Румънският шедьовър "Адам и Ева" разказва за вечното търсене на мъжа и жената

Философски роман за любовта, прераждането и вечното търсене на мъжа и жената е "Адам и Ева" на Ливиу Ребряну - един от видните писатели на Румъния. Книгата излиза за пръв път в превод на български, дело на Христо Боев, и е издание на "Изида".
Те са създадени един за друг, прераждат се в седем различни епохи и места - Индия, Египет и Месопотамия от древността, късните времена на Римската империя, Германия през Средновековието, Франция по време на Френската революция и Румъния през ХХ век. Моментите на щастие и единение на търсещите се човешки души се редуват с драматични епизоди, в които телата им са брутално погубвани, за да може душата да се прероди в ново тяло, време и пространство и да продължи целеустременото си търсене.
В своя шедьовър румънският писател Ливиу Ребряну разкрива по особено поетичен и въздействащ начин философията на любовния инстинкт, свидетелстващ за божественото начало на човешката душа: "Мъжът и жената се търсят в огромния хаос на човешкия живот. Един мъж от милиони мъже желае една-единствена жена от милиони жени. Един-единствен и една-единствена! Адам и Ева! Взаимното търсене, неосъзнато и неустоимо, е самият смисъл на човешкия живот. За да се улесни това търсене, се сътворяват, претворяват и разтурват всичките закони, както и морални и социални конвенции, всичко, което наричаме с патос човешки прогрес. Любовният инстинкт е напомняне за божествения произход. Само чрез любов може да се слее душата на мъжа с душата на жената, за да се завърнат и двете отново в света на душите. Тази любов е божественото начало на човешката душа. В човек живее Господ под лика на любовта."
Ливиу Ребряну е роден на 27 ноември 1885 г. в Търлишуа, Австро-Унгария, и умира на 1 септември 1944 г. във Валя Маре, област Аргеш, Румъния. Той е румънски класик от периода между двете световни войни, преводач, романист и драматург, член на Румънската академия. Различни периоди от живота си прекарва в Будапеща и Букурещ. Бил е директор на Националния театър в Букурещ, участва в създаването на Дирекция на народното образование. На 19 ноември 1930 г., в резултат на горчиви разочарования от управлението на публичните дейности в тази дирекция, напуска и отива да живее във Валя Маре до Питещ, където написва повечето си книги. През 1944 г. умира от белодробното си заболяване. На българския читател Ребряну е познат с "Гората на обесените" (роман, който Йовков сравнява с "Гераците" на Елин Пелин), както и с "Чуляндра" (роман с фолклорни мотиви, който изследва народопсихологията чрез връзка между момиче от село и мъж от града).