Русофобски драсканици по паметта

Олга РЕШЕТНИКОВА,
"Столетие". ru

В навечерието на 70-годишнината от началото на Великата Отечествена война в София неизвестни лица изподраскаха паметника на Съветската армия, превръщайки фигурите на съветските бойци и на българските партизани в герои от американски комикси и филми.

От началото на 90-те години опитите за оскверняването на този паметник са непрекъснати - разделяйки се с комунизма, глашатаите на "новата демократична епоха" не криеха желанието си да заличат всичко, което им напомняше за собственото им недалечно минало. И като "пламенни революционери" бяха готови да разрушат "всичко докрай", без да се замислят какво би могло да се случи след това...

Българската общественост се раздели на две, като в защита на паметника застанаха не само членовете и симпатизантите на социалистите и комунистите, но и други хора, които просто виждат в монумента знак на уважение към страната и към армията, спасили света от фашизма.

През всичките тези години паметникът беше редовно почистван от мръсните надписи, бяха организирани и нощни дежурства, за да бъдат пресечени действията на осквернителите. Но от онези дни та до днес всяко "избухване" на русофобията в България непременно е съпроводено от кампания за унищожаване на именно този паметник - на Съветската армия. Със "задължителните" аргументи:

- това е паметник на армия, "поробила" българския народ;

- Съветската армия не е водила боеве на българска територия, затова и не трябва да има монумент;

- съветската система и националсоциализмът са синоними (тази теза получи по-голяма гласност след резолюцията на ПАСЕ, която поставя на една плоскост Сталин и Хитлер с цел да бъдат преразгледани резултатите от Втората световна война);

- ако ще се запази паметникът, това "би трябвало да стане" само като "експонат в музей на тоталитарното изкуство", т.е. той следва да бъде преместен от центъра на града някъде в покрайнините.

Последните цапаници дават основание да се разсъждава за нов етап на противопоставянето между защитниците и противниците на монумента. Неотдавна дори беше създаден "специален комитет" за демонтирането на паметника начело с Иво Инджев, известен с близостта си до американското посолство в София, както и с войнстващите си русофобски изявления. Не без помощта на своите могъщи покровители той издаде  в огромен тираж гнусната си книжчица "Течна дружба", със заглавие, естествено - в противовес на някога толкова популярния лозунг "Вечна дружба"... Презентацията на "творението" си Инджев направи непосредствено пред монумента. Можем само да се опитаме да си представим като "какъв герой" се е почувствал авторът, изливайки хули и ненавист направо в лицата на каменните войници...

Подлизурските му "чувства" и уверенията му в американофилия

бяха, разбира се, забелязани и оценени от когото трябва, затова и беше организирано безплатно (!) масово разпространение на книжката му по училища, ВУЗ-ове и учреждения.

Показателна е реакцията на повечето от българските средства за масово осведомяване - драскането върху паметника те се постараха да представят като "невинно младежко забавление", тъй като младите "не можели били да търпят рутината", затова и се били обръщали към пародията - с желание да шокират традиционалистите.

Органите на реда, разбира се, никого и нищо не видяха (а "събитието" се случи на две крачки от МВР), макар да е съвършено ясно, че "неизвестните художници" в своя творчески екстаз са лазили по паметника с часове. И издирването на "неизвестните извършители", сигурно ще се изненадате много, не дадоха резултати...

Представителите на опозицията предполагат, че сегашното оскверняване е сондаж за готовността на българското общество да приеме вече узрялото по принцип "по върховете" на държавата решение да бъде унищожен паметникът, което очевидно ще бъде осъществено след президентските и местните избори наесен. "Подготвя се историко-политическо "мероприятие", което да потвърди отделянето на България от нейните вековни цивилизационни традиции, връзки и опит", пише българският професор Чавдар Добрев. Прави впечатление, че поддръжниците на идеята за разрушаването на паметника старателно избягват да споменават факта, че Съветската армия е не само участник в световната антифашистка коалиция, но е и сила, изнесла основната тежест на войната, разгромила Хитлер и понесла най-големите жертви за освобождението на света от човеконенавистния фашистки ред.

Известно е, че България беше съюзник на Хитлер във Втората световна война, че нейната територия беше плацдарм на хитлеристите, че военните им кораби и подводници ползваха българските пристанища.

