Румен Скорчев между сянката и светлината

Изложба на Румен Скорчев под мотото "Сянката и светлината" е подредена до 7 май в галерия "Академия" на ул. "Шипка" 1, научи ДУМА от Диди Спасова от НХА. 
Сянката и светлината сътворяват материята и зрящото око открива пропорции във формите и тяхната хармония. И тогава дочуваме музиката на целия космичен свят - казва Румен Скорчев. - В свидната ми къща, отдавна срутена, в глухата стая с двете ръждясали халки от люлката ми, с ухания от странни примеси на босилек и сушени плодове, на книги и старо дърво, наблюдавах експлозиите на мастилената капка, която пущах в чашата с вода. Приличаха ми на облаци, раздирани от светлината. Години по-късно щях да видя угасването им в залеза на Замбези, в изтляващите фрески на Сеславци и в текстилните отломки на коптите. Щяха да изплуват в слепотата ми, когато надзърнах в нейния мрак.
На двадесет и пет години ослепях неизлечимо.
Много бавно в моето съзнание се разкъсваха непроницаеми завеси, избликваха лъчи и се извайваха формите на онзи незаменим свят, с когото вече се бях простил. Пристигнал като в сън от непрогледния мрак, вече разбирах високата цена на живота.
Рисуването се превърна в моя неизлечима болка. У човека има вродена жажда за светлина. Изстрадваме самотата си, търсим упование в игрите и древните танци, в песните и в пещерната светлина на огъня.
Искаме да доизградим света. Недовършеното от Създателя, човекът сътворява във вид на изкуство, по-съвършено от природните форми.
Човешкото ни безсилие поражда неверието и ни пречи да видим кристалната структура на света. Виждаме само собствения си хаос, нищетата и болката. И закопняваме за творчество, с което да го подредим. Но тогава идва съмнението - това най-благодатно състояние на зрящия художник, мигът за изпитание на силния човек, който е разбрал, че е надвесен над нова бездна.
Рисувам, защото се съмнявам, допълва авторът.