Русия на Путин занулява рискове

Русия докара адептите на либерализма до шизофренична истерия заради конституционните промени, които дават възможност на Владимир Путин да остане президент и след изтичането на сегашния му мандат през 2024 г. Съответно Западът залива медийното пространство с всички идейни активи, които са в обръщение или на склад, за да изкара Русия непоправима грешница, която трябва да бъде хвърлена на кладата на санкциите. Всъщност, либералната демокрация прилича на чистофайница, разтреперила се на закуската в морския хотел, задето е забравила в стаята личните прибори, които е помъкнала от дома си.

Реакцията й обаче не е изненадваща, напротив -  разбираема е. Ето, руските социолози засекли, че обществото иска Путин да остане в президентското кресло, защото се страхува от повторение на елциновия бардак или от руски майдан. Изобщо искало стабилност и предвидимост. Затова досегашните мандати на Путин ще бъдат занулени. 

Само че за чистофайниците на кристалната демокрация това е кощунство. Как така Русия ще занулява многопартийните ежби и свади, честата смяна на правителствата, вътрешните раздори от разномислието, обществените сътресения от разнопосочните интереси или пък протести с палене на коли и вандалщини по улиците? Тя вече изгони Сорос, но е непростимо да занулява и други финансирани отвън неправителствени организации, които искат да я вкарат в правият път на кавгите, сблъсъците и пилеенето на националната енергия в съперничества и късогледи цели. Недопустимо е Русия на Путин да занулява и екстремизма на разни кавказки терористи. В пълен разрез със свободата е да занулява сепаратизма на нефтените Татарстан и Башкорстан, или да парира всякакви рискове от разпад на държавата. Откъде-накъде ще занулява и междурелигиозните вражди или мераците на самозвани радикални водачи? И няма да позволява на сексуалните и други малцинства да се качват на главата на мнозинството, както това се случва в либерална България.

Като капак на всичко, Путин дръзва да занули и съмнителното либерално влияние върху домашната политическа сцена. Без изобщо да му мигне окото, позволява си да съхрани суверенитета на националното пред глобалното право, на собствените пред чуждите интереси. В този обвързан свят никой няма право на подобна привилегия освен Америка.

Либералните демократи имат основание да истерясват, защото Русия занулява свободното движение на капитала и грабежа на богатствата й от транснационалните компании. Цели пет века Западът свободно е експлоатирал богатствата на континенти и народи и вижте колко далеч е отишъл днес - направо е най-отпред в обричането на неравенство и бедност същите тези народи. И сега Путин (впрочем и Китай) безогледно нарушава тази традиция, не дава на Запада да черпи с цели шепи от Менделеевата таблица, която лежи под и върху руската територия. Той започна още с олигарха Ходорковски, на когото не позволи да се нагуши с продажбата на нефтената му компания ЮКОС на американския концерн "ЕксонМобайл", който пък впоследствие щеше да се нагушва с чужда стратегическа суровина и националния интерес на Русия. После най-безцеремонно изгони олигарсите от управлението и ги отряза да командват политиците и свободно да трупат награбените активи. А сега занули и всякаква перспектива чуждите интереси да се промъкнат и недай си боже свободно да се движат из бизнес климата на страната. 

Как да не се фрустрира горкият Запад, след като Русия занулява рисковете за икономическия суверенитет на страната си. Най-своеволно тя се отлъчва от статута на суровинен придатък на Запада и негова бензиностанция, вдига приходите от несуровинния сектор, изнася рекордни количества зърно, прави конкурентни ядрени централи, че и на своя глава развива среден и малък бизнес не само в услугите, ами и в индустрията.   

Русия направо отчая либералния Запад. Той толкова вярваше, че в крайна сметка тя ще налучка правия път и ще поеме към лутането пред стабилността, към безпорядъка пред реда. Е, щом непоправимата грешница не разбира от демокрацията по западен образец, анатема за нея. И на кладата на санкциите.

Впрочем, каква друга реакция освен истерия, да очакваме от изглеждащия все по-безпомощен Запад.