28 Март 2024четвъртък21:05 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Румен Гълъбинов: Лошият сценарий е за втора вълна на КОВИД-19

Хората с ниски доходи понасят най-голямата тежест на кризата, трябва да има подпомагане за повече обществени и социални групи, казва икономистът

/ брой: 119

автор:Мая Йовановска

visibility 1363

"Време е за технологично обновяване на икономиката"

- Какво да очакваме предвид допускането за евентуална втора вълна на КОВИД-19, господин Гълъбинов?

- Това, което очаквахме по време на карантината, когато бяхме в извънредно положение, беше, че както бързо влязохме в кризата, така и бързо ще излезем. Има обаче - и в Европа, а и в целия свят - все повече допускания, че може да има, както прогнозират от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), втора вълна на коронавируса и кризата. Правят се допускания и се моделират процеси за перспективата това да се случи в рамките на тази година - в последното й тримесечие. На тази база се прави и ревизия на прогнозите за глобалния растеж и за отделните региони. Трябва да обърнем повече вимание на това допускане, за да се подготвим да реагираме адекватно при лошия сценарий за втора вълна.

- Да очакваме ли ново затваряне на хората по домовете и ограничаване на стопанската дейност?

- При лош сценарий може пак да се стигне до някакво ограничаване на икономическата активност и на свободното движение, но за по-къс период от време. Примерно две седмици или максимум месец. Това, което стана през първото и второто тримесечие, светът повече не може да си позволи. Разглежда се по-кратък сценарий, но в рамките на календарната и икономическа 2020 г. Това ще доведе до преоценка на всички досегашни прогнози. И тези за безработицата, и за спада на БВП - както на регионите, така и на отделните държави. И ако има втора вълна, актуализацията ще е надолу.

- Дайте примери.

- В световен мащаб общият спад на икономиката ще бъде двойно по-надолу. Някои от държавите в ЕС ще имат отрицателен ръст на БВП между 10 и 14%. Тогава се оформя рецесия с два спада в различни периоди. Единият - през второто тримесечие на тази година, и вторият, по-малък - в последното тримесечие. Между тях има шест месеца за евентуално възстановяване, което вече плахо започва да се проявява.

Пикът, който беше достигнат сега, вероятно няма да се случи отново, но може да се добави допълнителна безработица. Добре е, че мярката 60/40 беше удължена до края на септември. Но трябва да се помисли как да реагираме, ако има нова безработица в последното тримесечие. Дали мярката да не претърпи нова промяна, за да действа като буфер. Трябва още веднъж да се прегледа възстановителната програма за българската икономика и да се предвиди резервно повече ресурс. И по прогнозите на ЕК, и на ОИСР най-ранното глобално възстановяване би настъпило от второто тримесечие на 2021 г. Ако има втори пик на кризата, реалното възстановяване може да започне чак от началото на 2022 г.

Има гласувани мерки на общоевропейско ниво от компенсационния фонд за преодоляване на последиците, чрез тях да се подпомогнат всички икономики, включително и българската. Защото българската, хърватската и румънската икономика са най-малки по БВП. Големи икономики като италианската пострадаха и там със сигурност ще има доста усилия и пари, но трябва да се обърне по-голямо внимание и на държавите в нашия регион, за да имаме добър резерв в случай на нужда до края на годината.

- Да нямате опасения, че парите ще потекат към най-големите закъсали икономики, като италианската например?

- Възможно е най-голям дял да отиде там като абсолютна стойност. За по-малките икономики като нашата е много важно това, което им се даде, да стане навреме, да не се закъснява. И локалните мерки не бива да закъсняват.

- На какъв ресурс можем да разчитаме?

- По предварителни оценки България може да разчита, като се прибавят и парите от бюджета на новия програмен период (2021-2027 г.), както и от компенсационните мерки, на над 29 млрд. евро - 15 млрд. евро по компенсационния механизъм и над 14 млрд. евро по програмите от новия период. Новият бюджетен период ще съвпадне с възможността за общото ни икономическо възстановяване в ЕС. Важно е да има локална европейска стиковка и да не се закъснява с финансирането. Заради това и ние трябва да сме подготвени за бързо усвояване. Както с директни плащания, така и с финансови инструменти към гражданите и към бизнеса. Трябва да се помисли за по-широко ветрило за обхващане на повече обществени и социални групи от хора за предотвратяване на последиците от евентуална втора вълна.

