Русия връща старата си космическа слава

Откакто полетите на американските совалки бяха прекратени, Русия остана основната страна, към която са насочени надеждите на космическите държави както за транспорта до и от Международната космическа станция, така и за извеждането в Космоса на безпилотни и пилотирани апарати. Разбира се, Москва добре разбира своята роля и полага всякакви усилия за развитието на  космическата си програма. През миналата година тя извърши 37% от общо 78 изстрелвания на космически апарати по света.
В последните 10 дни се случиха две събития, които ще имат дългосрочно влияние върху космическите проекти в близкото бъдеще. Завършен бе големият експеримент "Марс 500" за имитация на полет до Червената планета в земни условия. Освен това бе изведен на орбита последният от спътниците "Глонас", с което руската GPS мрежа стана част от световните навигационни услуги. За пръв път руска ракета стартира от комсодрума Куру във Френска Гвиана, а бе ускорена и подготовката за един на пръв поглед екзотичен проект на Русия - построяването съвместно с Индонезия на нов космодрум на... един от островите на Нова Гвинея. Екзотиката обаче отстъпва място на практичността, ако напомним, че колкото по-близо до екватора е даден стартов комплекс, толкова по-лесно е извеждането в орбита на космически апарати, защото се използва въртенето на Земята и може да се изведе в Космоса двойно повече товар с по-малко гориво.

Шестимата марсонавти дават пресконференция след "кацането" си на Земята

В Москва "се завърнаха" първите марсонавти 

На 4 ноември т.г. в Москва завърши експериментът "Марс 500", чиято цел бе пълно имитиране на пилотиран полет до Червената планета. Европейската космическа агенция (ЕКА) предаваше пряко събитието.
"Марс-500" е руски космически експеримент с широко международно участие, главен партньор е Европеската космическа агенция. Експериментът бе проведен под ръководството на Руската космическа агенция и Руската академия на науките. Проектът стартира на 3 юни 2010 г. В течение на 520 денонощия 6-членен екипаж имитира изцяло полет до Марс, като бе изолиран напълно в специален "космически кораб" с експериментални модули и условия, максимално близки до реален полет. "Марс 500" е осъществен от Института за медико-биологически проблеми при РАН на територията на Москва и е струвал около 15 млн. долара. Главната му цел е да бъде проучено въздействието на евентуален дълъг полет при свръхнатоварване и стрес върху психиката и здравословното състояние на човека. Паралелно са правени опити с маймуни (макаки), за да се види как въздейства космическата радиация върху живия организъм при продължително пребиваване в Космоса. Новите методи, които са използвани за изследване на марсонавтите, ще бъдат внедрени в руското здравеопазване.
Рекордът за най-дълъг престой в Космоса досега принадлежи на руския космонавт Валерий Поляков, който прекара на старата космическа станция "Мир" 437 денонощия от януари 1994 г. до март 1995 г. Участниците в "Марс 500" подобриха рекорда, като - макар и наужким - прекараха в Космоса 520 денонощия. В състава на екипажа участваха трима руснаци - командирът Алексей Ситев, лекарят Сухроб Камолов и изследователят Александър Смолевски, както и трима чужденци - французинът Роман Шарл (бординженер), италианецът Диего Урбина (изследовател) и китаецът Ванг Ю (изследовател). Директор на проекта е руският летец-космонавт проф. Борис Моруков - лекар и учен, изобретател, летял през 2000 г. на американската совалка "Атлантис" с две излизания в открития Космос. Шестимата участници в експеримента ще получат парично възнаграждение от около 100 хил. долара.
Според първите изявления на специалистите, под чийто контрол е преминал експериментът, у "марсонавтите" след "кацането" е установен забавен обмен на веществата. А това означава, че при дълъг полет количеството продукти, които е необходимо да бъдат взети в кораба, може да бъде по-малко, тъй като организмът няма нужда от тях. При това обаче се намалява активността на космонавтите. По време на експеримента от 12 до 23 февруари т.г. трима от членовете на екипажа "са слезли" на Марс в специален марсиански модул, за да вземат проби от "повърхността" на Червената планета. В това време е била моделирана дори ситуация, в която един от марсонавтите "е счупил" ръката си. Освен това е установено, че при възникване на пожар в затворено пространство може да се използва аргон за снижаване на количеството кислород без оспасност за човека.
Преди средата на 2010 г. са били осъществени два предварителни етапа на проекта - с изолиране на "космонавти" в течение на 14 и на 105 денонощия. Пилотиран полет до Марс едва ли ще има по-рано от 2035 г., смятат специалистите, защото такава мисия би погълнала огромни финанси, освен това преодоляването на множество технически проблеми изисква много дълъг период на подготовка. Поради голямото разстояние между Земята и Марс (от 55 до 400 млн. км) полетът би продължил повече от година.