Българските власти услужливо изпълняваха всички разпоредби

на Берлин, хранеха хитлеристката армия, осигуряваха лечение и дори почивка на ранените на Източния фронт войници. Известни са и кръговете, които забогатяха от народната беда - както се казва, за едни брадва, за други - сватба... Самият Гьоринг покровителстваше българския елит, а

немският посланик в София изпълняваше ролята на генерал-губернатор

(също като днешния посланик на САЩ Джеймс Уорлик)... Но въпреки това - нито със сила, нито с каквито и да било кандарми властите не можаха да сформират нито една българска дивизия за поне символично участие в боевете срещу СССР. Българите не желаеха да воюват срещу руснаците! И никак не е чудно, че не се наложи съветските войски да воюват на българска земя - тях ги посрещаха с хляб и сол и ги поздравяваха като освободители! Не стреляха българските войници в нашите момчета...

Българите, впрочем както и всички народи в Европа, тогава добре знаеха кой и от какво ги е освободил. А знак на благодарността на народа стана паметникът на Съветската армия в София, издигнат в чест и в памет на подвига на руския войник. Не е трудно да се досетим кой не е искал да го има монумента и кой е живял, ненавиждайки паметника и всичко, свързано с него...

Днешните събития ясно показват, че в българското общество набират сили тези, които отхвърлят знаците на благодарност, завещани от предишните поколения. Разбира се, да има или не такъв или друг паметник на земята си решава само народът. Паметникът на Съветската армия е, слава Богу, не в гробище и няма да се преобърнат в могилите си момчетата, които дадоха живота си в борбата с фашизма и които днес биват поставяни на една плоскост с хитлеристите... Става дума за волята на българския народ - иска ли той паметника или не.

Но е повече от очевидно, че трябва да бъдат прекратени издевателствата над монумента. Защото не приляга на българите, един от древните християнски народи в Европа, да демонстрират нищета на духа и варварство. Даже за да угодят на задокеанските си господари...

От форума:

Алекс:

Иво Любомиров Инджев е завършил висшето си образование в Москва, в Института за Азия и Африка, където е учил история и арабски език (на какво ли са го научили там!?). До 1990 г. е агент на комунистическата българска държавна сигурност (ДС)... Българите не са искали да воюват срещу Русия, пише авторката. Аз ще ви кажа - българите просто не са искали да воюват и да умират, но да работят за пари от Третия Райх - да, разбира се! Ето, това е цялата им любов...

Четете Толстой, господа - ние обичаме хората за доброто, което сме направили за тях, и ги ненавиждаме за злото, което сме им причинили. Затова любовта ви към българските братушки е разбираема, толкова добро им направихме... Не е ли време да престанем с емоциите в политиката? Както се казва - нищо лично...

Gatekeeper

Нито една страна не е предавала (три пъти!) Русия, както го направи България. И не е чудно, че всякакви фашизоиди си позволяват да се подиграват над падналите съветски воини. Да би знаел Альоша, каква страна освобождава...

Потомствен руски воин

Не разбирам защо авторката се оправдава заради "братушките" - ако им е адвокат, да им поиска хонорар! А ако не е,  да не говори от тяхно име. Своите да защити! Руските запасняци живеят с нищожни пенсии и умират като мухи, пак заради "братята ни"... Юмрук за тези, които драскат по паметниците! И жалко за загиналите - ех, момчета, кой и защо ви прати там!

Коля от Одеса

Както в Украйна, така и в България русофобите живеят за сметка на американците. И добре си живеят! Сито...

Петев

За да е ясна ситуацията - по време на обсъждането на въпроса при столичната кметица Фандъкова, член на партията ГЕРБ,  Ангел Джамбазки от ВМРО предложи да бъде разрушен и паметникът на американските летци, бомбардирали София през 1943-1944 г., разрушили половината столица и убили много цивилни граждани. Въпросният паметник е издигнат преди година и половина с усилията именно на посланик Уорлик... Така че не всичко е просто и еднозначно... Всъщност през 1941-1944 г. България поддържа нормални дипломаически отношения с СССР - в София работи съветското посолство, в Москва - българското. А буржоазното правителство на Муравиев, сформирано на 2 септември 1944 г., скъсва отношенията с нацистка Германия и взема решение да й обяви война. Припомням това, за да може по-добре да се реагира на нападките на русофобите като Иво Инджев например и да не се действа първосигнално и контрапродуктивно. Щом говорим за историята, трябва добре да я познаваме.

