21 Януари 2021четвъртък05:01 ч.

Снимка БГНЕС

Интервю

Румен Гълъбинов: Държавата да даде ваучери за храна на бедните и пенсионерите

Спешно намаляване на ДДС най-малко до 9% за лекарствата и храните, препоръчва икономистът

/ брой: 226

автор:Мая Йовановска

visibility 1435

РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. - зам.-председател на Комисията по финансов надзор. Работил е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в областта на застраховането и финансите. Член е на Стратегическия съвет към президента Румен Радев.

"Не се ли справим с контролирането на коронавируса, каквито и икономически мерки да приложим, те няма да са достатъчни"

- Г-н Гълъбинов, през юни прогнозирахте, че ще има нови ограничителни мерки в страната при втора вълна на КОВИД-19. А СЗО очаква и трета вълна в началото на следващата година. Какво трябва да се направи спешно, за да оцелеят и хората, и бизнесът? 

- Това, през което преминахме март и април, се повтаря и сега. Социалното дистанциране и икономическото изключване ще доведат до намаление на търсенето и на вътрешното потребление. А те са важни за възстановяването от рецесията. Тя може да отбележи две дъна. Едното беше в средата на годината. Второто, макар и по-плитко, в края на 2020 г. Това са спадовете на БВП. По всичко личи, че до края на първото тримесечие на 2021 г. ситуацията ще е трудна. От средата на следващата година евентуално можем да очакваме възстановяване на БВП, сравнен с предкризисните нива.

Тези технологични прекъсвания и на световната, и на националните икономики, приличат на системата стоп-старт при автомобилите - при спиране на светофар двигателят автоматично се изключва, а при потегляне - се включва. През тази година икономиките два пъти се включиха и изключиха. По всичко личи, че и 2021 г., ако бъдем ударени от трета вълна на КОВИД-19, защото не сме положили достатъчно усилия в борбата с пандемията, икономиките отново ще бъдат принудени да се изключат. Досега не са наблюдавани такива икономически явления. Поводът не е финансов, а здравен. Не се ли справим с контролирането на коронавируса, каквито и икономически мерки да приложим, те няма да са достатъчни.

Коронакризата дава повод да променим като цяло управлението на икономиката си. За да омекотим последствията на тази криза, необходимо е да направим няколко неща. Трябва да се продължи с увеличението на заплатите, пенсиите и социалните помощи, за се увеличи и потреблението. Трябва да се увеличат и т.нар. квази парични средства като ваучерите за храна. Тази стъпка е добра, защото във фирмите отдавна е практика да се дават ваучери, които към момента са по 60 лв. месечно. Те се ползват само за масови храни. Държавата може в тази тежка ситуация да даде ваучери за храна на социално слабите и на пенсионерите - по 70-80 лв. месечно. Така ще се увеличи масовото потребление. За подпомагане на хората в кризата могат да се ползват и данъчни стимули. Най-важното е намаляването на ДДС за храните и лекарствата най-малко до 9%. Повечето съседни държави имат по-ниски от нашите ставки за лекарствата. В Гърция тя е 5%, в Турция - 1%. Неслучайно много българи си поръчват лекарства от тези държави.

- ЕК вече препоръча държавите да намалят ДДС за лекарствата. Неведнъж Световната банка е констатирала, че у нас той е твърде висок. Но поредно предложение за намаляване на ставката бе отхвърлено преди дни в парламента. Очевидно властта няма желание да намали цените на лекарствата дори в разгара на пандемията.

- Съгласен съм с тези констатации. ДДС на лекарствата трябва да бъде намален веднага, с приемането на Бюджет 2021. Вторият локдаун е повод да се върнем на този разговор - за намалението на ДДС за храни и лекарства. В пандемията хората ще имат нужда най-много от тези стоки. Българското здравеопазване е подложено на много критики, здравната ни система е под огромно напрежение, на ръба е. Задаваме ли си обаче въпроса как би продължила българската здравна система, ако работи с 20% ДДС за всички медицински услуги и консумативи? И как ще се справя, при положение, че една част от болниците продължават да са търговски дружества?

Друга ефективна мярка е да се въведе нов минимален праг за регистрация по ДДС от 100 000 лева годишен оборот. И всички фирми под този праг да нямат задължението да се регистрират по ДДС, а да могат да плащат патентен данък в общините. Така и общинските бюджети ще имат повече собствени приходи. Това ще бъде голямо облекчение, глътка въздух за малкия и семейния бизнес.

