Руски мотиви във "Фауст"

Валерий Кичин


Няколко часа преди това ние се срещнахме с бъдещия притежател на „Златен лъв” в градината на хотел „Екселсиор” – там, където в белите дърворезбовани кресла са седяли Фелини, Висконти и други италиански гении. Тук е преминала историята на световното кино.

Юмрук с четири пръста

Първо се проведе прес-конференция, запълнена с журналисти до последно. Изпускам въпросите и давам само отговорите, под формата на монолог.

Александр Сакуров: Всичко беше замислено още през 1980-та година. Аз смятам „Фауст” за основа на хуманитарната наука на XIX век. В Русия и Пушкин, и Достоевский, и Толстой са били повлияни от него и е трудно да си представим, как би изглеждала литературата, ако го нямаше Гьоте.
Но ние не направихме екранизация на Гьоте. Това е част от тетралогията със самостоятелен замисъл и собствена задача. Юрий Арабов написа сценарий, но когато го преведохме на немски и започнахме да се потапяме в реалиите на другата култура, се наложи да сменим много неща – включително и да се върнем към текстовете на Гьоте. Тогава пак ми направи впечатление колко особен език е немският. Твърд. Когато правех руската версия, не винаги се осмелявах да превеждам буквално репликите на героите. В оригиналната версия на Гьоте има твърди неща, които на мен лично, с моето славянско възпитание, не ми се е случвало да ги произнасям на глас.
За мен Фауст никога не е бил митологична фигура, а един истински, жив човек. По същия начин, както и другите герои от тетралогията ми – Хитлер, Ленин и Хирохито. Това са живи хора и тяхното място в историята е приложение към характера и личността им.
Изборът на средата, където протича действието, е принципно важен. Средата е част от драматургията. Финалът бе заснет в Исландия: тази земя оставя необяснимо впечатление. Там чувстваш дишането на нещо крайно. Сякаш най-страшното, което може да се случи на планетата ни, вече се е случило. Това е земя с тежко минало, нелеко настояще и трагично бъдеще. Местата, където снимахме, вече не съществуват – там стана вулканичното изригване, което парализира Европа.
Как стана художественото решение на филма ли? Чрез визуална достоверност. Ние я събирахме от живописта, графиката, спомените, мемоарите на руските и западни пътешественици, от любовта към немската култура. Чрез блестящата талантливост на моите актьори. Те са великолепни професионалисти и много сърдечни хора, аз отдавна исках да работя пак с тях.
Руските мотиви в тази история са важни за мен. Любовта към Европа и европейската култура в Русия винаги е била основополагаща. Ние, ако говорим за по-добрата част от сънародниците ми,  сме страна с фантастично високо ниво на културата. Погледнете: цялата световна литература е преведена на руски език и при това на какво ниво! Къде другаде има подобно нещо?
Ние винаги сме искали да бъдем, ако ще и по-малката, но сестра на европейците, макар че Европа често е отхвърляло това наше право.
Ако аз като режисьор превръщам Фауст от митологичен в реален герой, то би било странно, ако не подложех на същата трансформация и Мефистотел.
Аз смятам, че ролята на дяволското начало е наистина преувеличена. Ако ние считаме, че дяволът е паднал ангел и едновременно с това виждаме в него сериозен противник, то това не е ли вид заблуда? И не се ли опитваме да поставим между Бога и човека някакъв персонаж, на който при нужда да припишем всички проблеми? Ние не знаме, колко ниско може да падне човек, и всеки път се учудваме: защо той го направи! Защо той запали война, публично лъжеше пред народите, защо учените дадоха на хората знания, опасни за цивилизацията? А човек може да падне още по-ниско, да става все по-подъл и подъл...Ние няма как да установим граница на това. Най-ужасното е безкрайната способност на човека да предаде, забрави, да се остави във властта на заблужденията. Огромната работа, която хуманитарните мислители на света провеждат за да противодействат на тази обреченост на човешката натура, не винаги завършва с победа. Човекът не че е слаб – той е силно същество. Но той е СПОСОБЕН, разбирате ли. За това става дума в нашата тетралогия.

Способен ученик

Продължаваме разговора със Сокуров в градината на „Екселсиор”, сред сенките на великите италианци.

Вие сравнихте тетралогията си с юмрук, който има само четири пръста. Защо не включихте в изследването си и петата, не по-малко зловеща фигура - Сталин?

Сталин е просто ученик на Ленин, стигнал на практика до животинско възприятие на обществото и хората. Един вид животинска психофизиология. За художествената работа това не е от голям интерес. Макар да ми е ясно, че е ефектно да се покажат зверствата, гънките на характера на този човек.

Имам предвид друг ракурс: как подобен човек е бил в състояние да завладее такова количество мозъци.

