и това е, че с приближаването или отдалечаването на Земята от Слънцето океаните се затоплят или охлаждат, което води до освобождаване или абсорбиране на въглероден двуокис. Установено е, че при преминаването на Земята от ледников към междуледников период тоталната промяна на концентрацията на въглероден двуокис - от най-високата до най-ниската - е била не повече от 120 части на милион. Варирало се е от 180 части до 300 части на милион, и после обратно до 180 части. Като тези 6рС на промяна са варирали заедно с промяната на концентрацията на въглероден двуокис. За последните 20 000 години обаче нивото се е стабилизирало на 289 части на милион и нашият климат е бил доста стабилен.

Това положение внезапно се е променило

започвайки от 1750 г. насам. След началото на индустриалната революция, и в частност през последните петдесет години, количеството на въглеродния двуокис в земната атмосфера е скочило от 289 на 384 части на милион, каквато стойност вероятно не е съществувала никога за двадесет милиона години назад. И човечеството е на път да добави още 100 части през следващите 50 години. Допълнителният въглероден двуокис не идва от океаните. Той е резултат от дейността на хората - от изгарянето на органични горива и от обезлесяването. И от намаляването на площта на т.нар. "влажни зони": водни басейни, мочурища, блата. Само за последните 50 години те са намалели с 60 процента вследствие на човешката дейност, което от своя страна също допринася за обезлесяването.
Освен това въглеродът може да бъде датиран, а въглеродът, който е във въглеродния двуокис, който се произвежда от изгарянията на органичните горива, е на различна възраст от този в СО2, който се съдържа в океаните. Измерванията категорично показват, че въглеродният двуокис в атмосферата идва от въглерода, отдаден от изгарянето на органични горива.
Въпреки тази фактология петролните компании дълги години се радваха на неучастието на Съединените щати в международните инициативи за намаление на вредните емисии. Причинено от една страна от влиятелното лоби на големите американски петролни компании, а от друга страна, високото ниво на енергийна консумация е един от най-важните белези на американския начин на живот, неотменен елемент от високия стандарт. Трудно би било за който и да е политик в Съединените щати да посегне на тези - придобили вече и символно значение, например много мощните коли - високи нива на консумация на органични горива. Законодателството в САЩ спрямо автомобилния транспорт по отношение на нормите за изхвърляне на вредни газове в атмосферата винаги е било по-малко рестриктивно, отколкото в държавите на Западна Европа и Япония.

Какво предизвика промяната

напоследък в официалното становище на американското правителство?
В своята монография "Горещ, плосък и пренаселен" Томас Фрийдман обстоятелствено аргументира необходимостта САЩ да извършат радикална промяна в политиката си за опазване на околната среда. Освен познатите на всички екозащитници аргументи, в книгата са изложени още два, но от геополитическо естество.
На 22 ноември 2007 г. в. "Ню Йорк таймс" съобщава, че "данните от иззетите документи и компютри при внезапна акция в палатков лагер в пустинята Синджар, Ирак, близо до сирийската граница, са разкрили, че Саудитска Арабия и Либия, и двете държави смятани по това време за съюзници на Съединените щати в борбата им срещу тероризма, са били източник на около 60% от чуждестранните бойци, дошли в Ирак през последните години, за да служат като камикадзета или да помагат в други атаки." Вестникът цитира висши американски военнослужещи, които изказват убедеността си, че саудитските граждани подсигуряват основното финансиране за "Ал Кайда" в Месопотамия, с цел да попречат на шиитите да получат надмощие в багдадското правителство.
Петрополитиката е финансовият резервоар на целия този процес. Институтът за анализи на глобалната сигурност - IAGS, базиран във Вашингтон, който следи влиянието на петрола върху геополитиката, обяснява как се случва това в документ, озаглавен "Горивен терор", чийто автори са директорите на института Гал Луф и Ан Корин: "Да вземем за пример Саудитска Арабия... Много от нейните благотворителни дейности наистина са посветени на добри каузи, но някои просто служат за изпиране на пари и финансиране на терористичния апарат. Макар много саудитци да участват в тези благотворителни акции добросъвестно, с честни намерения, вярвайки, че техните пари отиват за добри каузи, други са напълно наясно с терористичните цели, в които ще бъдат налети техните пари."
Има защо заместник-министърът на финансите на САЩ Стюарт Леви да заяви на 12 декември 2007 г. в интервю за телевизионната компания Ей Би Си: "Ако мога някак да щракна с пръсти и да отрежа финансирането на някоя страна, това ще бъде Саудитска Арабия."
Ето как чрез намаление на приходите на държавите-производителки на въглеродни продукти (петрол и природен газ) Съединените щати се надяват да ограничат финансирането на терористичната дейност, почиваща върху идеите на радикалния ислям.
Томас Фрийдман описва и "третия заек", който    
една евентуална "зелена революция"

в Съединените щати би получила като трофей. Намалението на консумацията на органични горива и съответно по-малките приходи на държавите-износителки би възпрепятствало съпротивата срещу процеса на глобализация. Тоест при липса на достатъчно капитали за национално инвестиране транснационалните американски компании биха били улеснени при навлизането си на нови пазари. И още: в условията на намалени приходи в държавната хазна от износ на въглеродните продукти съответно ще бъдат намалени разходните пера, включително и за правоохранителните органи. Понеже "... свръхизобилните петролни приходи могат да упражнят "репресивен ефект", защото позволяват на правителствата на държавите-износителки да харчат прекомерно за полиция, вътрешна сигурност, разузнавателни служби, които могат да бъдат използвани за подтискане на демократичните движения". Разбирай: евентуалните организатори на "оранжева революция" в Русия, "арабска пролет" в Иран или в която и да е друга държава-износителка на водородни продукти - петрол и природен газ. Навсякъде, където диктуват интересите на САЩ.
(По материали на чуждестранния печат.)

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.