- Ще бъде ли достатъчна марката 60/40, дори и удължена, дори и разширена, при евентуална втора вълна на КОВИД-19 с икономическите й последствия?

- Би могло да се помисли за промяна на съотношението, за завишаване на 70/30 или 80/20. Друга възможност е 60/0. Трябва да се обмисли кой вариант би вършил най-добра работа. Би могло да се помисли за актуализация на обезщетенията за безработица. Особено за тези хора, които са на минимума, защото сумите за тях са доста малки. Третият вариант е с бюджетното планиране да се заделят повече средства в подкрепа на нискодоходните, най-уязвимите групи. Защото те понасят най-голямата тежест на кризата.

Трябва да се актуализират социалните плащания, също и тези за майките. Защото тежестта ще е голяма при повторение, ако се наложи хората отново да останат по домовете си. Може да се помисли дали да приложим и някоя от европейските практики за инжектиране на ликвидност и на достатъчно доходи в по-широк обществен кръг получатели. Можем да почерпим опит от най-пострадалите държави по възстановяване на най-засегнатите сектори от икономиката. Може да се помисли за финансиране на по-добрата свързаност на административните услуги, да си електронизираме изцяло държавното управление. Това би спестило ресурс, който да се насочи на друго място.

- Освен средствата от ЕС, може ли да се наложи още теглене на заеми, каквато възможност бе записана в актуализацията на бюджета?

- Трябва да се запази баланс между ползването на европейското финансиране и собствения ресурс. Вече се отчита намаление на бюджетните приходи. Особено страдат общините. Приходите намаляват и на централно ниво. За компенсиране на приходната част на бюджета би могло да се ползва част от увеличения лимит за дълга. Това може да стане и по-натам, защото и следващите години няма да са леки.

- Заедно с Хърватия и Румъния сме поставени в един "отбор" на държави с висок икономически риск. Защо и какво означава това?

- Този риск означава, че значително повече трябва да си интензифицираме икономиката. Да изпреварим всички други в преодоляването на последиците и да реализираме икономически ръст, по-голям от останалите. Това е важно за икономика като нашата с нисък БВП. Сега имаме шанс и в икономиката, и в държавното управление да направим повсеместна дигитализация. Това ще подпомогне ускореното възстановяване. 

Парите, които българите в чужбина изпращат у нас, са повече от преките чужди инвестиции. За миналата година те са 2,13 млрд. евро, което е 3,8% от БВП. Загубата на доходи заради КОВИД-19 вероятно ще доведе до колосален спад на паричните преводи от чужбина. А България е сред първите три държави в ЕС, най-зависими от тези трансфери. Заради това сега можем и трябва да се възползваме от преразпределението на инвестициите в световната икономика. Доста компании преосмислят инвестиционните си стратегии по отношение на Китай и биха преместили производства и услуги. Защо това да не е у нас?

Трябва да накараме и вътрешните инвеститори да се активизират. Това трябва да стане бързо, сега е правилното време. За да завършим тази година с възможно най-малки загуби за икономиката. Защото може да се окаже, че всяка загуба днес е предпоследна, ако има втора вълна на вируса. По-добре е да се помисли върху възможен негативен сценарий, отколкото да бъдем изненадани. Световната икономика, част от която е и нашата, трябва да свикне поне временно с тази ситуация и да се нагоди.

Кризата ни показа и много възможности да се развива икономика неприсъствено, дигитално, включително за сфери, в които това бе немислимо. Дигитализацията ще продължи и в големите индустриални отрасли, където досега винаги се е работело на терен. Все повече дейности могат да се реализират дистанционно и да се постигне значителна оптимизация на разходите. Дойде време за технологично обновяване на цялата икономика.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