Русенският "Трубадур" - динамичен и вълнуващ

Проф. Боянка Арнаудова

Нерядко пропускаме, неволно, да проследим пътя, водещ към началото например на едно събитие, на едно постижение. Така след отличното представяне на Русенската опера с "Трубадур" от Верди на 10 декември спонтанно си зададох въпроса как, защо се случва - само за половин година да гастролират за трети път, и то в най-голямата зала на София, в Новогодишния фестивал. И също спонатнно си отговорих:

Найден Тодоров

Той е моторът, инициаторът, личността, която води трупата напред. Преодолявайки успешно трудностите и неволите на нашето време, в което операта е маргинална за много голяма част от обществото. Найден Тодоров очевидно мисли и открива възможности - не само за оцеляване, а и за развитие на трупата, която ръководи. Целта му е да се подобрява и художественото ниво, и да се стимулират - морално и финансово - изпълнителите. Мисля, че в тази посока - на обединение и полезно насочване на енергията и таланта на състава, на укрепване на самочувствието, са и проектите му за продукции, които събудиха интерес не само в русенската, но и в столичната публика. Не преувеличавам, наистина има интерес, свидетелство за него е пълната зала 1 на НДК. И затова смятам, че Найден Тодоров е пример за успешен оперен мениджмънт с концепцията си за поддържане и прилично съществуване на Русенската опера в условия, много различни отпреди 20 години. Днес се изисква гъвкавост, динамичност, бързи реакции, използване и на най-малките възможности за изява, създаване на лоби, на фенклубове, връзки с другите изкуства, създаване/поддържане на приятелства и обмен с театри, и още много и много неща, без които не можеш да си успешен директор на оперен театър. И поради тъжното обстоятелство, че музикалната критика е смачкана, изместена от журналистика, която мимикрира музикална критика и е неспособна/безсилна да даде сериозна и професионална оценка на случващото се, използвам възможността да изтъкна качествата на Найден Тодоров като изграден през изминалите почти десет години ефективен интендант на Русенската опера.
 
"Трубадур"

отново представи трупата като добър ансамблов театър, хармонично развиващ и изявяващ възможностите не само на солисти, но и на хор, оркестър, постановчици и всички задкулисни сътрудници. Макар постановката да не е нова, изглежда грижливо поддържана и бе приятно аранжирана от Огнян Драганов върху голямата и плоска сцена на НДК. Класическо режисьорско-сценографско решение на Иван Савов. Хорът на Русенската опера, по традиция ръководен от отлични хормайстори през десетилетията, отново е в талантливи ръце, което пролича в игра и пеене. Найден Тодоров уверено, с темперамент, чувство, професионализъм водеше представлението, увличаше и поддържаше баланса сцена-оркестър и изгради един динамичен, вълнуващ спектакъл. Разбира се, в НДК невинаги това, което се чува е реалното, поради озвучаването (на места имаше неудачи), но пък същественото е дали ни харесва това, което в момента регистрират ухото и съзнанието ни.
За "Трубадур" бе подбран солистичен състав, в който се откроиха жените. Андреана Николова пресъздаде сложния психологически свят на Азучена с красива линия, с тембър и нюанси, прекрасни пълнозвучни височини и ниски тонове. Наслаждавах се на пеенето й - с толкова топлина и детайлна изработеност, интелигентно вникване и осъзнатост на поведението на циганката-майка и отмъстителка. Бих й пожелала да насити с още гласова енергия някои моменти, особено във второ действие и на финала. Латвийката Алиса Зиновиева, отлично формирана като певица в Италия, изпълни Леонора с финес и майсторство. Има изразителен изравнен глас, който води много уверено. Умее да пее пианисими и особено ярка бе в последното действие, където открои с глас и игра драматичната същност на жертвоготовната Леонора. Тенорът Марио Маланини - Манрико, вложи своя опит и рутина в пресъздаване на влюбения трубадур. Александър Крунев - Граф ди Луна, пя с отдаденост; той ни представи един свой някак груб, но умен, недоверчив и страстно влюбен Граф ди Луна. Момчил Миланов преодоля бързо смущението си и изпълни емоционално и внушително трудната си ария в първо действие.
Публиката въодушевено и продължително аплодира гостите. Ще завърша с подслушани оценки, изречени от зрителки в креслата зад мен: "Прекрасно!", "Възхитена съм, ето от нея, виж я Циганката, ето излиза и Леонора - колко е красива, прекрасна, как пя само", "Браво, браво, чудесни бяхте!"...