Русия за "срещата на върха": Както и преди, киевският режим не успя да събере участниците на най-високо ниво

Посолството на Русия в България публикува първа реакция на висш представител на Москва за проведената в Киев среща "Украйна-Югоизточна Европа", на която присъства и нашият външен министър Велислава Петрова-Чамова.  
Въпрос към официалния представител на МВнР на Русия Мария Захарова: 
На 15 юли в Киев се проведе петата по ред „среща на върха“ Украйна - Югоизточна Европа. При това половината от лидерите на поканените държави не пристигнаха на събитието. Как бихте могли да коментирате това?
М.В.Захарова: Действително, киевският режим, както и преди, не успя да събере участниците на най-високо ниво. От деветте поканени страни (Албания, България, Гърция, Молдова, Сърбия, Словения, Република Северна Македония, Румъния, Хърватия, Черна гора) само половината бяха представени от първите лица. В качеството на „звезден“ гост се изяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, поемайки ролята на бдителен надзирател на всичко случващо се.
Впрочем, това сборище нямаше намерение да се отклонява от брюкселската „генерална линия“ на ЕС за продължаване на русофобските игрички и нарастване на конфронтацията с Русия. Това намери отражение в заключителната декларация, съдържаща призиви към затягане на санкциите срещу страната ни, увеличаване на военната и финансовата подкрепа за Украйна, съдействие за нейната евроатлантическа интеграция.
По смисъла си тя се различава малко от приеманите на подобни сборища антируски изявления. Нещо подобно беше, например, одобрено след поредното заседание на „коалицията на желаещите“, проведено два дни по-рано в Париж.
Формално „срещата на върха“ беше обвързана с учредения от Зеленски преди 5 години „празник“ - „Деня на украинската държавност“ (първоначално той беше привързан към Деня на покръстването на Русия 28 юли, но след промяната на църковния календар се измести на 15 юли). При това нито домакините, нито гостите дори не си спомниха за друга по-значима за Украйна дата - 16 юли 1990 година, когато е приета Декларацията за нейния държавен суверенитет.
Това не е изненадващо, тъй като в Киев отдавна забравиха за тържествено провъзгласените тогава основни принципи на украинската държавност - извънблоковия, неутралния и безядрения статут на страната. Именно на тази основа световната общност и призна по-късно независимостта на Украйна.
От трибуната на „срещата на върха“ от Урсула фон дер Лайен беше обявено отпускането на режима на Зеленски на още 1 млрд. евро - от двегодишния кредит от ЕС в размер на 90 млрд. евро - за изпълнение на подписаното от нея със Зеленски споразумение, насочено към по-нататъшното сближаване на военно-промишлените възможности на Украйна и ЕС и предвиждащо нарастване до края на 2026 година на съвместното производство, в това число на територията на Европа, на БЛА и системи за борба с тях. По този начин Европейският съюз се превръща в разпределител на военни поръчки в интерес на ВСУ за производство на продукти за нанасяне на терористични атаки срещу цивилни и гражданските обекти на Русия, което още веднъж доказва неговото нарастващо въвличане в конфликта.
Ръководството на ЕС открито използва подобни „срещи на върха“ като лост за принуда на балканските и другите държави да демонстрират лоялност към милитаристичните стремежи на евроатлантическите кръгове. Но тази „дисциплина на пръчката“ започва да се разпада.
В Европа расте броят на страните, публично признаващи се в неспособността си да поддържат ангажимента си към политиката на Брюксел за безкрайна помощ за Украйна. Става очевидна и несъстоятелността на множащите се регионални формати за придвижване на пукащия се по шевовете проект „анти-Русия“.
Няма също така съмнения, че обществеността на държавите от Югоизточна Европа прекрасно вижда същността на западните планове, които заплашват да разгърнат пълномащабен конфликт в Европа.