Русия непрекъснато настоява за договаряне и общи действия със Запада

По време на визитата си във Франция руският президент Владимир Путин даде интервю за френския вестник "Фигаро". Предлагаме със съкращения част от разговора, в който Путин излага гледната точка на Русия по най-важните за момента световни теми.

- Прилагането на Минските договорености за Украйна, струва ни се, днес е в задънена улица. Успяхте ли с президента Макрон да постигнете прогрес по пътя на урегулирането на конфликта?
- Прогрес по урегулирането на всякакви конфликти, включително на този в Югоизточна Украйна, може да постигнат преди всичко и главно страните в конфликта. В Югоизточна Украйна става дума преди всичко за вътрешен, украински конфликт. Той започна след неконституционното, силовото завземане на властта в Киев през 2014 г. Тук е източникът на всички проблеми. Най-главното, което трябва да се направи - страните, замесени в конфликта, да намерят сили да се договорят. Както се казва, топката е в полето на официалните киевски власти. Те трябва да се погрижат да изпълняват тези Мински споразумения.
- Може ли Русия да излезе с инициатива, за да настъпи примирие?
- Ами че ние непрекъснато излизаме с такава инициатива! Смятаме, че главното е да се оттеглят въоръжените сили от границата на контакта. Днешните украински власти непрекъснато се позовават на факта, че там се стреля. Докато войските, тежката техника не са раздалечени, винаги ще се стреля. Трябва да се изведе тежката техника.
Второто, в политическата сфера трябва в края на краищата да се внедри приетият от украинския парламент закон за особения статут на тези територии. Законът е приет, но досега не е влязъл в действие.
Приет е закон за амнистия, президентът не го е подписал. В Минските споразумения е написано, че трябва да има социална и икономическа реабилитация на териториите на непризнатите републики. Вместо да направят това, украинските власти въвеждат блокади. При това блокадата въведоха радикалите, блокирайки жп линиите. Украинският президент уж отначало осъди това и каза, че ще въведе ред, но после официално сам с указ се присъедини към тази блокада. Как в такива условия може да се говори за развиване на ситуацията към по-добро?
- Нека за малко да забравим Европа, за да поговорим за Близкия изток и преди всичко за Сирия. Какви са според вас основните решения, за да може страната да излезе от дългогодишната война?
- Преди всичко бих искал да отбележа конструктивния подход на Турция и Иран, с които заедно постигнахме прекратяване на огъня, и, разбира се, на сирийското правителство. Това би било невъзможно да стане и без т.нар. сирийска въоръжена опозиция. Това беше първата много важна, много сериозна крачка по пътя на мира.
Втората, не по-маловажна стъпка бе договореността за т.нар. деескалация. Сега става въпрос за четири зони. За нас това е много важно по пътя към мира, защото, без да се прекратят кръвопролитията, е невъзможно да се говори за политически процес. Сега пред всички нас стои задачата технически, дори технологически да се завърши процесът на създаване на тези зони за деескалация, трябва да се договорим за границите на тези зони, за това как ще функционират там институциите на властта, как ще бъде организирана връзката на тези зони с външния свят. Отчасти за това днес говори и президентът Макрон, когато стана дума за хуманитарните конвои. Като цяло той е прав и тук също имаме допирна точка, по която можем да поработим с френските колеги.
Аз обаче не искам - и това е много важно, тези зони да бъдат някакъв първоначален образ на бъдещото териториално разделение на Сирия. Обратното - разчитам, че ако там настъпи мир, хората ще взаимодействат с официалните сирийски власти. А следващата стъпка е чисто политическият процес на примирие - изработване на конституционни правила, конституция и произвеждане на избори.
- Предвиждате ли политическо бъдеще за Сирия без Башар Асад?
- Не смятам, че съм в правото си да определям политическото бъдеще на страната с Башар Асад или без него. Това е работа изключително на сирийския народ. Никой няма право да присвоява някакви прерогативи, принадлежащи изключително на народа на една или друга страна.
