Русия реформира вузовете си

Сериозна битка с некачествените висши училища  води правителството на Руската федерация. От септември 2013 г. със закон вузовете в страната бяха задължени всяка година да преминават през мониторинг за качеството на обучението. Мониторингът се осъществява от експертни групи на специална Междуведомствена комисия за оценяване на вузовете. Оценяването се извършва по 6 критерия - среден бал от единния държавен изпит за завършване на висше образование, размер на собствените средства от научна и конструкторска дейност, дял на обучаваните чуждестрани студенти, средна заплата на преподавателите, осигуреност на вуза с образователна площ и реализация на завършилите студенти. Висшето училище се смята за ефективно, ако покрива определени прагови стойности по поне три от критериите.
След мониторинга там, където има нужда, се дават препоръки и определен срок да бъдат изпълнени. За изпълнението на препоръките следи Службата за образователен контрол (Рособрнадзор) към Министерството на образованието и науката на РФ, която дава и акридетациите. С промяна в Закона за образованието в Руската федерация, който влезе в сила от 1 септември 2013 г., на тази служба бяха дадени правомощия сама и без решение на съда да спира приема във вузове, които не отговарят на критериите за качество (дотогава отнемането на акредитацията и закриването на висши училища ставаше с решение на съда). Фактически Рособрнадзор се превърна в "гуверньор" във висшето образование по подобие на Централната банка в банковата система, която издава и отнема лицензите в сектора. Ако препоръките не са изпълнени, на висшето училище се отнема държавната акредитация и приемът на студенти в него се прекратява. Санкциите невинаги засягат цялото висше училище и могат да се наложат на негови филиали, факултети или специалности. Студентите от закрити вузове се прехвърлят към други в същото образователно направление и със същите такси. Целта на предприетите мерки е да бъдат ограничени

 "канторите за издаване на дипломи без покритие"

в каквито са се превърнали много от вузовските звена - особено частни, в силно раздутата в последните 20 години университетска мрежа в страната. 
За пръв път мониторинг бе направен през 2012 г., но в него участваха само държавните висши училища - 541 вуза и 994 филиала. От тях бяха посочени 30 университета и 262 филиала, които са неефективни и се нуждаят от реорганизация. По данни на Министерството на образованието и науката, в Русия съществуват 593 държавни висши училища с 1376 филиала и 486 недържавни с 682 филиала.
В мониторинга през 2013 г. участваха 934 вуза и 1478 филиали. Посочени бяха над 500 висши училища, в които са установени "признаци на неефективност", на 373 бе препоръчана реорганизация, от тях държавните са само 7. В крайна сметка за учебната 2013/2014 година бе отнета акредитацията на около 300 висши училища.
Тази година експертите на Междуведомствената комисия препоръчват реорганизация на 100 вуза. Осем държавни и регионални висши училища с 206 филиала и 85 частни с 226 филиала се нуждаят от реорганизация, посочи комисията. Установени са случаи например, в които 600 студенти задочници се обучават от 10 преподаватели. Министърът на образованието и науката на Русия Дмитрий Ливанов вече изпрати в редица висши училища, които са на подчинение на министерството, препоръки за прекратяване на приема на студенти в общо 171 филиала. Ако вузовете въпреки препоръката приемат студенти, ще бъдат предприети дисциплинарни мерки спрямо ректорите. Тази година нулевият прием не се отнася за техническите специалности, уточни Ливанов. Съкращенията засягат филиали, които не отговарят на изискванията за качество - основно непрофилирани специалности в техническите висши училища, както и филиали, които обучават в икономически и хуманитарни направления. Нулевият прием е съгласуван с местните власти на регионите и ако те преценяват, че и тази година има нужда в посочените вузове да бъдат приети студенти, мерките не се прилагат.
Реформата обаче не е само санкции за неефективност. Тя включва и стимулиране на най-добрите. Неотдавна министър Ливанов обяви, че най-добрите висши училища ще получат 1,3 млрд. рубли за финансиране на студентски проекти и инициативи. За тези пари се обявява конкурс и тази година в спечелилите попадат общо 155 висши училища, всеки от които ще получи до 15 млн. рубли.   
Преди десетина дни на среща с Руския съюз на ректорите Дмитрий Ливанов заяви, че за последните години финансирането на висшето образование в Русия е увеличено 20 пъти, но качеството му трайно върви надолу. Тази година в държавния бюджет за вузовете са заделени 470 млрд. рубли (24,2 рубли са един лев), което е точно 20 пъти повече от субсидията през 2000 г. Тази година средната заплата на преподавателите стана вече 125% от средната за съответния регион, а до 2020 г. трябва да достигне 200%. Главният проблем според Ливанов е, че при такъв стремителен ръст на финансирането повишаване на качеството не се забелязва. 
От думите на министъра се разбира, че Русия - макар да е огромна страна,

