Руши се културното наследство в София

В София има 1400 сгради паметници на културата, като половината от тях са в лошо състояние, а поне 40 са оставени да се рушат и изискват спешни ремонти, за да бъдат спасени. От тях 800 са в централната градска част и всекидневно са пред погледа на хиляди столичани. Част от сградите са държавни, други - общински, трети - частна собственост. И в трите случая опазването им е скъпа грижа и затова често е пренебрегвана. При всеки скандал, възникнал заради унижощена културна или архитектурна ценност, започват да валят закани и предложения от различни институции за опазването им. Така например преди три години в София най-вандалски беше съборена Двойната къща, а от Министерството на културата се втурнаха да убеждават, че разрушеното ще бъде съградено отново в стария му вид. Преди повече от две години, след опожаряването на част от покривите на Царските конюшни, главният архитект Здравко Здравков заговори за възстановяване на сградите за сметка на общината и търсене на парите от собственика по съдебен ред. Тогава бе назначена и проверка, която показа, че в аварийно състояние са основно сгради в центъра - в районите "Оборище", "Възраждане", "Сердика", "Триадица", "Средец". След поредните предупреждения за разпада на къщата на Иван Гешов, който продължава вече 20 години, от Столичната община се задействаха "спешно" да я спасяват преди няколко месеца.  

След като стана ясно, че глобите, санкциите и наказанията не носят съществен успех, от общината решиха да заложат на стимулирането на собствениците на сградите, за да ги поддържат по-добре. Затова през миналата година най-накрая бе изготвена обещаваната общинска програма "Културно наследство", която има за цел да подкрепи опазването на недвижимото културно наследство на града. Чрез нея кметството осигурява пари за заснемане и обследване на обекта, технически паспорт, задание за проектиране, изготвяне на инвестиционни проекти за укрепителни и консервационно-реставрационни дейности, упражняване на авторски надзор и други. Идеята е администрацията да поеме сложните съгласувателни процедури, с които да облекчи в голяма степен собствениците и да им предостави безплатно готови проекти за бъдеща реставрация. Срещу това те се ангажират да реализират сами проектите до три години. В противен случай ще трябва да възстановят разходите на общината. При приемането на програмата от Столичния общински съвет бе решено за първата година за тази дейност да се осигурят 300 000 лв. целево от общинския бюджет. По програмата могат да кандидатстват частни собственици, общината и държавата, които притежават ценни сгради от национално значение, местно значение, ансамблово значение и с най-нисък статут - "за сведение".  

За тази първа година едва девет сгради кандидатстваха за финансиране по програмата на общината. От тях бяха одобрени пет, като в последния момент се отказа собственикът на класираната на трето място жилищно-търговска сграда на ул. "Пиротска" 15. Останалите четири здания са публично-държавна собственост или смесена - общинска и частна.  

С най-много точки бе одобрен Националният студентски дом на площад "Народно събрание". Изграден е по проект на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. Строежът му започва през 1931 г. и приключва две години по-късно. Студентският дом е единствен за своето време културен комплекс с киносалон, репетиционни зали за самодейни състави и ателиета за художници. Сградата е представител на модернизма, от 1996 г. е архитектурен паметник на културата от местно значение и е публична държавна собственост. Последният ремонт на фасадата й е от 1999 г. и е извършен по проект "Красива България".   

Реставрация и обновяване предстои и за  Административната сграда на БАН на ул. "Московска" 13-13А, в която се намират Кирило-методиевският научен център към академията, Центърът по тракология "Проф. Александър Фол", социологическият институт. Зданието е построено в периода 1880-1886 г. с пари от фонда на д-р Василиади. Архитектурата му е подчинена на стиловите изисквания от периода на Освобождението. Сградата е представител на неокласицизма и е приобщена към архитектурния ансамбъл на стария офицерски клуб и Княжеския дворец. През 1888 г. там е настанен Първи полицейски участък, а по-късно наемател е Висшето училище, предшественик на Софийския университет. Сградата е обявена за архитектурен паметник от местно значение в края на 70-те години.  

Друга сграда на БАН, която също е одобрена за финасиране, е на ул. "Московска" 45. Тя е построена доста по-късно - през 1924-1925 г., за жилище на сестрата на Никола Мушанов и е била свързана чрез втория етаж с неговата съседна къща. Сградата участва в архитектурен ансамбъл от четири жилищни сгради, построени в един период. През 1947 г. къщата е била одържавена и в нея се настанил новият земеделски шеф Георги Трайков, а след него и съветски военен аташе. Сега в нея се помещава Институтът по балканистика, тя е публична държавна собственост. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен защитен обект от местно значение през 1978 г. Намирa са се в зоната на исторически развилия се градски център.  

Докато тези три сгради, кандидатcтващи за реставрация, са в доста добре запазен вид, не може да се каже същото за последното одобрено здание - жилищната сграда на ул. "Позитано" 1. Общината е собственик на 75 на сто от постройката от 1997 г., а партерът е частен и в момента се дава под наем за магазини. Допреди две години тя бавно се рушеше, докато стигна до аварийно състояние. То доведе до спор за бъдещето й и неразбирателство кой да я спасява между районната администрация и централната общинска власт. Впоследствие все пак се намериха пари да се поднови покривът, така че да се запази малкото оцеляла част от фасадата. Иначе сградата е построена около 1910 г. по проект на арх. Георги Кунев за кооперативно застрахователно дружество "Земеделец", което съществува до 1946 г. Имотът е одържавен през 1950 г., а през 1978 г. е обявен за паметник на културата. Къщата принадлежи към административно-търговски и банкови сгради в квартала на Търговския дом и е най-старата постройка в този район.  

Този стартов списък по програмата "Културно наследство" обаче буди въпроса дали това е била идеята на общината - да спасява общински или държавни сгради с общински пари, дошли от централната власт? Не са ли най-належащи за реставрация частните сгради, които са оставени на произвола и изчезват от погледа ни? Не без умисъл.  

Обезсърчаващ е фактът, че нито един собственик на известна и лошо поддържана частна сграда не е проявил желание да се възползва от общинското финансиране. Това означава, че Столичната община продължава да се проваля в опитите си за спасяване на емблематични сгради, част от културното ни наследство.