С чукче по всичките скали на България

Богомил Николов

След като завършва университета в Загреб, Георги Златарски е назначен за държавен геолог. Той е един от пионерите в тази област в ония години, когато за българската геология се знаело много малко или почти нищо. С присъщите завидни качества за един млад специалист: енергичност, решителност и нежност, присъщи на майката, всеотдайност, непримиримост, амбиция и жажда за знания на бащата - даскал Никола, трудностите и предизвикателствата стимулират бъдещия учен за неуморна работа.
Георги е второто дете на Анастасия и на будния възрожденец и борец за църковна независимост Никола Златарски. Бащата умира твърде рано и неговите синове трябва да се борят, да продължават семейните традиции и да се доказват. Съгласно източници братята му са изтъкнати строители на следосвобожденска България - Александър Златарски е един от основателите на Сметната палата, проф. Васил Златарски е един от-най-големите учени - историци на Родината, а Стефан Златарски е офицер. Роденият в Търново на 25 януари 1854 г. Георги

учи в Императорския лицей на Цариград

но тъй като обучението не му допада, след 3 години го напуска. Без да знаят родителите му, е приет в гимназията на Загреб, която завършва на "самостоятелна издръжка като редовен ученик", после се записва за студент в Природо-изпитателния клон на Философския факултет на университета в Загреб. Много силното влияние на проф. Пилар върху него определя интересите му към геологията. През 1880 г. Златарски се среща с Константин Иречек, който по това време е главен секретар на Министерството на народната просвета. Между тях се създава трайна дружба. Иречек издейства разрешение на Златарски да придружава професор Тула от Виена при обиколките му из България, "за да придобие опит и самочувствие в геоложките работи". Следват седемнадесет години всеотдаен труд като държавен геолог-минералог, началник на Геологично бюро. Съобщава се, че той винаги се е справял много успешно като чиновник и едновременно с това е организирал минногеоложкото дело у нас. Обикаля страната, за да установява къде какви находища има на въглища и минерали (руди), отправя молби до властите да му оказват съдействие с цел тяхното разработване. Често се сблъсква с ограничеността, неразбирането и некомпетентността на властите, на някои началници и високопоставени държавни служители, които приемат неговите командировки и научни проучвания у нас и в чужбина като излишни разходи (подобни проблеми имат и съвременните учени). С много усилия обаче той събира и обработва минерали и издава

първия в страната геоложки труд "Рудите в България"

отпечатан през 1882 г. В него между другото отбелязва: "Познаването на геологическите отношения на някоя страна е от преголяма полза и практическа цена за секиго... Образованите народи рано усетиха нуждата от подобни изследвания... Аз се лаская, че ще мога да придодам още много руди на тая листа...". Отново въоръжен със своето изследователско чукче и амбиция, той се отправя на обиколки из страната надлъж и нашир. През 1882 г. за пет месеца Златарски е във Виена, където подрежда и обработва палеонтоложките си материали, с които има намерение да разкаже за живота отпреди милиони години. През следващата 1883 г. публикува следващия си труд "Материали по геологията и минералогията на България". В писмо до Иречек Златарски споделя: "Абсурд е човек да мисли, че в България може да стане человек учен. Условията не помагат, мъчи се колкото искаш. Но при всичко това недей мисли, че аз вече се отчайвам. Аз съм се силил и ще се силя още дълго време, но че и цял живот, че ако направя нещо, щастлив да бъда, ако само малко мога да допринеса на науката и отечеството си." Колко актуално звучат и днес тия думи, към които може да се прибави от преобладаващата част български учени и още нещо: "У нас е трудно да се получи някакво признание за труда, усилията и получените резултати.". Показателни в това отношение са думите на покойния академик Ангел Балевски, че "Българинът иска освен материална награда и морална изява. Това е много важно за него. И ние, ако създадем една обстановка, при която в труда отделният човек да изявява себе си, да получи морална награда, а като нещо съвсем естествено да му дойде и материалната, тогава ще се активизира целият народ и ще направи чудеса... Не знам кога ще се успокои този наш народ - да започне да мери нещата с истинските им измерения и да може да намери всеки един отделен човек истинското си място, където ще се осъществи като личност".
Като истински патриот Г. Златарски изпитва радостта от Съединението на Княжество България и Източна Румелия,