Другото, което може да се направи, е намаляването на данък общ доход чрез въвеждането на необлагаем минимум. Така ще останат повече пари у хората за потребление. Също е необходимо да има 100-процентова амортизация на материални и нематериални активи още първата година. Това е т.нар. ускорена амортизация, която позволява в края на годината предприемачите да имат повече пари в брой за реинвестиране.

- Предлагате мерки, които бързо могат да подпомогнат хората и фирмите.

- Основното, което подкрепи и хората, и фирмите, беше мярката 60/40. Тя обаче трябва да се продължи поне до края на юни 2021 г. В края на март изтича срокът на разсрочените главници и лихви по кредити. Голяма част от фирмите няма да е в състояние през март да започне да изплаща задълженията към банките. Мярката трябва да се разшири като обхват, повече фирми да получат подпомагане. Нека се разшири и като съотношение - например 70/30 или 80/20. За да може повече фирми да преживеят този тежък период.

Не бихме могли да разчитаме на устойчиво възстановяване, ако не възстановим пазара на труда. Има опасност от второто затваряне и при трета вълна да се увеличи безработицата. За следващата година трябва да се предвидят достатъчно средства от бюджета за обезщетения за безработица, за обезщетения на социално слабите групи и за увеличаване доходите на пенсионерите. За тази цел ще е необходим поне още 1 милиард лева в бюджета като буфер.

- Антикризисен ли е бюджетът за догодина, както твърди финансовият министър?

- Със сегашното развитие бих разделил бюджета на две части. За първото полугодие - все още кризисен, защото ще преобладават разходите. През второто обаче трябва да бъде насочен към възстановяването. Много е важно и как ще използваме средствата от европейския фонд за спасяване от пандемията. Общият му размер от 750 милиарда евро може да претърпи изменение и трябва да актуализираме собствените сметки за получаване на пари от там. Не изключвам още в първите месеци на 2021 г. бюджетът да бъде актуализиран.

В момента има проблеми с практическото задействане на спасителния фонд заради блокирането му от Унгария и Полша, но този проблем ще бъде разрешен. Държавите обаче трябва да продължат да се финансират в по-голяма степен самостоятелно, докато той заработи и се напълни със средства. България би могла да използва част от лимита си от 4,5 милиарда лева за нови заеми - вътрешни или външни.

Друг източник за собствени приходи може да бъде справянето със сивата икономика. България продължава да е с най-високата сива икономика в ЕС - 20-30%. Другата възможност е да реализираме инвестиционни проекти. Съседни държави успяха в кризата да привлекат големи инвестиции от високотехнологични компании, които в кризата имат разцвет.

- Това, че тези инвестиции не станаха у нас, показва какво мислят за инвестиционната ни среда  чуждите компании.

- Привличането на високотехнологичен инвеститор у нас ще бъде пробният камък. Ако не успеем да го направим, очевидно е, че нашата инвестиционна среда е неблагоприятна не само заради коронакризата. И ако продължаваме така, не ни чака нищо добро. Важно е да възстановим износа. Спаднаха много и парите, които българите в чужбина изпращаха тук на своите близки. Тези средства се стопиха с повече от 50%, а бяха важен източник на пари за потребление. Тези процеси трябва да протекат паралелно, за да не разчитаме само на един или два източника на финансиране за възстановяването.

Трябва да признаем, че отбелязахме черни рекорди по най-висока смъртност от КОВИД-19 в ЕС. Отделно сме рекордьор по смъртност. Кой инвеститор би дошъл в държава, в която с всяка следваща година се отбелязва рекорд по измиране на населението, дори да се предложи най-добрата инвестиционна среда? Ще си докара работници от чужбина ли? С този проблем трябва да се справим чрез подобряване на здравната система. Недопустимо е хората у нас да умират толкова рано.

Обезщетяват само 3600, неприети в градини

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 14

Авария затвори част от новото метро за неясен срок

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 14

ГЕРБ натовариха ЦИК и със здравните мерки за изборите

автор:Юлия Кулинска

visibility 61

/ брой: 14

Над 30% срив в чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 14

Борисов премести АЕЦ "Белене" в Козлодуй

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 14

Цената на газа у нас била 15-20% по-ниска от европейските борси

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 14

Бъдещият шеф на Пентагона държи на диалог с Русия

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 14

"Пфайзер" е намалил ваксините за ЕС

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 14

Китай нарече "клоун" топдипломата Майк Помпео

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 14

ЕС предлага на САЩ нови отношения

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 14

БКП и Македония - време е за истината - Част втора

автор:Христо Георгиев

visibility 86

/ брой: 14

Битка за Модела

автор:Ина Михайлова

visibility 219

/ брой: 14

Краят на една претенция

автор:Георги Георгиев

visibility 90

/ брой: 14

Датата

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 14

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