На този въпрос отговор дава „Фауст”. Мъжете управляват обществото и ето така успяват да направят нещата! Всички решения се вземат на основата не на интелекта, не на препоръките на специалистите, хората на науката, а на мотивациите на мъжкия характер. Съвети, доводи – нищо няма влияние. Ние дълго убеждавахме Борис Николаевич Елцин да не започва война в Чечня. Имаше варианти за други решения! Аз не се съмнявах, че бунтът ще бъде потушен. Но главното беше, на каква цена това ще стане. В крайна сметка нито логиката, нито историческите примери можаха да променят нещо, единствено проработи стихията на волята. На основата на личните черти на характера бе взето решение: да се воюва! Виждате ли, това не е интелектуално решение. И при това е глобален проблем: обстоятелствата се усложняват, а мотивацията за решението им остава вътре в човешкия характер. За драмата, за Шекспир – това е невероятно! А за живота, за отговорността пред времето – това е задънена улица!

Класически формат

Във "Фауст" представяте огромен исторически срез на културите. Тази приемственост на културите е непоправимо нарушена в Русия. Много колеги след филма се учудваха: какъв е този странен формат на кадъра? А аз си мисля: възможно ли е те да не са гледали стари филми?

Разбира се, киното започна с 4:3. Това е една от бележитите случайности при форматирането на кадъра, едно много точно попадение. И разбира се, това е под влияние на живописта.

Звуковата структура на филма е уникална. Музиката е удивително добре балансирана с шумовете и с диалозите - звучи като единна симфония. Андрей Сигле е свършил огромна работа като композитор. Какво очаквахте от музиката?

Аз исках класически мотиви, музиката да има еволюционно начало. Да почувстваме, че преди съвременния композитор Сигле е имало прадеди, мелодиите да ни напомнят, че ние имаме тази опора! Това ни позволи да включим в музикалния контекст и съвременна тема, която звучи в сцената с хомункулуса и когата Фауст се среща с убития Валентин. Тази тема е написана по-рано – за филма „Баща и син”.


На какъв език ще излезе филма в Русия?

Сериозно мислим върху това. Преводът зад кадър припокрива важни нюанси от фонограмата. Субтитрите пък отвличат от действието. Още не сме решили, кой вариант да изберем.

Скръбно безчувствие

Във филма виждаме невероятни актьори и аз знам, че сте ги търсили дълго. Разкажете за Антон Адасинский, който играе Лихваря.

Той е от Петербург и живее в Дрезден. Създател е на театъра „Дърво” и е известен актьор, играещ пантомима. Дрезден му предостави помещение за театъра и възможността да работи.

Растат поколения, които даже и не могат да си представят, че Гьоте може да бъде екранизиран. Че в киното може да се мисли и това да доставя удоволствие...

...че може да се слуша разговора на хората на екрана и да разбираш, че тези диалози представят велика култура и велико наследство. Ние с Марина Кореневая (тя е забележителен преводач и се занимава с адаптацията към немски език) често излизахме от сценария и взимахме текстовете на Гьоте. А всичко това е смисли! Зрителят трябва да съхрани в себе си способността да чува смисъла. Да възприема текстовете и подтекстовете – именно това е художествената тъкан на произведенията. Хората сега свикнаха с най-простите „сериални” текстове! И ако някой подеме сериозен разговор, където зад всяка дума се крие емоция, философия, етика, то те губят интерес, те просто нямат желание да вникват и разбират.

Какви са следващите ви планове?

Документален филм, свързан с Втората световна война.


Александр Сакуров

Александър Николаевич Сакуров е роден на 14 юни 1951 г. в Иркутска област, в село Подорвиха, в семейството на военен. В периода 1969-1975 г. работи в Горковската телевизия като помощник, а по-късно и като асистент-режисьор. През 1974 г. Александър Сакуров завършва историческия факултет на Горковския университет, а през 1978 г. - факултета по режисура на Националния държавен университет по кинематография, където е бил в класа по научно-популярно кино на знаменития режисьор А.Згуриди. През 1978 г. Сакуров заснема дебютния си документален филм "Мария", който е представен заедно с още 11 други негови филма, заснети в рамките на девет години, едва в началото на перестройката през 1987 г.
Дипломната работа на режисьора, филмът "Самотният глас на човека", заснета по прозата на Андрей Платонов, през същата тази 1978 г. едва не е била унищожен, а през 1987 г. на кинофестивала в Локарно е удостоен с наградата "Бронзов леопард". Едва през втората половина на 1980-те Сакуров получава възможност да представи пред зрителите филмите, които винаги е искал да снима. От края на 1990-те работи върху филмовата трилогия, посветена на великите диктатори на ХХ век ("Молох", награда за сценарий в Кан) и "Телец".