Обвиняват правителството на Асад в използване на химическо оръжие. След като се случи това събитие, веднага предложихме на нашите американски партньори и на всички, които смятат това за целесъобразно, да извършим инспекция на летището, от което уж са излетели самолетите с химическо оръжие. Ако това химическо оръжие беше използвано от официалните военни структури на президента Асад, на летището неизбежно би имало следи, съвременните средства за контрол биха ги фиксирали със сигурност. Всички обаче отказаха да участват в такава проверка.
Предложихме проверка и на мястото, където уж бил нанесен ударът с химическо оръжие. И това отказаха, като казаха, че там е опасно. Според мен това беше направено с една цел - да бъде обяснено защо трябва да бъдат наложени допълнителни мерки за въздействие върху Асад, в това число и военни. Това е всичко. Не съществуват никакви доказателства за използване на химическо оръжие от Асад. Дълбоко сме убедени, че това е просто провокация - Асад не е използвал такова оръжие.
- След избора на Доналд Тръмп мнозина изказаха съображенията си за нов етап в руско-американските отношения. Тези отношения обаче не ознаменуваха нов старт. Цитирам: "Има руска заплаха" - това беше казано на последната среща на НАТО. Разочаровани ли сте от такова отношение от страна на САЩ?
- Не. Не сме и очаквали нищо особено. Президентът на САЩ провежда традиционната американска политика. По време на предизборната кампания чухме намеренията на вече встъпилия в длъжност президент г-н Тръмп да нормализира руско-американските отношения. Казваше, че няма накъде да са по-лоши, помним това.
Но ние разбираме и виждаме също така, че вътрешнополитическата ситуация в САЩ се развива по такъв начин, че хората, които загубиха изборите, не искат да се примирят и за съжаление най-активно използват във вътрешнополитическата борба антируската карта с измислени предлози.
Ние не бързаме за никъде, готови сме да чакаме, но много разчитаме и се надяваме, че нормализирането на руско-американските отношения все някога ще се случи.
- В идеалния случай, какво бихте очаквали от САЩ, за да се нормализират отношенията с Русия?
- Идеален свят няма и условно наклонение в политиката не съществува. Добре е известно, че САЩ днес харчат за военната сфера, за отбрана повече от бюджета на всички страни в света, взети заедно. Затова аз прекрасно разбирам американския президент, когато той иска да предложи на своите съюзници от НАТО да поемат част от финансовата тежест. Това е много прагматичен и разбираем подход. Какво обаче ме заинтересува? На срещата на НАТО казаха, че алиансът иска да изгради добри отношения с Русия. Защо тогава увеличават военните разходи? Срещу кого се канят да воюват? Има известно вътрешно противоречие, но нас това не ни интересува, това е въпрос на НАТО, да си го решават. Ние осигуряваме собствената си отбранителна способност и правим това стабилно, с перспектива за бъдещето, ние сме уверени в себе си.
- Но и вашите съседи искат да осигурят своята сигурност благодарение на НАТО. За вас това е ли знак на недоверие?
- За нас това е знак, че нашите партньори и в Европа, и в Щатите провеждат недалновидна политика, те не гледат със стъпка напред - нямат такъв навик, загубили са го. Когато СССР прекрати съществуването си, западните политици казваха, без това да е записано на хартия, но със сигурност, че НАТО няма да се разширява на изток. А някои немски политици дори предлагаха да се направи нова система за сигурност в Европа с участието и на САЩ, и на Русия впрочем. Ако това тогава беше направено, нямаше да ги има проблемите, с които се сблъскваме в последните години, а именно - разширяването на НАТО плътно до нашите граници, придвижването на военна инфраструктура плътно до нашите граници. И САЩ може би нямаше да излязат едностранно от Договора за противоракетна отбрана - този договор бе крайъгълен камък на днешната и бъдещата сигурност. Нямаше вероятно да се строят елементи на ПРО в Европа - в Полша, в Румъния, което без съмнение създава заплаха за нашите стратегически ядрени сили и нарушава стратегическия баланс - което само по себе си е крайно опасно за международната сигурност.