взема участие в Сръбско-българската война

в защита на обединеното Отечество. Това съединение му позволява да преодолее преградата към южните земи български. Съгласно източниците през есента на 1888 г. Златарски съчетава една командировка, свързана със сеченето на никелови монети в Белгия и отпечатването на пощенски марки в Париж и Виена, с участие в IV международен геоложки конгрес в Лондон, където се запознава с много известни в областта учени и води разговори с тях. Сам той споделя с брат си Васил: "Сега видях и опознах, че твърде малко знам и че ще трябва да работя още много."
Георги Златарски изцяло се посвещава на напредъка, развитието и бъдещето на България, няколко години посвещава на "основното отделение за мините и геологическата снимка". Следва началото на минно-геоложките проучвания, скоро и на експлоатацията на Бобовдолските и Пернишките находища за въглища. Златарски съставя две геоложки карти на България, едната показана на изложението в Пловдив, а другата на изложението в Анверс. С много труд създава Геологично бюро към Министерството на търговията и земеделието, което обаче е закрито в негово отсъствие. Получава ново предложение от Иван Шишманов за извънреден преподавател във висшето училище. През април 1897 г. той става редовен преподавател по геология и палеонтология. Представя заявление до министъра на търговията и земеделието, с което се отказва от длъжността геолог-минералог. Министърът с нежелание и съжаление приема оставката му, тъй като се лишава от "един просветен деец, който прави голяма чест на България".
Преподавателската дейност Златарски приема с голямо желание, наслада и удоволствие. С присъщата му амбиция и всеотдайност той създава необходимите за специалността сбирки и библиотека по геология и палеонтология. Проявява изключителна точност в подготовката на лекциите си. За това му помагат познанствата и връзките в чужбина, както и ползването на френски, немски, английски, турски и няколко славянски.

Два пъти е избиран за ректор

и три пъти за декан на висшето училище. Като преподавател в Софийския университет той е декан на Физико-математическия факултет през учебната 1903-1904 г. Ректор е на университета през 1897-1898 и 1901-1902 г. Чете следните университетски курсове: Обща геология; Историческа геология; Геология на България; Палеонтология на безгръбначните животни; Физиографска и динамична геология; Геотектоника и стратиграфска геология; Палеозоология; Въведение в изучаването на геологията и динамичната геология.
В началните си лекции Г. Златарски разказва за геоложката история на земите български, представя материала пред студентите леко, разбираемо и увлекателно, а те го слушат с подчертан интерес. Той е добре приет, разбран от студентите и колегите, както и от обикновените хора в страната, сред които прекарва много време. Съгласно източниците Г. Златарски не взема активно участие в политическия живот, но разбиранията му са били демократични. През 1907 г. Фердинанд закрива университета и Златарски е принуден за 13 месеца да се откъсне от преподавателската и научната си дейност. До свой приятел той пише: "Те ни убиха... Не е малък удар, любезни, да видиш за миг срутено туй, което с толкова безспирен труд, камъче по камъче си градил... и защо?". Златарски като деен общественик основава, създава и ръководи дружества с най-разнообразна дейност; Българското природоизпитателно дружество, Българско земеделско и Музикално дружество, на които е председател, Червения кръст, Книжовно дружество, Дружество за подпомагане на бедните студенти. И всичко това умело съчетано с основната му дейност. На международния геоложки конгрес във Виена през 1903 г. Златарски е избран за подпредседател. Ражда се българската стратиграфия на нивото на световната, на базата на поредица трудове за отделните геоложки епохи и системи. Последният научен труд на Г. Златарски, монографията "Геология на България", отпечатан след смъртта му, е високо оценен, а самият той получава признанието на

зрял учен с големи теоретични познания и практически опит

Научното творчество на Г. Златарски получава всеобщо признание. Той е избран  за член на Сръбската академия на науките, на Югославската академия на науките в Загреб, на Московското общество на природоизпитателите, на геоложките дружества в Белгия, Франция, Унгария и др. Към края на живота си проф. Златарски създава геоложка карта на България в мащаб 1:300 000, върху която е мислил още в младежките си години като "необходимост за геоложката наука и във връзка с търсенето на суровини". Смъртта прекъсва неговата полезна общонародна дейност твърде рано. Именитият учен умира на 9 август 1909 г. в Търново.
Проф. Георги Златарски се отличавал като личност с голямо обаяние, пленявал слушателите със своето сладкодумие и приказно красноречие и блестящо ораторско умение, ерудиция, знаене и можене. За тези негови качества в един свой пътепис за Рила народният поет Иван Вазов пише: "Знаменитият наш геолог професор Златарски, чието чукче е клъцнало по всичките скали на България ... ни държа лекция под дъжда върху миналото и бъдещето на Мусала."
 


2014 г., изложба "Първият геолог на България" в музея "Земята и хората"