Румънският резил

Румънците се скатаха от дилемата какво семейство искат - между мъж и жена или съпрузи (барабар еднополови). И на референдума на 6 и 7 октомври, който трябваше на конституционно ниво да бетонира първия вариант, се покриха от правото на волеизявление. Малко над 20% са гласували, което прави вота невалиден.
Нищо чудно този резултат да се дължи на апатия - повечето негласували да са си рекли, че тяхната работа ще я свърши я комшията, я съседният вход, блок, улица или квартал. Омаловажаване на проблема също е обяснение. Познавачи твърдят, че румънците били религиозни хора, но православната църква изненадващо се отдръпнала от първоначалната си подкрепа за "брак между мъж и жена", което вероятно е станало не без чужда намеса. И понеже зад референдума застана управляващата социалдемократическа партия, срещу която има широко недоволство, задето намига на корупцията, нищо чудно да иде реч и за "наказателен" пас от вота.
Но много по-важни са последиците. Когато живееш в глобализиран свят или в съюз, често собствените ти решения отекват далеч от страната ти. Виждаме докъде доведе самоволното решение на Ангела Меркел да прегърне миграцията. Днес в Европа се води люта схватка между здравословния консерватизъм и отровно свободолюбивия ултралиберализъм, който налага и еднополови бракове, и родителски права на тези бракове, и трети пол, и смяна на пола. И смяна на човешкия код, както се опасява традиционализмът. Румъния се оказа единствената православна страна, която си плю на петите от фронтовата линия. И това бе приветствано в ЕС, включително от лидера на социалдемократите в Европарламента Удо Булман. Да очакваме ли нова атака срещу БСП за приемане на Истанбулската конвенция? Сега ултралиберализмът ще закряка още повече.
Провал за всички румънци, така зам.-лидерът на управляващата партия Стефанеску окачестви вота. Не е ли прав?