Трябва обаче да изхождаме от това, което е. И да помислим какво искаме в бъдеще. Мисля, че всички искаме сигурност, спокойствие, благополучие и сътрудничество. Значи не трябва нищо да се нагнетява, да се измислят митологични руски заплахи, някакви хибридни войни и т.н. Сами ги измисляте, а след това сами себе си плашите и отгоре на всичко на такава основа формулирате политически перспективи. Няма в такава политика никакви перспективи. Перспектива има само в едно - в сътрудничеството във всички направления, вкл. по въпросите на сигурността.
Днес кой е главният проблем в областта на сигурността? Тероризмът. Взривяват в Европа, взривяват в Париж, взривяват в Русия, в Белгия, в Близкия изток тече война - ето за какво трябва да се мисли, а ние все разсъждаваме какви заплахи създавала Русия.
- По въпроса за тероризма и ислямизма вие казвате, че може да се направи повече. Какво конкретно може да направи Русия? И защо не става обединяването на усилията съвместно с Европа да се постигнат целите?
- Питайте Европа - ние искаме. Още на 70-годишнината на ООН от трибуната на ООН призовах за обединяване на усилията на всички страни в борбата с тероризма. Но това е много сложен процес.
Разговарях по телефона с президента Тръмп, той изцяло поддържа идеята за създаване на зони на деескалация. Сега мислим за това как да защитим интересите на всички страни в района на сирийския Юг - на Йордания, на Израел, на самата Сирия. И безусловно сме готови да се вслушаме в мнението на САЩ и на нашите европейски партньори. Но трябва да се води конкретен диалог, а не да бърборим за някакви взаимни претенции и заплахи, трябва да се заемем с работа на практика.
- Подозренията, че Русия се намесва в избирателната кампания в САЩ, предизвикаха истинска политическа буря във Вашингтон. И във Франция прозвучаха аналогични подозрения. Как ще реагирате?
- Много пъти вече говорих за това. Ваш колега днес акуратно попита: "казват, че уж руските хакери"... "Казват" - кой казва, на какво основание? Руските... а може би не руските хакери... Във виртуалния свят можеш да наплетеш каквото искаш. Русия с това никога не се е занимавала, това не ни е и нужно. Няма никакъв смисъл да го правим. Какъв е смисълът?
Общувал съм вече с един, с друг, с трети американски президент. Президентите идват и си отиват, а политиката не се сменя. Знаете ли защо? Защото е много силна властта на бюрокрацията. Човекът е избран, идва с едни идеи, а после при него идват едни добре облечени хора с куфарчета и започват да обясняват как трябва да се направи - и всичко изведнъж се променя. Това преминава от една администрация в друга.
Достатъчно сложно е да се промени това и го казвам без всякаква ирония. Не защото някой не иска, а защото е сложно. Ето Обама, напредничав човек, демократ, преди изборите сам обеща да закрие Гуантанамо. Направи ли го? Не. А защо? Убеден съм, че е искал, но не се е получило. Трудно е да си представим, че вече десетилетия хора седят там в окови без съд и следствие. Представете си, че Франция или Русия бяха направили подобно нещо - отдавна щяха да ни изядат с парцалите. А в САЩ това е възможно и досега продължава - това впрочем е по въпроса за демокрацията.
- Бих искал да ви задам въпрос за 2018 г. Това е година на изборите в Русия - президентски, парламентарни. Имате ли намерение да издигнете своята кандидатура?
- Вижте, последните предизборни кампании преминават в строго съответствие с руската конституция. И аз ще направя всичко възможно, за да осигуря кампаниите през 2018 г. по същия начин. Всички хора, които имат право на това, които преминат предвидените от закона процедури, могат да участват и ще участват, ако пожелаят, в избори на всички равнища. Що се отнася до кандидатурите - още е рано да се говори.