Русофобите ни са станали българомразци

Нашенските русофоби за сетен път демонстрираха, че мразят Русия по-силно, отколкото милеят за България. Тази омраза ги дрогира дотам, че отричат дори оцеляването на страната си от ураганите на историята, стоварили се върху нашите земи. Превръщат се не просто във вандали, а направо в българомразци.  

Повод за тези заключения е Паметникът на съветската армия в София. Наскоро той за пореден път бе осквернен. Преди това предизборно се вихреха предложения за демонтиране на паметника и пасквили срещу него.

Защо отрицанието на паметника е антибългарщина? Документи и мемоаристика доказват, че към края на Втората световна война Великобритания и САЩ са готвели териториалната касапница на България като съюзничка на губещата хитлеристка Германия. През последните 30 години това старателно се укриваше от широката ни общественост. Най-общо казано, те са гласели два варианта за страната ни. Единият е бил тя да отстъпи своята част от Родопите и южната ни граница да минава малко под Пловдив. Това всъщност е териториално искане на Гърция, а Вашингтон и Лондон са били готови да го задоволят като възнаграждение за гърците, които са воювали срещу Хитлер. Страната ни щяла да бъде орязана териториално до горе-долу някогашното Княжество България. И сега Пампорово или Смолянско щяха да са гръцки.

Другият вариант е бил предложението да влезем в Балканска федерация во главе с Турция. Анкара трябвало да бъде възнаградена заpади неутралитета си по време на войната. По този вариант дори е започнала подготовка и Турция бе струпала 12 дивизии в Тракия, готови да влязат в страната ни, чиято южна граница съзнателно е била оголена за турското нахлуване.  

Така "цивилизованият Запад" е кроял да ни затрие като държава, да погребе независимостта ни, която тогава е наброявала едва 66 години. И при това да върне историята назад, като ни натика при този, който ни е гнетял и газил пет века.

Е, всичко това е спряно от Съветския съюз. След като разузнаването му надушило пъклените планове срещу страната ни, Москва обяви война на България на 5 септември, а на 8 септември Съветската армия влезе в България. Обективният прочит на историята показва, че точно появата ни съветските части у нас спира например нахлуването на турските части през Странджанския край. Без да воюва на наша земя, съветският воин е спасил страната ни от разпарчетосване. Впоследствие на Парижката конференция през 1947 г. съветската дипломация довършва това, което бе започнала съветската армия - съхранява днешната територия на България.

Разбира се, че Москва е действала най-вече заради националния си интерес - да изгради защитен вал със съюзни държави по цялата си западна граница от Балтийско до Черно море, след като винаги е била нападана именно от западна посока. Но този интерес изцяло е съвпаднал с българския. 

Замисълът на мемориала в София, както и на паметника на Альоша в Пловдив е бил да увековечат решаващата и победна роля на СССР във Втората световна война. Но от рентгена на историческия прочит откриваме и друг, чисто нашенски смисъл. Това са паметници на една държава и една политика, които са спасили страната ни от разчленяване в края на Втората световна война. Това всъщност са паметници и на оцелялата България.

Те се родеят и с мемориала на Шипка. Времето е извело следния алгоритъм на историческата ни участ: ако през 1877-1878 г. Русия ни е освободила от турското иго, през 1944-1947 г. Съветският съюз измъква България от англосаксонското й окасапване. Ако първия път руската страна е освободителка, втория път тя е спасителка. И след като сме неспособни сами да извоюваме националното си освобождение или сами да се спасим, поне да бъдем почтени към онези, които са направили това вместо нас.

Виждаме обаче, че между нас се намират и такива, които не мислят с помътнения си мозък, надрусан с дрогата на чужди интереси и внушения. Само че те правят ето какво. Когато хулят паметника (или на Альошата), те oхулват, че страната им се оказа опазена в сегашните й граници. Май им е по-мило тя да е била окастрена до размера на Княжество България, а вместо българско населението от Петричко до Малко Търново да се води гръцко, турско и вече северномакедонско.

Когато оскверняват тези монументи, те явно предпочитат държавата ни да е била затрита отново под турско управление, макар и федеративно.

Когато врещят за демонтаж на тези паметници, те не врещят ли за демонтиране на днешната българска територия? Във всеки случай явно врещят за демонтиране на историческата ни участ и памет. За тях явно е по-ценно българският етнос за пореден път да е бил осакатен и разкостен, но пък да бе попаднал в западната сфера на влияние, за да се "радва" на нейната демокрация  и правата й на човека.

Иконата на днешните ни западнофили Уинстън Чърчил не е криел, че ни мрази - не на последно място, защото сме били "племе със склонност към предателства". Опасявам се, че на нашенските русофоби не им стига акъл да се разпознаят в тази констатация. С отрицанието си към съветските паметници у нас те всъщност се отричат от историческата съдба на страната си. Опасявам се също, че не са дорасли да проумеят, че са станали българомразци.