Русия променя стратегията в Централна Азия

Този април в руския град Казан се проведе редовната среща на междуправителствения съвет на Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Участваха (отляво надясно) председателят на съвета Михаил Мясникович, арменският премиер Никол Пашинян, беларуският Роман Головченко, руският Михаил Мишустин, казахстанският Аскар Мамин и киргизският Улукбек Марипов.

Екатерина Золотова
"Геополитикъл фючърс"

Централна Азия все още остава критичен регион за Москва. Това е буферна зона, разделяща Русия от Китай и от останалата част от Азия. Особено важен е Казахстан, който няма естествени граници с Русия.
За Москва е важно да защити своя значителен индустриален потенциал, концентриран по казахстанската граница, както и транспортни пътища, свързващи централната част на Русия със Сибир и Далечния изток, които преминават или близо до Казахстан, или директно през неговата територия. Централна Азия има потенциала да се превърне в един от най-бързо развиващите се региони в света в производството и транспортирането на нефт и въглища. И затова привлича вниманието на външни играчи като САЩ, Иран, Турция и Китай.
До 2020-а година обаче Русия нямаше съгласувана стратегия за Централна Азия. Действията ѝ понякога бяха хаотични и некоординирани. Като цяло тя се опита да запази влияние в Централна Азия, като предоставя заеми или засилва военното си присъствие там.
Тази политика често се натъкваше на критики от страните от Централна Азия, които току-що бяха получили независимост и не искаха да я загубят в замяна на руските заеми. Тя също бе непопулярна сред много руснаци, които бяха недоволни не само от големия брой мигранти от Централна Азия, но и от факта, че правителството предоставя помощ на тези републики, вместо да подкрепя собствената им слабо развита икономика.
Почти 30 години по-късно Кремъл осъзнава необходимостта от по-обмислена и балансирана политика спрямо Централна Азия. Сега страните там вече не се разглеждат като изгубени части от Съветския съюз, а като напълно независими държави със свои външнополитически отношения.

Има няколко причини за промяна

в мисленето на Русия. Първо, нарастваща конкуренция: Москва вече не е единственият важен търговски партньор и кредитор на Централна Азия. Второ, Русия стигна предела на западната си стратегия и видя, че е подложена на засилен политически натиск на този фронт. Трето, Кремъл осъзна, че предишната му политика спрямо Централна Азия не е била много ефективна и че по същество е игнорирал териториалните конфликти в региона, които днес заплашват да се разпалят отново. В стария политически арсенал на Русия липсва механизъм за разрешаване на потенциални военни конфликти, като сблъсъка между Таджикистан и Киргизстан през пролетта. Руското военно участие беше невъзможно, защото Москва предпочита да поддържа добри отношения с всички страни. Освен това изпращането на руски миротворчески войски в региона вероятно ще предизвика реакция от Запада.
Но други фактори вероятно също са играли роля. Пандемията подчерта всички съществуващи и потенциални опасности. Освен това администрацията на Байдън се върна към т.нар. стратегия C5+1 (пет централноазиатски републики плюс САЩ) и започна да обсъжда възможността за създаване на военни бази в Централна Азия след изтеглянето на войски на САЩ и НАТО от Афганистан. Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган също предложи да се увеличи значението на Съвета за сътрудничество на тюркоезичните държави.
Детайлите за новия руски подход все още трябва да бъдат финализирани, но той ще бъде приложен чрез Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Важно е Русия да покаже, че сътрудничеството с нея или в рамките на проекти под нейно ръководство е процес, полезен и за двете страни, като нейните партньори няма да загубят независимост, а по-скоро ще увеличат своето влияние.
Промени се и военният аспект. Москва вече не се стреми да разполага своите въоръжени сили в Централна Азия и предпочита да създаде там такава основа за разпределение на ангажименти и сътрудничество, в което всяка от страните

да се чувства важна и пълноценна участничка.

Ако тази нова стратегия се окаже жизнеспособна, Русия ще увеличи значението си в региона с минимални усилия. По-важното е, че ако го направи, това няма да предизвика възражения от трети страни. Китай няма да се противопостави на това, тъй като Пекин се нуждае от стабилна Централна Азия, за да приложи своята стратегия "Един пояс, един път". Ако страните от Централна Азия образуват единно икономическо пространство, транспортирането на стоки ще бъде свързано с по-малко бюрократични пречки.
И накрая: ако ЕАИС се превърне в платформа за преговори, където Русия няма да доминира, тогава западните страни няма да имат причина да заплашват проекта със санкции.
Такава стратегия обаче предполага, че Русия ще увеличи влиянието си, но няма да има пълен контрол. Ще трябва да разбере, че не винаги ще успява да се налага. Единственият въпрос е дали Москва има достатъчно търпение и време за прилагане на новата стратегия. /БГНЕС