Руски флотски офицер пазил в тайна съкровището си
50-те японски графики от ХVIII и ХIХ век може да се видят в старозагорската галерия
/ брой: 169
50 шедьовъра на японското изкуство УКИО Е (многоцветни графики, отпечатани върху копринена хартия от XVIII и XIX век) може да видят ценителите на екзотиката от Стара Загора. Сбирката, която е притежание на сливенската галерия "Димитър Добрович", се показва за пръв път пред широката общественост в пълния си блясък, след като почти 15 години е стояла "заключена" в депото.
"Японските художници не рисуват непосредствено от натура. Те създават върху листа нов, изменен свят, където господства идеята за подобие на всичко и законът за цялостното съобразяване с мисълта за непрекъснатото движение на заобикалящия ни свят. Линията в него е най-голямото вълшебство на японската гравюра...", коментира изкуствоведът доц. д-р Марин Добрев, директор на галерията-домакин. Той припомня, че УКИО Е започва да се развива още през XVI век в Поднебесната империя, но истинския си разцвет преживява 300 години по-късно, като се превръща в истински култ за импресионистите и постимпресионистите. Включените в експозицията автори са възможно най-добрите представители на това изкуство , сред тях греят имената Судзуки Харунобу (1725-1770), Тойокуни Утагава-Тойокуни I (1769-1825), Коцушика Хокусай (1760-1849), Андо Хирошиге (1797-1868), Китагава Утамаро (1753-1806) и др.
Сбирката има изключително интересна история, за нея спокойно може да бъде направен игрален филм или поне да се напише роман, твърди сливенският губернатор Марин Кавръков, който е горд, че по някакъв начин е допринесъл за запазването на това богатство. По думите му през далечната 1987 г., като служител на МВР, го потърсила Валентина Валентиновна Лебедева-Роменски, съпруга на руснака белоемигрант капитан Валентин Фьодорович Лебедев. Потърсила го, за да предложи откупка първоначално на 1-2, а след това и на 33 гравюри. Кавръков признава, че в първия момент недооценил видяното, но все пък потърсил мнението на специалисти, първоначално на местни художници, а след това и на столични познавачи. Те ахнали от съдържанието на овехтялата и протрита по ръбовете кожена папка, между чиито корици 75 години били пазени произведенията на майсторите. Оказало се, че гравюрите са били притежание на офицера от руския императорски флот, капитан втори ранг Лебедев, който след разгрома на ескадрата при остров Цушима (1905) попада в плен на наследниците на самураите.
Пленничеството се проточило, роденият в казашкото село Кочеровски руснак научил езика, академичната подготовка пък му позволила да оцени възможността да види и пипне с ръцете си шедьоврите. Постепенно станал притежател на 33 гравюри, които със сигурност не са купени само от едно място. Когато настъпил мигът за размяна на пленниците офицерът успял да пренесе с багажа си до Петербург и кожената папка. После дошла следващата война: Първата световна, след нея Революцията, Февруарската и Октомврийската, а след тях връхлетяла Гражданската... През всичкото това време капитан Лебедев е бил във въртопа на събитията като действащ офицер. От руския флот, а впоследствие и от бялата армия на генерал Врангел. За втори път в рамките на по-малко от двайсет години му се наложило да измине пътя от Петербург до Владивосток и Мурманск, а оттам обратно до пристанището на Одеса, откъдето с кораби армията е прехвърлена във Варна. Годината е 1921-а. От Варна последвало пътуване за Стара Загора, където бил единият от лагерите на белоказашкия корпус. Кога и как емигрантът попада в Сливен, защо остава там до кончината си през 1977-а - историята мълчи, но финалът е повече от благоприятен и за града, и за хората, които обичат изкуството.