Руският "Глонас" обхвана планетата

На 9 ноември т.г. Земята бе напълно обхваната от руската мрежа навигационни спътници "Глонас" (Глобална навигационна система), предназначена за оперативно осигуряване със спътникова информация на неограничен брой ползватели на земята, в океаните, въздушния транспорт и в Космоса. Достъпът до гражданските сигнали на "Глонас" във всяка точка на земното кълбо се предоставя на потребителите безвъзмездно и без ограничения. Създадени са възможности и за внедряване в Русия и в други страни на технологиите, използвани при създаването на "Глонас", срещу заплащане.  
Основа на системата са 24 спътника, които летят на над 19 000 км над Земята в три орбитални плоскости. Принципът, на който работи системата, създадена от Федералната космическа агенция Роскосмос и предприятието "Руски космически системи", е аналогичен на този на американската навигационна система GPS - единствената друга глобална спътникова система. (ЕКА и Китай в момента разработват свои навигационни системи - "Галилео" и "Компас"). Основната разлика на "Глонас" със системата GPS е в това, че руските спътници при движението си на орбита не са в синхрон с въртенето на Земята, което ги прави много по-стабилни. Те не се нуждаят от допълнителни корекции за времето на своето съществуване. Тези спътници обаче имат по-кратък срок на годност и трябва да се подменят по-често от американските.
Първият спътник "Глонас" е изведен на орбита от СССР на 12 октомври 1982 г., а комплектът от 24-те основни спътника е влязъл в действие през декември 1995 г. След това обаче поради липса на средства за подмяна на спътниците през 2001 г. на орбита са останали само 6. Същата година е взето правителствено решение до 2009 г. да бъде възстановен броят на 24-те спътника за глобален обхват на планетата. Към септември 2010 г. на орбита са работели вече всичките 24 основни апарата. Към октомври 2011 г. общият брой на спътниците "Глонас" е доведен до 27.
И така, на 4 ноември т.г. с ракета носител "Протон-М" около Земята е изведен още един спътник от мрежата "Глонас", с което сигналите от системата обхващат напълно планетата. С въвеждането на руския GPS Москва заема своето място в световния пазар на космически услуги, който се оценява общо на 260 млрд. долара. Предстои оборудване на обществения транспорт в Москва с датчици "Глонас", което ще струва около 63 млн. долара. 6000 трамваи, автобуси и тролеи ще бъдат оборудвани тази година, останалите 2000 - през 2012-а. Акцията ще включва също мониторинг на градския трафик и оборудването на всички спирки с електронни табла. Според експертите изпозването на спътниковата навигация в московския транспорт ще намали задръстванията с 30-40 на сто. 

Стартове от екватора са много по-изгодни

На 21 октомври 2011 г. от космодрума Куру във Френска Гвиана за пръв път бе изстреляна руска ракета носител - модернизиран "Союз-СТ". Ракетата изведе на орбита два спътника от европейската навигационна система "Галилео". Така за пръв път в историята на космонавтиката руска ракета стартира от площадка извън пределите на бившия СССР. Досега Русия ползваше единствено космодрума в Байконур (Казахстан) и своя в Плисецк.
Това обаче е само началото. Очаква се през декември от Куру да стартира "Союз" с шест европейски спътника. Всяка година от френския космодрум да излитат поне 2-4 руски ракети. Космодрумът във Френска Гвиана е построен от Европейската космическа агенция, която вече е поръчала 23 ракети от Русия, тъй като руските космически ракети носители са много по-евтини от европейските "Ариана".
Има и още нещо. През 2007 г. Русия и Индонезия сключиха предварителен договор за построяването на нов космодрум на близкия до екватора о. Биак до Папуа - Нова Гвинея. Джакарта вече е вложила в проекта над 25 млн. долара. Русия пък предлага уникална технология за старт на космически ракети от въздуха. Общо съоръжението ще струва около 810 млн. долара. За разлика от наземните стартови площадки, въздушният старт не изисква огромна инфраструктура и скъпи системи за сигурност. Тази технология би позволила дори на страни, които нямат космодруми, да пускат свои спътници.
Паралелно с това Русия до три години ще завърши още един свой нов космодрум - Восточний, в Амурска област на Далечния изток. Той трябва да замени ветерана Байконур и да осигури пълна независимост на страната в космическите й дейности.