Панайотов, Петър

... Днес в моята България на върха са боклуците. От най-различен вид. Сините демократи през 1999 г. пуснаха авиацията на НАТО да разбомби Югославия, сега дойде времето на най-сервилното правителство - на Борисов, чийто наставник е посланикът на САЩ Джеймс Уорлик. Това "правителство" торпилира всяко положително отношение към Русия. Казано е обаче - "Не им прощавай, Господи, те знаят какво правят"!

Потомствен руски воин

До Петев. Историята, та историята. Ти разкажи за днешния ден! И не за кръжока по интереси при кметицата, а по същество - кои сте вие и какво представлявате! Засега мнението ми за вас е такова - който е по-силен от вас, към него се прикачвате...

Агент 997

Почти всички средства за масова информация в България днес са под контрола на проамериканските управляващи кръгове, и лично се отчитат пред американския посланик. Така че им е лесно да омърсят историята и да се опитат да формират русофобски настроения, включително и чрез подобни планирани провокации. И макар че в България това все още не им се отдава изцяло, ето желаният отклик в Русия вече го има - вярваме... А това е тъжно.

Макар че трябва да помним - паметникът на Съветската армия в София и на Альоша в Пловдив вече 20 години след разпада на СССР са такива, каквито бяха издигнати. Което не може да бъде казано например за някои подобни паметници на територията на бившия СССР, в Прибалтика например.

Офицер

Не делете всичко само на черно и на бяло. Не можете ли да разберете, че и в България, и в Русия има борба между различни сили - едни протягат ръка към статуята на свободата, другите се чувстват част от славянската цивилизация. Тази борба разделя народа и у нас, и в България. И е глупаво да преповтаряме - българите ни предадоха три пъти, четири пъти... Някои са ни предали, други - не. Впрочем също като при нас, в Русия. А за любителите на историята - от октомври 1944 до 9 май 1945 г. българската армия рамо до рамо със съветската армия се сражаваше в Унгария, Хърватия, Словения, Австрия, дойде и до Виена. И загуби повече от 30 хиляди млади живота. В спомените на пълководците ни Толбухин, Бирюзов и на много други е отбелязана твърдостта и самоотвержеността на българските войници и офицери, тяхната армия изигра много важна роля в разгрома на последното немско настъпление на Източния фронт около езерото Балатон. А за крещящите срещу "българските предатели" съобщавам, че първият български партизанин Никола Парапунов е хванал гората на 22 юни 1941 г.... Да, нашите съюзници, американците, в своя си стил направиха кървави бомбардировки над София, но лично аз скланям глава пред малобройните български летци, защитавали града си и мирното население от тези варварски нападения. Мисля си, че тези, които все повтарят тезата за "българите предатели", знаят и други факти, които свидетелстват точно за обратното. Но правят това нарочно, със злоба, за да скарат окончателно руснаците и българите.

А на българите, които са в този форум, искам да кажа - подобни "наши" хора са или в умопомрачение, или са безпросветни,или пък са съзнателни провокатори, които не приемат никакви аргументи и факти и спорът с тях е безсмислен.

Нашата, братя българи, задача, е да не им позволим да объркат народите ни, да не позволим на духовните им наставници от Запад да сблъскат руснаците и българите. Да известна част от нашите два народа върви след тези "вдъхновители". Но повечето сме предани на заветите на Шипка и Плевен!

Читател:

До офицера. Благодаря за мъдрата позиция. Трябва да се говори, да се въздейства, да се убеждава. И "Столетие" върши много важна работа. Благодарим!

Любомир

Малко хора знаят, че англоамериканските бомбардировки над София са преустановени след застъпничеството на Сталин пред Рузвелт и Чърчил, по молба до Йосиф Висарионович от Васил Коларов и Георги Димитров. Иначе българската столица би била изцяло разрушена. Но защо руската страна не огласява този исторически факт, който би бил доста сериозен аргумент в информационната война срещу нашите две страни?

Офицер

Нима не всичко е ясно? Едни са окепазили паметника, други пък го почистиха. Защо някои се опитват да презират всички българи? Къде са думите ви на признателност към тези, които въпреки проамериканската власт, въпреки спецслужбите продължават да защитават Русия, нашите паметници, общата ни история? Макар че не съм съвсем сигурен, че ние и днес заслужаваме да ни обичат и защитават...

Затова нека все пак кажем от цялата си душа на тези българи, които са верни на заветите на Шипка и Плевен (а те са много!) - благодарим за верността!