С чужда пита...

Самохвалството на настоящата власт и биенето по гърдите, че "държавата дава пари" на здравеопазването по време на пандемията, са изцяло подчинени на добрата стара българска поговорка "С чужда пита помен прави". Хилядата лева, щедро обещани от премиера на втория ден след обявяване на извънредното положение, са от еврофондовете. "Добронамереният" жест към болници, ДКЦ-та, лаборатории, които трябваше да спрат работа по време на изолацията и да бъдат компенсирани с 85% от предишната си заработка, са от НЗОК. И в двата случая става въпрос за пари на данъкоплатците и на здравно осигурените. Не на държавата. За личните предпазни средства на медиците, за дезинфектанти и за необходимата за ситуацията медицинска апаратура парите в огромната си част дойдоха от дарения - бизнесмени, пиарски акции за отказ от заплати на политически кабинети, депутати. Стигна се до положение деца да даряват пари, спестени от закуски, пенсионери с по 250 лв. месечно да дават на болници... 

Позор за държава, която не може да подкрепи здравеопазването си дори в такава тежка ситуация! 

Равносметката е повече от тъжна, особено като се добави точещото се от години доплащане от пациента на близо половината от разходите за лечението му. 

Друг тъжен щрих в картината е бламирането на здравния министър от страна на премиера. Министърът издава заповед за задължително носене на маски на закрито и още в първия ден премиерът влиза в черква, последван от свитата си, и... всички без маски. Щом Той е без маска, защо хората да ги носят? А да припомним ли случая с 50-те милиона за заплатите на сестрите, които се оказаха 6 милиона лева и министърът бе хвърлен пред журналистическите микрофони да се обяснява. И колко още случая?

Е, след повече от десет години би трябвало да сме по-бдителни и по-мнителни, когато ни се каже: "Дадох..." или "Правителството даде...", защото се оказва, че парите са от джобовете ни.