има остри демографски проблеми

сходни с тези на България. Ако през 2003 г. випускниците на руските вузове са били 1,4 милиона, тази година те са само 650 хиляди! Общо студентите през 2008 г. са били 7,5 милиона, а през 2014 г. са 5,7 милиона. Очаква се тенденцията да продължи, а това предполага сериозно преструктуриране на мрежата от висши училища и... сериозно съкращаване на преподаватели. Според Ливанов дефицитът на руски студенти ще се преодолява за сметка на привличането на повече чуждестранни. Обаче, за да идват чужденците да учат в Русия, трябва да се повиши качеството на образованието, защото с халтурни и некачествени програми чуждестранни студенти няма да привлечем, заяви Ливанов.      
Реформата предвижда съществени промени и по отношение на самото обучение. Ще бъдат увеличавани местата за прием в образователната степен "бакалавър", която е с по-приложна насоченост. Стъпки вече са предприети - ако миналата година бройките за прием за бакалаври са били 4000, тази есен ще са 25 000 и постепенно ще бъдат увеличавани всяка година.

Много висши училища няма да обучават в степените "магистър" и "доктор"

Т.нар. наблюдателни съвети (настоятелства) към вузовете ще имат участие при избора на ректор и ще бъдат нещо като бордовете на директорите в предприятията. Освен това наблюдателните съвети трябва да помогнат на водещите руски вузове да заемат достойно място в световните рейтинги на университетите. Според Ливанов, поне 20 от руските вузове могат да са равностоен конкурент на водещите университети в света. В тяхна подкрепа през 2014-2016 г. държавата ще задели целево 45 млрд. рубли по специална програма "5-100". Целта е към 2020 г. поне 5 руски вуза да се наредят в топ-100 на университетите в света.
Освен задължителния мониторинг се предвижда и промяна в системата за акредитация на вузовете и на образователните програми. Поставени са няколко целеви задачи пред висшето образование - повишаване на качеството на математическото образование, реализиране на програмата за педагогическото образование, засилване на практическата ориентация на инженерното образование, подготовка на кадри за
отбранително-промишления комплекс.
По думите на Ливанов, повечето некачествени висши училища са от частния сектор, както и в многочислените филиали, които са наплодили държавните вузове. Това според министъра се отнася главно за филиали, които подготвят студенти в областта на социалните и хуманитарните науки и за нетипични социални и хуманитарни специалности, открити в техническите висши училища. Самите ректори признават, че много преподаватели се числят в състава на няколко вуза, а всъщност щатните са много по-малко от посочваните при акредитацията. Това пречи и на научната работа. От общо около 300 000 преподаватели едва 40 000 имат поне някакви цитируеми научни трудове. Преподавателите трябва да се намират в "своя" университет през цялото време, а не да ходят да четат лекции из други вузове, заяви Ливанов. Трябва

да се прекрати съществуващата профанизация на висшето образование

заяви Ливанов. Ако вузът или филиалът са технически, те трябва да обучават студенти в областта на техническите науки, а не юристи, икономисти или социолози. Всяка година вузовете бълват хиляди уж висшисти, които работят после като продавачи и таксиджии. Оправете се сами или ние ще направим това без вас, отсече министърът.
Досега Рособрнадзор даваше акредитация на всеки, който я искаше, оттук нататък акредитация на висши училища, в които няма гарантирано качество, няма да се дава, категоричен бе Ливанов. Освен това частните вузове вече няма да издават държавни дипломи. Тези вузове могат да водят всякаква образователна дейност, за която има търсене, но дипломите им няма да носят държавния печат. 



Най-добрите в рейтинга на руските вузове

1. Московски държавен университет "М. В. Ломоносов"
2. Санкт-Петербургски държавен университет
3. Национален изседователски ядрен университет "МИФИ"
4. Национаен изследователски университет МФТИ
5. Новосибирски национален изследователски държавен университет
6. Руски университет на дружбата между народите
7. Московски национален изследователски технически университет "Н.Е.Бауман".
8. Томски национален изследователски държавен  университет
9. Томски национален изследователски политехнически университет
10. Санкт-Петербургски национален изследователски политехнически политехнически университет