"Русалка" от Дворжак за първи път във Варна

Варненската опера ще представи на 20 август от 21 ч. в "Опера в Летния театър 2025", за първи път в своята 78-годишна история, операта "Русалка" от класика на чешката музика Антонин Дворжак (1841-1941), в диригентската интерпретация на маестро Павел Балев и режисьорския прочит на Сребрина Соколова, научи ДУМА от Виолета Тончева. Сценограф е Петко Танчев, костюмограф - Ася Стоименова, хореограф - Надя Димокова.
Либретото на "Русалка", написано от известния чешки драматург и театрален режисьор Ярослав Квапил, толкова много допада на лиричната природа на Дворжак, че той завършва цялата партитура на операта за краткия период от април до ноември 1900 г. С успешната премиера на 31 март 1901 г. в Прага "Русалка" заема своето постоянно място в световната музикална съкровищница. 

"Това е една великолепна опера - по славянски почувствана, изградена и написана. Заглавието също много подхожда на морската ни столица. Музиката в тази опера е изключително красива и емоционална, топла, гъвкава, приказно-чиста. Обичам емоционалната свобода и творческата самонадеяност на Дворжак. Трудна за реализация и ансамблово, певчески. Драматичността е овладяна и въпреки това звучи спонтанно. Звукът изисква много насищане и дълбочина, за да остане непринуден и въздействащ и в моментите на крехко фолклорно оцветяване“, разказва диригент-постановчикът Павел Балев, който вече е дирижирал "Русалка" извън България, но сега ще я дирижира за първи път в родината и за първи път в историята на Варненската опера.
Най-големите очаквания за варненската премиера на "Русалка" от Дворжак са свързани с появата на примата Красимира Стоянова в главната роля. "Русалка" с Красимира Стоянова трябва да бъде чута и преживяна!", категоричен е маестро Павел Балев.

Сред оперния елит звездното българско сопрано има славата на най-добрата Русалка. В тази роля в спектаклите на "Русалка" ще се превъплътят и певиците Илина Михайлова и Жана Костова, като Принца ще можем да гледаме Жерар Шнайдер и Георги Султанов.
"...Първоначалното тълкуване на историята като сблъсък между два несъвместими свята, към днешна дата се разглежда и в по-широк контекст - като метафора за отчуждението на човека от природата, започнало с пълна сила с развитието на технологиите в началото на XX век - времето, в което е и създадена операта (1900 г.)", отбелязва в режисьорската си концепция Сребрина Соколова.